Представителното проучване относно професионалните намерения на младите българи в Германия, което бе подготвено от екип на български студенти и абсолвенти от Манхайм, вече е готово и резултатите са систематизирани.
Проектът започна през януари 2008, а самата анкета се проведе между май и ноември 2008, като анкетираните студенти и абсолвенти са 1425 или около 10% от всички, попадащи в тази категория в Германия.
Интересно е, че едва 2% от анкетираните виждат своята краткосрочна и дългосрочна реализация в България. Причината е най-вече, че работодателите в България не предлагат добри условия, които да удовлетворяват критериите на младите хора в чужбина. От друга страна, критериите, които са важни за българските студенти при избора им на работодател, също не са изпълнени в България. Освен това, стандартът на живот, както и политическата и икономическа ситуация в България, не са особено атрактивни за младите специалисти, поради което единствената мотивираща причина да се завърнат в родината остава близостта до близките и роднините. Като основни критични точки, анкетираните са посочили корупцията, ниските заплати, неуредеността на социалната система и липсата на целенасочена политика на държавата и работодателите.
Средната заплата, която би заинтригувала учащите в Германия да се замислят за връщане е над 2000 лева на месец, като при студентите средната стойност е 2346 лева, а при абсолвентите 3162 лева месечно.
Друг интересен резултат от проучването е, че за разлика от българските си колеги, по-голямата част от студентите и абсолвентите в чужбина, които все пак са склонни да се завърнат в родината, не желаят да работят в столицата. Една от основните причини за евентуалното им завръщане в България е и възможността да допринесат за развитието на страната. В контраст с това, за тези които изключват една евентуална професионална реализация в България, основните причини за незавръщането им страната са отново стандарта на живот и политическата и икономическа ситуация в родината, което за близо 30% от анкетираните е в конфликт с желанието им да са близо до роднините и приятелите си. Обезпокоително малък е и процентът на студентите, които се считат за добре информирани относно работния пазар в България – едва 25% от анкетираните.
Като цяло организацията на българските студенти и абсолвенти в Манхайм обобщава доста песимистично резултатите от анкетата. Тези, които краткосрочно и дългосрочно искат да се завърнат в България са едва 13,5%, но при голяма част от тях това им желание е възпрепятствано от проблемите, които ги спират да се върнат. А тези, които категорично искат да останат в чужбина са 54,5% от всички анкетирани.
Екипът, реализирал проекта, представи резултатите на 25 и 26 април в Берлин и Мюнхен на информационните трудови борси за български студенти, абсолвенти и млади професионалисти в Германия, организирани от Министерството на Труда и Социалната Политика и Посолството на България в Германия. Резултатите събудиха голям интерес сред държавните институции, присъстващите работодатели, студенти и медиите.
Подробности от анкетата можете да видите на сайта на българското студентско сдружение в Манхайм – “Бай Ганьо”.
“Като цяло организацията на българските студенти и абсолвенти в Манхайм обобщава доста песимистично резултатите от анкетата. Тези, които краткосрочно и дългосрочно искат да се завърнат в България са едва 13,5%”
I koe tochno e pesimistichnoto? 13,5%, koito vaznamerqvat da se zavarnat e, bih kazala, savsem ne tolkova pesimistichen rezultat (da ne kaja optimistichen)…az lichno predpolagah, che sa po-malko…
Разбира се, че ще посочват като причини корупцията, ниските заплати, социалната система и куп други причини, които за никого не са тайна. Няма да кажат, че ги е срам какво ще кажат съседите им, за това че 10 години са учили, а не са завършили (Кажете ми колко познати и приятели имате в Германия, които учат и колко са завършилите? Аз лично се сещам само за госпожицата, чийто коментар е отгоре) Няма да изтъкнат и като причина страха от това, че не биха могли да се реализират лесно на българския пазар на труда, тъй като е специфичен, който го познава наистина ще се съгласи. Разбира се, изключвам хората, които наистина се образоват в Германия, истинските специалисти, които биха се реализирали навсякъде безпроблемно и които избират най-доброто, което им се предложи. За тях не говоря, те няма да намерят най-добрата си оферта в България, но ако дерзаят и милеят за родината си, биха могли да се върнат и сами да допринасят за развитието и като работодатели, общественици, политически фигури. Разбирате ли, стига с тези рамки: В България заплатите са ниски и край. В държавата има корупция и край. Да, ОК, обаче навсякъде има корупция и навсякъде има и ниски и средни и високи заплати. Your choice!
Ok, no s edna niska zaplata v Germaniq (i kato cqlo v normalnite strani ot Evropeiskiq Sajuz) horata imat edin dosta po-visok standart na jivot v sravnenie s edna niska zaplata v Bulgariq….po tazi prichina vsi4ki posochvat niskite zaplati kato osnovna spirachka da se zavarnat v Bulgariq, spored men.
A tezi, koito ne uspqvat da zavar6at, obiknoveno ne se nalaga da stoqt 10g. i chak togava da ustanovqt, che nqma da se poluchi…pone az mai ne poznavam takiva…A i da si govorim chestno…edin neuspeshen opit da zavarshish v chujbina mislq, che e mnogo po-NEsramen i znachitelno po-cenen, za6toto te nauchava na mnogo poveche neshta ot edna diploma v nqkoi izmislen universitet v Bulgariq (imam predvid tezi filiali na nqkakvi nechuvani uchebni zavedeniq i t.n.)…kakto i ot edna kupena diploma ot eliten bulgarski universitet…
Prosto vseki pravi izbora si spored sobstvenite si vijdaniq za jivota, koito mu se jivee i spored prioritetite si….
No molq vi, ne sravnqvaite niskite zaplati i korupciqta v Bulgariq s tezi v Evropa, zashoto naistina nqma baza za sravnenie!
Здравейте,
Първо, искам да направя едно уточнение. Тези 13,5%, които проявяват желание да се завърнат, са хората, които хипотетично приемат едно евентуално завръщане като опция за бъдещето си… или поне аз така разбрах резултатите от проучването. В действителност, хората които са твърдо решени да се завърнат в родината са едва 2%. Тук е интересно да се види какъв % от англичаните, французите, италианците, унгарците, румънците или испанците, които учат в чужбина се завръщат с дипломите си в страните си.
Мисля, че тук акцентът пада върху съвсем друго нещо т.е. данните могат да бъдат шокиращо обезпокоителни или изненадващо успокоителни само в сравнение с тези от другите страни на ЕС. Понеже България е част от тази общост, е редно да се сравняват цифрите на икономическите и социални показатели само в рамките на страните членки. Докато такова сравнение липсва, то не е редно да се правят и каквито и да е било песимистични или оптимистични обобшения на резултатите от анкетата.
Според мен, тук изключително притеснителен е по-скоро капацитета на държавата да води адекватна социална политика спрямо хората, които са се образовали в чужбина. Понеже неуспели студенти, които се притесняват от това, че не са успели има както в България, така и извън нея, предлагам, да се концентрираме само върху хората, които са успели или успяват по нормален начин да се квалифицират във висши учебни заведения и освен това са решени да си изкарват парите с тази си квалификация.
Така, за разлика от тези, които завършват в България, другите, които го правят в чужбина, просто ги няма на българският работен пазар. Понеже специалистите българи в чужбина са почти толкова, колкото специалистите българи в България, това поражда огромен дефицит на експерти на българският работен пазар, чието редуциране би трябвало да е основен приоритет на българската политика на заетостта.
Тук г-жа Чакърова е права, че те можеби изпитват страх от това дали ще се реализират на този пазар и затова и нежелаят да се завърнат. Според мен, доста хора са посочили корупцията, ниските заплати, както и проблемите на икономическата и социалната система не толкова като конкретни причини за незавръщането си, а по-скоро като обобщение на страха си от анархията, несигурността и липсата на FairPlay в собствената си държава.
За разлика от корупцията и неясните правила, които пораждат анархия и несигурност, заплатите са пряко свързани не само с процеса на оцеляване, но и с моралната задоволеност от това как трудът на даден човек е оценяван от обществото в което живее (което в 21 век се измерва в ликвидност). Докато в повечето страни от ЕС минималната или ниската заплата е достатъчна да се покрият основните разходи за оцеляване, то в България ако получаваш минимална или ниска заплата си поставен в едно доста некомфортно положение, при което не може да си платиш наема и телефона едновременно. Що се отнася до това, до колко един човек е доволен от оценяването на труда му, то хората завършили в чужбина тук са поставени и пред един “културен шок”, които също трябва да преодолеят. Когато те са избрали да отидат да се обучават в чужбина, в повечето случаи те са заложили много повече от сънародниците си, останали да учат в България. Те са тръгнали с друга нагласа и други идеи, които в комбинация с трудностите които са се научили да преодоляват сами и опита които са натрупали в условия на ясни правила и задоволително заплащане на труда им, резултират в едни високи критерии за социална стабилност, които не отговарят на българската действителност.
Това ги кара да се страхуват от едно евентуално ново начало в България. Този страх автоматично поставя фактори като семейство, близки и идеалистични идеи като работа за бъдещето на родината на заден план и заради това предпочитат да изчакат по-добри условия при които да се завърнат. Мисля, че ще се съгласите с мен, че както хората в България, така и тези извън нея желаят стабилност и сигурност в ежедневието си. Тук работата на правителствата, институциите и работодателите в България е да успеят да убедят българите в чужбина, че тази стабилност и сигурност в родината им не е или няма да бъде дефицит.
Нека не говорим за дипломите въобще, защото става твърде сложно. Отдавна е ясно, че българските дипломи са изпразнени от съдържание. А и за да бъдеш квалифициран и добре реализиран е необходимо да притежаваш не просто диплома, а набор от комплексни качества и компетенции. Не случайно един от основните приоритети на Европейския съюз е програмата УЧЕНЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ. Така че критерият каква диплома имаш и от къде, е само един от многото критерии, за да постигнеш желаното. Това сякаш доста хора не искат да го проумеят все още.
Iskam samo da utochnq, che v komentara si savsem nqmam predvid bulgarskite diplomi “vuobshte”…nesluchaino sam posochila koi viziram konkretno!
Здравейте,
Който се интересува от пълните резултати и изводи от проучването относно професионалните нагласи на младите българи в Германия може да ги намери на страницата на българското студентско сдружение “Bai Ganyo e.V.” в Mannheim:
http://baiganyo.uni-mannheim.de/modules/news/article.php?storyid=281
поздрави,
Марияна
Tozi Site e super!!!!Bravo na Ivan Yanakiev!
pozdravi Mariyana
Здравей и добре дошла Мариана,
винаги се радвам на положителни оценки от колеги, особено когато са част от екипа на Prof. Dr. Thomas König. 😉
Ще се радвам на участието ти в интересни дискусии.
Пoздрави
Zdravei Ivan,
🙂 qwno prouchwash uchastnicite w diskusiite:)! Jalko che na stranicita ti nqma informcaiq za towa koi e gospodin Yanakiev. Blagodaarq za priqtnoto posreshtane!
pozdravi,
Mariyana