Темата е “Комунистическа България” и в частност на една основна фигура в новата българската история – Тодор Живков. Другаря Живков е интересен със своята личност, олицетворяваща начина на живот на няколко поколения. Tой е не само лицето на българската комунистическа идея, но и символ на една цяла епоха, която в България е все по-противоречиво коментирана.
Тук са подбрани най-ценните материали, систематизирано подредени за да можете енциклопедично да им се насладите.
Тодор Живков
Тодор Христов Живков ръководи Народна република България (НРБ) в продължение на 35 години (т.е. 1954-1989), като Генерален секретар на ЦК на БКП. Свален е чрез вътрешнопартиен преврат на 10 ноември 1989 г. От 1954 г. е избран за Първи секретар на ЦК на БКП и става вторият човек в управляващата тоталитарна партия, след Генералния й секретар Вълко Червенков. През април 1956 г., след премахване на партийната длъжност Генерален секретар на ЦК на БКП, той оглавява БКП. През 1981 г. длъжността Първи секретар е преименувана на Генерален секретар.
Той е министър-председател на България в 70-то (1962-1966 г.) и 71-то (1966-1971 г.) правителства, а от приемането на Конституцията от 1971 г. до края на 1989 г. е председател на Държавния съвет, т. е. председател на колективния орган, явяващ се постоянно действаща горна камара на парламента и колективен държавен глава.
Това видео е интересно въведение в тематиката и времето на другаря Живков, един поглед върху личността.
Според слуховете
Милиарди левове в швейцарски банки, самолет за малкия Влади, самолет за съпруга на Людмила и един от най-известните бохеми в България Иван Славков. Освен това се говори, че дузина български актриси са минали през обятията на най-големия човек в държавата, само за да получат шанса си да бъдат икони на соц-културата. Скандалите около семейството му са всекидневие – Людмила, харчеща купища държавни средства за будизъм, дрога, хашиш и забранени връзки. Влади пък е плейбоя на комунизма – безброй жени, лъскави коли и море от алкохол. Любимата внучка Жени пък остава в съзнанието на мнозина с двата бели мерцедеса, във време, в което думата “Мерцедес” е забранена за простосмъртните българи. Ловни сбирки с деликатеси, доставени директно от Италия. Комплект огнестрелни оръжия, подарени от Брежнев. Макет на Тадж Махал от Индия. Копие на тракийското златно съкровище, порцеланови чинии и вази с образа на Живков върху тях, една от които е подарък от “трудещите се на Узбекистан”. Разбира се, не на последно място са апартамента на мечтите в Банкя и огромните резиденции на първия мъж в държавата.
Живот на лидер
Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в село Правец, Ботевградско. Завършва прогимназия в Правец през 1926 г. и шести клас на гимназията в Ботевград през 1929 г. От 1929 г. се установява в София и завършва средното полиграфическо училище (1932 г.), след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. През 1934 г. е уволнен след провали в Държавната печатница и в две акции на софийската окръжна партийна организация, но скоро е възстановен на работа.
Междувременно през 1929 г. става член на БКМС, а през 1932 г. става член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. „Кофарджиев набор“. От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София, след което завършва гимназия като частен ученик в София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева.
Тодор Живков е секретар на II партиен РК на БКП в София и на ОК на БКП в София (1934-35 и 1941-42). От юни 1943 г., по решение на Софийския ОК на БКП е определен за член на щаба на I ВОЗ и за пълномощник на ОК на БКП в партизанския отряд „Чавдар“. Според самия Живков, по негова идея се създава партизанската бригада „Чавдар“, с ръководител Добри Джуров. Партизанското име на Тодор Живков е Янко. През юли 1944 г. става заместник-командир на Първа въстаническа оперативна зона.
На 6 септември 1944 г. оглавява оперативно бюро за охрана на главния удар на шестващите демонстрации, а на 8 и 9 септември 1944 г. командва сборния отряд за щурмуване на Военното министерство в София.
Това видео е показателно за отношенията между запада и изтока по онова време. Тук другаря Живков говори за ситуацията в Унгария.
Кариера в БКП след 9 септември 1944 г.
От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на щаба на Народната милиция и става Трети секретар в ОК на БКП в София.
През 1945 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От януари 1948 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП в София, а освен това е и председател на Градския комитет на Отечествения фронт. На Петия конгрес на БКП е избран за член на ЦК на БКП (декември 1948 г.).
Постоянно е преизбиран в състава на ръководния орган до 8 декември 1989 г., когато е изваден от неговия състав. През януари 1950 г. става секретар на ЦК на БКП, а през ноември е избран и за кандидат-член на Политбюро. От юли 1951 г. до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Завежда секретариата на ЦК на БКП от 1953 г., а на пленум след Шестия конгрес на БКП (март 1954 г.) е избран за първи секретар на ЦК на БКП (до април 1981 г.).
Същинската власт в партията обаче получава след инициирания от него Априлски пленум на ЦК на БКП (2–6 април 1956 г.), с който се поставя началото на развенчаването на култа към личността на Вълко Червенков, в съзвучие с решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката на Никита Хрушчов.
От 4 април 1981 г. на Дванадесетия конгрес на БКП до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На пленум на ЦК на БКП (13 декември 1989 г.) е изключен от партията, малко преди смъртта му членството в БСП е възстановено. По време на управлението си Тодор Живков отправя две тайни предложения до СССР за приемането на България като 16-та република на съветската империя. Първият път е до Никита Хрушчов през 1963, а вторият до Леонид Брежнев десет години по-късно. Само отказът на Хрушчов е пречката България не само да загуби своя суверенитет, но и да престане да съществува като самостоятелна държава.
„Въпросът не е до българския народ, а външнополитически“, коментира Хрушчов предложението, чието приемане би довело по-скоро до проблеми за Кремъл в международен план, отколкото до предимства.
Среща на страните от Вършавския Договор.
Въпросът за присъединяването на България към СССР се обсъжда и на пленум на ЦК на БКП на 4. ХІ. 1963 г. Тогава Тодор Живков заявява:
„Политбюро смята, че след този пленум не следва под никаква форма да се говори на когото и да било и където и да било. Да не забравяме, че великобългарският шовинизъм е много дълбоко вкоренен в някои среди и хора в нашата страна. Аз не говоря за бившите хора. Имам предвид членове на партията, особено в средите на интелигенцията и в някои среди на младежта. Ние трябва да държим сметка за това. Ние няма да правим сливане от ден до пладне, а навеки, което ще бъде образец за всички страни. Ето защо трябва да се подготвим“.
Държавни постове след 9 септември 1944 г.
От 1946 до 1990 г. е народен представител в десет народни събрания (VI ВНС и от I до IX НС). От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет. На 19 ноември 1962 г. заменя Антон Югов като председател на Министерския съвет. На този пост е до 9 юли 1971 г., когато е наследен от Станко Тодоров. Става председател на новосъздадения Държавен съвет на Народна република България (държавен глава) до 17 ноември 1989 г., когато е наследен от Петър Младенов.
Реч на Тодор Живков пред Народното Събрание на НРБ
Следват интересни кадри от времето, когато Тодор Живков е бил на върха на комунистическа България:
Тодор Живков поздравява българските студенти по случай 8-ми декември.
Тодор Живков и жените на комунистическа България.
1968 г. – Тодор Живков открива Фестивални Обекти.
Тодор Живков и българските писатели.
Тодор Живков на празника на българската армия.
Тодор Живков прави първа копка на обект.
Началото на Края
1988 г. – Честита Нова Година!
1988 г. – Тодор Живков поздравява космонавтите на Народна Република България.
1-ви Ноември 1989 – Една от последните и най-известните речи на Живков.
След 10 ноември 1989 г.
В България, която е най-верния сателит на СССР, падането на комунизма не е така бързо и драматично. Политическата и икономическа борба ще продължи години наред при силна съпротива на комунистите, партийната номенклатура и Държавна Сигурност.
Документален филм на Ралица Василева за последните дни на комунистическия режим в България през есента на 1989г. Филмът е от поредицата на CNN за промените през 1989 г. в Източна Европа. По това време Ралица Василева е репортер в БНТ и е свидетел на събитията. Включени са интервюта с Емил Кошлуков, ген. Ат.Семерджиев, Желю Желев, Цецка Цачева, Соломон Паси, Нери Терзиева и др.
Главна прокуратура започва 5 дела срещу Тодор Живков.
През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. До 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за преразглеждане във Военна прокуратура. През 1990 г. Тодор Живков е официално обвинен. Арестуван е на 18 януари 1990 г. През юли 1990 г. мярката за неотклонение е заменена с домашен арест.
На 25 февруари 1991 г. започва процес заради незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд признава Тодор Живков за виновен и го осъжда на 7 години лишаване от свобода, както и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.
На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т. нар. „Лагери на смъртта“. Тодор Живков е привлечен като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетил държавния бюджет. Обвинен и по т. нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение.
Поредицата БТВ ,,Репортерите” разказва за жертвите на българския комунизъм от 9 септември 1944г. до 1989г. БКП, дошла на власт с преврат ,подкрепен от Червената армия окупатор на България копира през цялото си 50-годишно управление модела на съветския комунизъм. Това важи и за средствата и методите на терора, който БКП прилага спрямо своите противници и всеки недоволен от мероприятията на ,,народната” власт. Мащабите на комунистическите репресии все още подлежат на уточнения. По всичко личи, че са били репресирани около 300 000 българи. Но не само в цифрата е проблемът. Комунистическите репресии имат своята особеност. Те засягат елита на българското общество, най-образованите, най-кадърните българи във всички професии. Така ,,червеният терор” е целенасочен и селективен. Той удря по качеството. Лишава българския народ от качествените му представители. Чрез страх и репресии БКП превръща народа в послушна маса, което гарантира нейното комфортно управление чак до 1990г.
“Присъдата” (филм за политическите лагери в България след 9-ти Ноември 1944)
След смъртта на Тодор Живков, всички обвинения срещу него отпадат.
Тодор Живков умира на 5 август 1998 г. в София.
1997 г. – Последното интервю на Тодор Живков във Всяка Неделя по БНТ. Очевидно през 1997 г. Живков е в добро здраве и с остър ум – цели 8 години след като го свалиха от власт.
Как ли ще звучи това интервю след още няколко години?
Последният лов – филм за Тодор Живков. Видеото е от архива на btv
Едно от сериозните разкрития, около които се върти сюжетът на лентата е, че Живков се е опитал да изкара България от Варшавския договор. Интересна гледна точка по темата дава интервю във филма с баварския министър на науката, технологиите и културата — Фридрих-Вилхелм Ротенпилер, който навремето е бил свидетел на срещите между Живков и Щраус като сътрудник на тогавашния немски премиер. Според него “Живков ухажвал Щраус, защото е търсил някой, който да му отвори вратите към Европа”.
Избрани речи на Тодор Живков – само аудио файлове
Въведение
Батак
Качамак
Колено
Кинопередвижка
Преземяване
Бай Васил
Петър Младенов
Грамофони
8-ми март и църния дявол
Социализъма е недоносче
В крайна сметка, България поема по пътя на изграждане на едно демократично и европейско общество. От този процес са доволни повечето граждани на Република България, а за останалите остава само носталгията по отминалите дни…
Въпреки всичко, може би днес на българина му липсва щипка комунистическа пропаганда… капчица гордост за това, че сме българи!
Много яко! Поздравления за материала!
Otdavna ne se bqh kefil taka na internet publikaciq..BRAVO Doc. !!!
Da jivee sozializama i komunizama! Ochakvma s neturpeniq sledvashtata chast na dosietata. Pozdrav!
Г-н Добрев,а защо пропускате Колено-нео-колониалъзъма?! хахах