Нощта на 23-и срещу 24-и юни 2016 година промени Европа. Тази нощ постави един край и едно начало. Победата на брексистите е победа на анти-политиката срещу елитите. Един триумф на лъжите над прагматичността. Една цезура.
Последната дума изобщо не е напудрена, защото за решението на британците да напуснат Европейския съюз няма път назад. В слънчевата петъчна утрин Европа се събуди някак много по-различна от тази, която беше снощи. Много по-лесно е да говорим за това, което е към своя край, отколкото да опишем нещата, които предстоят. Последствията от излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз ще са гигантски, много по-всеобхватни и унищожителни, отколкото изобщо който й да е брексист си е представял. Англия не гласува с главата си, а със сърцето.
До момента развитието на европейската интеграция познаваше само една посока. Общността винаги се разрастваше, а сътрудничеството между страните-членки ставаше все по-тясно. Днес обаче, за първи път в 60-годишната история на Европейския съюз, една държава решава да поеме друг път. Това, което до сега изглеждаше невъзможно, вече е факт. Пророчески въведената с договора от Лисабон директива 50 посочва ясни процедури за излизането й от съюза и вероятно ще бъде пусната в действие за първи път в историята. Казвам вероятно, защото резултатите от Brexit референдума не задължават юридически британското правителство да се съобрази с тях и теоретично то има възможност да игнорира желанието на мнозинството англичани. Чрез гласуване в парламента би могло да се „коригира“ излизането на страната от ЕС. Политически погледнато обаче, това е малко вероятно.
Едно можем да кажем със сигурност, с прекратяването на членството на Великобритания в ЕС приключва и валидността на договорите за сътрудничество със страните от съюза. Така всякакви бъдещи договорки за достъп на страната до вътрешния европейски пазар или свободно движение на стоки и хора ще трябва да бъдат тепърва спазарявани по надлежния ред и процедури в следващите максимум 2 години, както описва директива 50 от Лисабонския договор. Тази малка особеност поставя Великобритания в неизгодната позиция на масата за преговори – предполага се, че страната би имала доста сериозен икономически интерес да се справи с нарастващата несигурност във възможно най-кратки срокове.
Бъдещите взаимоотношения между Англия и Европейския съюз вероятно ще бъдат регулирани в напълно ново споразумение, различно от текущите регулации и рестрикции покрай излизането й от ЕС. То ще се уповава най-вече точно на взаимните икономически интереси. Вероятно за тази цел ще бъде почерпен опит от настоящите практики в европейската икономическа зона и договорите с Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, както и билатералното сътрудничество с Швейцария. Разбира се, за целта ще са необходими липса на желание от ЕС да натрие носа на Великобритания, както и единодушие от всички 27 страни-членки от съвета на министрите и Европейския парламент. Големите пречки за този сценарий са свързани най-вече с лошия 8 пример, който Брюксел би могъл да даде на останалите страни-членки, който ще изстреля ЕС директно в посока сериозна загуба на авторитет.
Седмици наред доста хора обрисуваха бъдещето на Европа в разноцветни сценарии, но какво в действителност ще се случи никой дори не пожела да си представи. В крайна сметка резултата от Brexit-а е едно не-Обединено кралство.