Лидерите на държавите-членки на ЕС приеха реформата на Пакта за стабилност и растеж. Целта на реформата е да се постигне „значително по-ефективно наблюдение и координация“.
За съжаление обаче, вместо пълна и ефективна, реформата е половинчата. Така е, защото приемайки промените държавите-членки не показват готовност и решителност да се откажат от финансиране на разходите си чрез кредити. Да, те нямат намерение на изплатят вече натрупаните заеми и нямат намерение да понесат финансова отговорност.
В този ред на мисли, пактът продължава да носи името си незаслужено и не допринася за спасяване на Еврото.
Какви са промените и къде са проблемите?
Дори след реформата, пактаът включва в себе си един превантивен и един коригиращ компонент. Новост е третия пилър, който осигурява макроикономическия надзор над държавите.
Превантивния компонент определя дългосрочните правила, предотвратяващи натрупването на дефицит в държавите. Ако все пак някъде започне да се увеличават дълговете, коригиращия компонент се включва (по-добре познат като „процедурата за отстраняване на дефицити“) и гарантира бързото отстраняване на задълженията. Допълнително макроикономическия надзор подпомага на държавите, събирайки за тях безценна информация за възможни рискове. А таива биха могли да бъдат “балоните“ в капиталовите пазари или различията в конкурентоспособността.
Санкции се налагат само, ако структурният дефицит се покачи до 0,5% от БВП или в продължение на две години той е средно с 0,25% по-висок от разрешеното. Също така, напълно новите правила за контрол на разходите би трябвало да гарантират използването на непредвидените приходи в бюджета на държавите за погасяване на натрупани задължения.
Защо това не е в състояние да предотврати нарушенията?
- Защото предвидените санкции не са достатъчно стряскащи.
- Защото прилагането на санкциите не е достатъчно автоматизирано. Крайното решение се взема от Съвета на ЕС, което позволява на Съвета на ЕС да предотвратява или олекотява процедурите по санкциониране.
- Защото Съвета на ЕС може да спре санкциите от Комисията само ако гласува с мнозинство срещу тях, дори и дефицита да е 60% от БВП на държавата.
- Защото необходимите спестявания в държавите с високи нива на дефицит са много по-големи по обем от реалното.
От друга страна, механизмът за ранно предупреждение идентифицира дисбалансите още в много ранен етап на тяхното развитие. Важно е да се знае, че под дисбаланси се разбира както дефицита, така и излишъка по текущата сметка. Ако бъде регистриран проблем, веднага се задействат предвидените превантивни и/или коригиращи мерки за стабилизиране. Това е по-принцип.
Защо макроикономическия надзор не е в състояние да изпъни ефективно предвидената му функция?
- Защото макроикономически дисбаланси е невъзможно да бъдат предвидени с абсолютна точност и без никакви съмнения в правилното време.
- Защото често макроикономическите дисбаланси не могат да се контролират с политически решения.
- Защото този механизъм отново предлага възможността за политически мотивирано гласуване сред членовете на Съвета на ЕС.
- Защото дисбалансите по текущата сметка обикновено произлизат от дефицити по текущата сметка и държавите вместо да изразходват, изконсумират излишъка от капитал в бюджета си.
- Защото, ако страните-членки със стабилни икономики бъдат насърчавани да стопят излишъка по текущата си сметка, това ще намали конкурентоспособността на ЕС като цяло. Освен това, страните със слаби икономики ще могат да си спестят реформите за покачване на собствената си конкурентоспособност.
