Tодор Живков

Темата е “Комунистическа България” и в частност на една основна фигура в новата българската история – Тодор Живков. Другаря Живков е интересен със своята личност, олицетворяваща начина на живот на няколко поколения. Tой е не само лицето на българската комунистическа идея, но и символ на една цяла епоха, която в България е все по-противоречиво коментирана. 

Тук са подбрани най-ценните материали, систематизирано подредени за да можете енциклопедично да им се насладите.

Тодор Живков

Тодор Христов Живков ръководи Народна република България (НРБ) в продължение на 35 години (т.е. 1954-1989), като Генерален секретар на ЦК на БКП. Свален е чрез вътрешнопартиен преврат на 10 ноември 1989 г. От 1954 г. е избран за Първи секретар на ЦК на БКП и става вторият човек в управляващата тоталитарна партия, след Генералния й секретар Вълко Червенков. През април 1956 г., след премахване на партийната длъжност Генерален секретар на ЦК на БКП, той оглавява БКП. През 1981 г. длъжността Първи секретар е преименувана на Генерален секретар.

Той е министър-председател на България в 70-то (1962-1966 г.) и 71-то (1966-1971 г.) правителства, а от приемането на Конституцията от 1971 г. до края на 1989 г. е председател на Държавния съвет, т. е. председател на колективния орган, явяващ се постоянно действаща горна камара на парламента и колективен държавен глава.

Това видео е интересно въведение в тематиката и времето на другаря Живков, един поглед върху личността.

Според слуховете

Милиарди левове в швейцарски банки, самолет за малкия Влади, самолет за съпруга на Людмила и един от най-известните бохеми в България Иван Славков. Освен това се говори, че дузина български актриси са минали през обятията на най-големия човек в държавата, само за да получат шанса си да бъдат икони на соц-културата. Скандалите около семейството му са всекидневие – Людмила, харчеща купища държавни средства за будизъм, дрога, хашиш и забранени връзки. Влади пък е плейбоя на комунизма – безброй жени, лъскави коли и море от алкохол. Любимата внучка Жени пък остава в съзнанието на мнозина с двата бели мерцедеса, във време, в което думата “Мерцедес” е забранена за простосмъртните българи. Ловни сбирки с деликатеси, доставени директно от Италия. Комплект огнестрелни оръжия, подарени от Брежнев. Макет на Тадж Махал от Индия. Копие на тракийското златно съкровище, порцеланови чинии и вази с образа на Живков върху тях, една от които е подарък от “трудещите се на Узбекистан”. Разбира се, не на последно място са апартамента на мечтите в Банкя и огромните резиденции на първия мъж в държавата.

Живот на лидер

Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в село Правец, Ботевградско. Завършва прогимназия в Правец през 1926 г. и шести клас на гимназията в Ботевград през 1929 г. От 1929 г. се установява в София и завършва средното полиграфическо училище (1932 г.), след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. През 1934 г. е уволнен след провали в Държавната печатница и в две акции на софийската окръжна партийна организация, но скоро е възстановен на работа.

Междувременно през 1929 г. става член на БКМС, а през 1932 г. става член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. „Кофарджиев набор“. От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София, след което завършва гимназия като частен ученик в София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева.

Тодор Живков е секретар на II партиен РК на БКП в София и на ОК на БКП в София (1934-35 и 1941-42). От юни 1943 г., по решение на Софийския ОК на БКП е определен за член на щаба на I ВОЗ и за пълномощник на ОК на БКП в партизанския отряд „Чавдар“. Според самия Живков, по негова идея се създава партизанската бригада „Чавдар“, с ръководител Добри Джуров. Партизанското име на Тодор Живков е Янко. През юли 1944 г. става заместник-командир на Първа въстаническа оперативна зона.

На 6 септември 1944 г. оглавява оперативно бюро за охрана на главния удар на шестващите демонстрации, а на 8 и 9 септември 1944 г. командва сборния отряд за щурмуване на Военното министерство в София.

Това видео е показателно за отношенията между запада и изтока по онова време. Тук другаря Живков говори за ситуацията в Унгария.

Кариера в БКП след 9 септември 1944 г.

От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на щаба на Народната милиция и става Трети секретар в ОК на БКП в София.

През 1945 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От януари 1948 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП в София, а освен това е и председател на Градския комитет на Отечествения фронт. На Петия конгрес на БКП е избран за член на ЦК на БКП (декември 1948 г.).

Постоянно е преизбиран в състава на ръководния орган до 8 декември 1989 г., когато е изваден от неговия състав. През януари 1950 г. става секретар на ЦК на БКП, а през ноември е избран и за кандидат-член на Политбюро. От юли 1951 г. до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Завежда секретариата на ЦК на БКП от 1953 г., а на пленум след Шестия конгрес на БКП (март 1954 г.) е избран за първи секретар на ЦК на БКП (до април 1981 г.).

Същинската власт в партията обаче получава след инициирания от него Априлски пленум на ЦК на БКП (2–6 април 1956 г.), с който се поставя началото на развенчаването на култа към личността на Вълко Червенков, в съзвучие с решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката на Никита Хрушчов.

От 4 април 1981 г. на Дванадесетия конгрес на БКП до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На пленум на ЦК на БКП (13 декември 1989 г.) е изключен от партията, малко преди смъртта му членството в БСП е възстановено. По време на управлението си Тодор Живков отправя две тайни предложения до СССР за приемането на България като 16-та република на съветската империя. Първият път е до Никита Хрушчов през 1963, а вторият до Леонид Брежнев десет години по-късно. Само отказът на Хрушчов е пречката България не само да загуби своя суверенитет, но и да престане да съществува като самостоятелна държава.

„Въпросът не е до българския народ, а външнополитически“, коментира Хрушчов предложението, чието приемане би довело по-скоро до проблеми за Кремъл в международен план, отколкото до предимства.

Среща на страните от Вършавския Договор.

Въпросът за присъединяването на България към СССР се обсъжда и на пленум на ЦК на БКП на 4. ХІ. 1963 г. Тогава Тодор Живков заявява:

„Политбюро смята, че след този пленум не следва под никаква форма да се говори на когото и да било и където и да било. Да не забравяме, че великобългарският шовинизъм е много дълбоко вкоренен в някои среди и хора в нашата страна. Аз не говоря за бившите хора. Имам предвид членове на партията, особено в средите на интелигенцията и в някои среди на младежта. Ние трябва да държим сметка за това. Ние няма да правим сливане от ден до пладне, а навеки, което ще бъде образец за всички страни. Ето защо трябва да се подготвим“.

Държавни постове след 9 септември 1944 г.

От 1946 до 1990 г. е народен представител в десет народни събрания (VI ВНС и от I до IX НС). От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет. На 19 ноември 1962 г. заменя Антон Югов като председател на Министерския съвет. На този пост е до 9 юли 1971 г., когато е наследен от Станко Тодоров. Става председател на новосъздадения Държавен съвет на Народна република България (държавен глава) до 17 ноември 1989 г., когато е наследен от Петър Младенов.

Реч на Тодор Живков пред Народното Събрание на НРБ

Следват интересни кадри от времето, когато Тодор Живков е бил на върха на комунистическа България:

Тодор Живков поздравява българските студенти по случай 8-ми декември.

Тодор Живков и жените на комунистическа България.

1968 г. – Тодор Живков открива Фестивални Обекти.

 Тодор Живков и българските писатели.

Тодор Живков на празника на българската армия.

Тодор Живков прави първа копка на обект.

Началото на Края

1988 г. – Честита Нова Година!

1988 г. – Тодор Живков поздравява космонавтите на Народна Република България.

1-ви Ноември 1989 – Една от последните и най-известните речи на Живков.

 След 10 ноември 1989 г.

В България, която е най-верния сателит на СССР, падането на комунизма не е така бързо и драматично. Политическата и икономическа борба ще продължи години наред при силна съпротива на комунистите, партийната номенклатура и Държавна Сигурност.

Документален филм на Ралица Василева за последните дни на комунистическия режим в България през есента на 1989г. Филмът е от поредицата на CNN за промените през 1989 г. в Източна Европа. По това време Ралица Василева е репортер в БНТ и е свидетел на събитията. Включени са интервюта с Емил Кошлуков, ген. Ат.Семерджиев, Желю Желев, Цецка Цачева, Соломон Паси, Нери Терзиева и др.

Главна прокуратура започва 5 дела срещу Тодор Живков.

През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. До 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за преразглеждане във Военна прокуратура. През 1990 г. Тодор Живков е официално обвинен. Арестуван е на 18 януари 1990 г. През юли 1990 г. мярката за неотклонение е заменена с домашен арест.

На 25 февруари 1991 г. започва процес заради незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд признава Тодор Живков за виновен и го осъжда на 7 години лишаване от свобода, както и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.

На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т. нар. „Лагери на смъртта“. Тодор Живков е привлечен като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетил държавния бюджет. Обвинен и по т. нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение.

Поредицата БТВ ,,Репортерите” разказва за жертвите на българския комунизъм от 9 септември 1944г. до 1989г. БКП, дошла на власт с преврат ,подкрепен от Червената армия окупатор на България копира през цялото си 50-годишно управление модела на съветския комунизъм. Това важи и за средствата и методите на терора, който БКП прилага спрямо своите противници и всеки недоволен от мероприятията на ,,народната” власт. Мащабите на комунистическите репресии все още подлежат на уточнения. По всичко личи, че са били репресирани около 300 000 българи. Но не само в цифрата е проблемът. Комунистическите репресии имат своята особеност. Те засягат елита на българското общество, най-образованите, най-кадърните българи във всички професии. Така ,,червеният терор” е целенасочен и селективен. Той удря по качеството. Лишава българския народ от качествените му представители. Чрез страх и репресии БКП превръща народа в послушна маса, което гарантира нейното комфортно управление чак до 1990г. 

“Присъдата” (филм за политическите лагери в България след 9-ти Ноември 1944)

След смъртта на Тодор Живков, всички обвинения срещу него отпадат.

Тодор Живков умира на 5 август 1998 г. в София.

1997 г. – Последното интервю на Тодор Живков във Всяка Неделя по БНТ. Очевидно през 1997 г. Живков е в добро здраве и с остър ум – цели 8 години след като го свалиха от власт.

Как ли ще звучи това интервю след още няколко години?

Последният лов – филм за Тодор Живков. Видеото е от архива на btv

Едно от сериозните разкрития, около които се върти сюжетът на лентата е, че Живков се е опитал да изкара България от Варшавския договор. Интересна гледна точка по темата дава интервю във филма с баварския министър на науката, технологиите и културата — Фридрих-Вилхелм Ротенпилер, който навремето е бил свидетел на срещите между Живков и Щраус като сътрудник на тогавашния немски премиер. Според него “Живков ухажвал Щраус, защото е търсил някой, който да му отвори вратите към Европа”.


Избрани речи на Тодор Живков – само аудио файлове

Въведение

Батак

Качамак

Колено

Кинопередвижка

Преземяване

Бай Васил

Петър Младенов

Грамофони

8-ми март и църния дявол

Социализъма е недоносче

В крайна сметка, България поема по пътя на изграждане на едно демократично и европейско общество. От този процес са доволни повечето граждани на Република България, а за останалите остава само носталгията по отминалите дни…

Въпреки всичко, може би днес на българина му липсва щипка комунистическа пропаганда… капчица гордост за това, че сме българи!

Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Enquire now

Give us a call or fill in the form below and we will contact you. We endeavor to answer all inquiries within 24 hours on business days.