Българин е способен да открие компютъра, електронният часовник и най-отдалечената планета. Би могъл да даде на света хапчето анти-бебе, брауновия газ и космическата храна. Може дори да опакова Райхстага. Но много българи на едно място не могат нито да запълнят дупките по улиците, нито да се радват на успехите на по-талантливите, нито да бъдат толерантни към различните или пък съпричастни към по-слабите. Ние българите все още се учим да бъдем граждани на собствената си страна. Когато сме си вкъщи – рушим, вместо да градим. Държим се като овце, които са в перманентно търсене на овчаря си. Голямата ни мечта е да ни оправят. Ама хубаво да ни оправят. Държавата е виновна за всичко по дифоулт, комунистите са все още в парламента, а капиталистите са бившите партийни секретари. И ние сме виновни. Виновни сме, защото сме прости. Драмата на нашата действителност е, че българите са интелигентна нация, но необразована и потънала в невежество.
България преди 1989:
Стабилна политическа нестабилност. Система, която никой не критикува, защото никой не знае. Икономическият растеж е стандарт. Благосъстоянието на народа е миража му. Всички, които мърморят срещу комунистите след това гордо гласуват за тях. Една партия, един народ, без Бийтълс и Кока-Кола.
България днес:
Днес всичко е различно. Българите са будни и ядосани. Никой не знае точния брой на партиите и малко ходят да гласуват. Има Бийтълс, но всички слушат чалга. Всички разбират от всичко. Основните проблеми на обществото са пенсиите, полицията, циганите, инфраструктурата, икономиката, здравеопазването, правосъдието и БДЖ. Европейския съюс е донор. Отегчаваме се, когато в медиите чуем за корупция и убийства и с нетърпение чакаме новия сезон на Биг Брадър, защото поне става сеир.
България в бъдеще:
По принцип бъгарите сме много адаптивни. Свикваме си със всичко. Време е за експеримент, а всички ние сме опитни мишки. Ако сега се ядосате, да знаете, че сте закъснели. Яростта ви е едновременно симптом на възхода и упадъка на държавата ни. Стоим между стола в ляво и този в дясно. А както винаги е било, оставаме си едни талантливи простачи, за които истината е в средата и в средния пръст.
