Векове наред предците ни са жертвали живота си, за да може днес ние да имаме точно тези три неща – свобода, равенство и братство. Това е един различен поглед върху терора и защо той се превърна в част от живота ни.
Светът реши, че пътят към тях е глобализацията. Глобализацията на всяка цена. Тази, която трябваше да свързва всички части на човешкия живот. И точно тази, заради която дискусията за несъответствията между научните открития и общественото разбиране продължава безкрайно. А аз стоя и се питам, дали актуалните финансови и културно-цивилизационни конфликти не са кризисният симптом точно на необузданата ни глобализация?
В началото на 90-те години на миналия век наблюдавахме ожесточената надпревара между американските лидери на мнение в стремежа си да триумфират един над друг. Икономистите вярваха, че постигането на „консенсус“ във Вашингтон би разпръснало мир и просперитет по целия свят, докато политиците спореха, дали дивидентите на световния мир ще бъдат в действителност общочовешко благо, дали ще напълнят нечии джобове или вероятно и двете.
И докато целият свят се беше впуснал в дебати, в Европа се наложиха три основни модела на интеграция – английският мултикултурализъм, германският модел на икономически гастарбайтери и френската тотална асимилация на всичко чуждо.
Точно в този момент, Франсис Фукуяма стисна здраво юздите на съвременния оптимизъм, обявявайки през 1992 година „края на историята“ и универсалния триумф на западния либерализъм. От другата страна на монетата, Хънтингтън задълба все повече в теорията за комплексната реалност, представяйки в „Сблъсъкът на цивилизациите?“ една доста по-мрачна действителност. Той описа бъдеще, в което идеологическите разделения на Студената война няма да бъдат заменени от всеобща хармония, а от един още по-стар конфликт – културните различия.
Според него, най-опасното измерение на глобализацията ще бъде конфликтът между групи от различни цивилизации, защото стълкновенията между цивилизациите са най-голямата заплаха за световния мир, а установяването на международен мир, стъпил на цивилизационна основа, е най-сигурната гаранция срещу нова световна война.
Защо е важно?
Важно е, не защото хипотезата на Хънтингтън се преведе на множество езици и до днес е най-коментираната тема в контекста на глобализационните дебати, и още по-малко защото хвърля светлина върху въпроса, дали в действителност архитектите на новия световен ред не са израснали около джамиите на Техеран, а ковачите на бъдещето се намират по-скоро в Пекин, отколкото в харвардските кафета. Важно е да обърнем внимание на Хънтингтън, защото той бе по-близо от всеки друг, предричайки атентата на 11-ти септември и „войната с тероризма“ чрез „кървавите граници“ на исляма, както и американската агония в Ирак, посочвайки демокрацията като продукт на много специфични културни процеси.
Аргументите му в защита на хипотезата, че модернизацията не води непременно до по-западни модели, изглеждат доста далновидни. Защо да трябва китайците да приемат американските икономически модели, когато точно те са виновни за едни от най-тежките в световен мащаб финансови сътресения? И защо да е необходимо авторитарните режими в Близкия изток да прегръщат най-сърдечно демократизацията, когато това би означавало вълна от гневни ислямисти?
Къде всъщност е истината?
Лутайки се между фактите и твърденията, често по-скоро изопачаваме и оборваме реалността, отколкото да внесем ред в нея. В действителност много от най-тежките сблъсъци се наблюдават в рамките на цивилизациите, а не между тях. Повече мюсюлмани умират в ръцете на своите братя мюсюлмани, отколкото от ръцете на евреи и християни, докато европейците се сражават в едни от най-кървавите конфликти на 20-ти век по между си. В същото време, разделението на света изглежда някак утопично, защото китайският бизнес елит се интересува повече от Силиконовата долина, отколкото от конфуцианското си минало.
Истината е някъде по-средата – между либералния оптимизъм от 90-те години на 20-ти век и песимизма на Самуел Хънтингтън, който понякога е точно толкова наивен, колкото гневната маса мюсюлмани, маршируващи срещу западния свят.
Едно е сигурно, глобализацията променя света и хората в него.
Променя го и още как! Самият аз само преди десетилетие бях върл привърженик на Глобализацията. Даже ми викаха “Тишо глобализацията”, защото едно, че бях завършил международна търговия и второ, че бях много надъхан колко яка е цялата идея, колко съвременна, модерна, прогресивна е тя. Глупак, като повечето млади. Днес, наближавайки 40-те и изучавайки въпроса в цялата му дълбочина, тъй като темата не е престанала да ме интересува, стигам до извода, че основната идея е цялото човечество да се превърне в едно стадо с централизирано управление от много мъничък, но изключително мощен и злонамерен пастирски елит. И това няма как дами харесва….
Така е. Глобализацията е големият виновник за благосъстоянието и бедността. Светът става все по-малък, а възможностите все по-големи. В Европа и Америка постигаме благоденствие от производството на много продукти за ежедневието ни в страни, които гарантират ниската им себестойност. В глобализацията обаче няма само победители, има и губещи. Оutsourcing-а на цели производствени линии сваля себестойността на труда и увеличава безработицата удома. От много време е истина, че моделът на съвременната европейска корпорация е фокусиран върху печалбата, а не върху заетостта като цяло.
Въпреки това, не разбирам теорията за “пастирите и овцете”. Не си падам по конспирациите. Мисля, че човек би могъл да намери доста разумни научни аргументи за развитието на света ни.
С глобализацията вървят и регулациите. Възможностите стават все по-големи само за големите. И те са именно тези, които се грижат чрез регулации да има по-малко възможности за всички останали… Но това е спор, в който не ми се навлиза. Технологиите откриват нови възможности, а не глобализацията. Тя е политика. Политиката винаги е в ущърб на най-малките. Двете неща изглеждат свързани, обаче не са… Имам предвид глобализацията и технологиите. Второт се ражда в лабораториите на умни хора, а първото – в предизборните кабинети на манипулатори. Именно на технологиите разчитам, че ще дойде денят, в който ще спрем да наричаме всичко това “демокрация”. Мерси за интелигентния отговор към коментара!
И аз много благодаря за интересната дискусия. Всъщност, когато реша да пиша тук е точно заради удоволствието от тези разговори с интелигентни хора на интересни теми. Благодаря най-сърдечно!
По темата – съгласен съм. Безспорно обаче, комбинацията между технологичен напредък, по-ниски транспортни разходи и либерализиране на политиката е довела до увеличаване на търговските и финансови потоци между отделните страни-членки. Това е възможността за кратко време около глобуса да се придвижат огромни количества капитал.
Интересно ми е какво мислиш за това, че глобализацията всъщност е точно тази възможност инвеститорите и инвестиционните дружества концентрират капиталите си там, където им се подсигуряват високи лихви и ниски данъци? Тоест, който има възможност за инвестиция, би могъл да умножи парите си с темпове, които са дори по-високи от самия икономически растеж. А който няма пари е зависим от собствената си трудоспособност.
Мисля, че е безумие, защото много малка част от единия процент от населението на човечеството са инвеститори, а всички заслужават, ако не комфортен, то поне достоен начин на живот…