Спомняш ли си кога за последен път беше на събитие без да носиш смартфона си? Правилно, май беше някъде през 2010 година – технологично погледнато, преди цяла вечност!
Днес това няма да ти се случи. Няма, ако близките ти не те мислят за странен, защото по-голямата част от ежедневната ти комуникация не се случва в социалните мрежи. Казвам го напълно сериозно, защото според множество проучвания, днес на “нормалните” хора социалните медии струват около два часа средно на ден. Като тенденцията нараства прогресивно.
Пандемията на времето, в което живеем, е ежедневната нужда от споделяне „на живо“ на впечатления и изживявания от „мястото на събитието“. Опитай се да изброиш информацията, която получи само днес от заобикалящата те среда и интернет. Комуникацията идва в главата ти отвсякъде – от нещата, които виждаш и чуваш на улицата, в офиса, вкъщи; от радиото в колата; от работещия телевизор докато готвиш с половинката ти; от разказите на семейството в общата група в месънджъра; от онлайн медиите, които следиш в Twitter; от стотиците теми, които бяха споделени във Facebook feed-a ти; от живота и самата виртуална реалност.
А като се замислиш, в края на деня всичко това е единствено и само проекция на вечната човешка потребност, съществувала много преди нас самите, още от времето, в което не бяхме „always on“ – да виждаш и да бъдеш видян!
Event Engagement в социални мрежи
Ако нещо не е в мрежата, значи изобщо не се е случило. Живеем във време, в което се сменят парадигми. За всеки комуникационнен специалист, глаголът „присъствам“ изобщо вече не означава просто да бъдеш физически някъде. Да присъстваш означава да споделяш на живо снимки, видеа и постове от мястото на събитието с други хора във възможно най-актуално за събитието време. Facebook, Twitter, Instagram, Snapchat и компания са единствените достоверни критерии за това, че в действителност съществуваш.
В този ред на мисли, преди време списанието Business Punk доста на място коментира в свой Facebook пост: „Pic or it didn’t happen“.
Споделяне = Обхват
Ако си Old School артист, сигурно за теб все още е доста дразнещо да се появявш на снимки от концерти в неприветлива форма, със странни изражения на лицето или докато гледаш с гръб към множеството ти фенове, въоръжени със смартфони.
Точно тези снимки пък радват всички нас – организаторите на мероприятия, корпоративни и PR събития. Личната нужда на посетителите да бъдат видяни на конкретното място от всички в собствената им дигитална среда удължава продължителността на всяко събитие, пренасяйки го в социалните мрежи. По този начин, всеки участник в мероприятие, който споделя своя user generated content с дигиталната си общност, се превръща автоматично в посланик на марките, които ни плащат.
Има и още едно много важно нещо. По природа, хората обичат да се свързват с други хора, имащи сходни на техните интереси. На този принцип лесно се определят целевите групи на всяко споделено послание. От личен опит знам, че половината от потребителите в социалните мрежи обръщат по-високо внимание на информации, които достигат до тях като споделени от техни приятели, а не от брандове. Тоест, споделянията са най-ефективната реклама в социалните мрежи.
Какво означава това? За мен категорично означава, че веднъж появи ли се съдържание, генерирано от потребители в социалните мрежи, чрез вълшебните виртуални ефекти на симпатичните виртуални пеперудки, то може да достигне до потенциално безгранична по размер публика. Само мисълта за това кара очите на влюбените в широките обхвати PR мениджъри да заблестят.
Потенциала на възможностите
Върнете се към първото изречение от тази статия. Ей там, в онази атмосфера, изпълнена с безкрайна романтика и може би заради цялата тази сантименталност, дигиталната комуникация около събитията на доста брандове е все още заседнала някъде в 2010 година. Все още доста рядко и предпазливо брандовете сграбчват възможнстите, които дигиталната event-комуникация им предлага по отношение на собствените им гости. Нещо повече, дори задължителната, придружаваща всяко събитие информация, често е пренебрегвана и подценявана в собствените корпоративни и бранд канали. И точно на това място си подремва огромния потенциал за развитие на Event и с него Brand engagement-a.
И понеже темата изобщо не свършва тук, а по-скоро започва, хвърлям във въздуха няколко въпроса – как марките и PR мениджърите биха могли да разпознаят потенцияла на възможностите и започнат да го използват стратегически? Как да повишим event engagement-a си с помощта на ефективна дигитална комуникация? Какви са особеностите и предизвикателствата, които ще срещнем?
Ще споделя разсъжденията си върху всички тези въпроси в два последващи поста, където ще ви представя и моите 5 тези на тема event-комуникация в дигиталната ера.
