В стремежа си да си спаси еврото, ЕС застава все по-явно зад идеята на засилена макроикономическа координация. Разбира се, това би било една много добра идея, ако в един по-ранен етап на европейската история подобен тип глобализиране не се беше провалило.
Всички наблюдаваме последствията от въвеждането на единната европейска парична единица в държавите, които не са изпълнили условията за това. От една страна, еврозоната остава твърде неоптимална по своята фунционалност. От друга страна, въпреки недостатъците, страните правят всичко възможно да останат в пълен състав, което я заздравява.
Европейската политика е изцяло концентрирана върху запазването на разплащателната си способност. До 2013 година за това се грижи европейския спасителен пакет. От 2013 влиза в сила пакта за стабилност. Този европейски механизъм за стабилност позволява на „болнавите държави“ да вземат кредити, които обаче би трябвало да са обвързани с изключително тежки условия за получаването и изплащането им.
Достатъчно ли е това?
Не е. Тук не става въпрос само за справяне със задлъженията на държавите. Проблемит е в общоикономическите грешки, които не само са се родили със самото въвеждане на еврото, но и продължават да се развиват и до днес. Правителствата и бизнеса отдвана живеят над възможностите си. Само трябва да погледнем цифрите от балансите по текущите сметки на държавите от ЕС. Гърция, Ирландия, Португалия, Италия и Испания без иключение импортират много повече, отколкото са експотират. За сравнение, Германия отбелязва само излишъци в бюджета си. Но какво от това? Един от важните фактори, който ще доведат до неизбежна криза, е разликата в разходите за единица труд в различните европейски държави. До 2008 година тези разходи се покачват в Италия с 25%, в Испания с 29%, а в Германия с 0%.
Кредитите
За да могат да изплащат загубите, породени от увеличаващия се импорт, държавните и частните актьори взеха допълнителни международни кредити. Лошото беше, че тези кредити им ги даваха банките и капиталовите инвеститори от страните, в които имаше глеми излишъци при балансите по текущите сметки и от там и огромно количество оборотни пари. Никой обаче не попита, дали икономическата сила на държавите ще издържи в дългосрочен план за да могат да обслужват непрекъснато растящата тежест на милярдите.
Пазарната икономика
Пазарно-икономическото решение на този проблем би било – да направим нищо! Следователно даващите кредити би трябвало да си понесат последствията от безотговорното раздаване на пари. Това би трябвало да им е за урок. Раздаването на кредити на неплатежоспособно страни би трябвало да спре. Но не спира, защото това би ограничило тяхната въжможност да импортират чужди стоки. Заедно с драстичното свиване на дефицитите по текущата сметка, болнавите държави ще трябва да се преборят и с огромните разходи за адаптацията си към тази ситуация. Това би развило негативен ръст в тези страни, но и несъстоятелност на кредиторите. Те не само ще загубят парите си, но и няма да печелят нови, заради спада в импорта на останалите страни-членки.
Макроикономическата координация
Вместо пазарно-икономически решения, се предлагат небалансирани политически. Некоординираните изказвания на политиците показват колко неразбрана е същността на проблема. Различни индикатори, като текущата сметка, трябва да отразяват икономическото развитие на европейските държави. Ако някой от индексите в дадена държава прехвърли поставените граници, тогава държавата трябва да започне задълбочен анализ на проблема и едновременно с това да развива стратегии и механизми за мигновено нормализиране на засегнатите сектори. Обмисля се и вариант при който това да важи и за излишъка по текущата сметка. Ако се въведе, държави като Германия ще трябва да се задължат да намалят експорта и увеличат импорта си, за да намалят бюджетния си излишък. За нарушенията ще има санкции. Предложението е обаче, страните могат да неодобряват определени механизми за корекция на нарушението. Парадоксът е, че по този начин потенциалните нарушители ще могат да съдят нарушителите.
Европейският Механизъм за Стабилност (ЕМС)
Точно толкова застрашително влияе и плануваният ЕМС. Механизмът позволява на правителствата да получават европейски пари при кризисни ситуации. Ако те обаче са сигурни, че ще ги получат, има голяма вероятност да лавират между проблемите и така да забавят жизнено важни реформи, чието въвеждане би довело до обществено недоволство в засегнатите сектори. В този ред на мисли, колкото по-голяма е вероятността да се вкючи ЕМС в действие, толкова по-безболезнено за държавите ще е получаването на кредити. А броят на страните, които няма да имат интерес от резки реформи, ще се увеличава.
Обратно към илюзията на глобализирането
Подобна макро-икономическа координация е вече изпробвана преди 44 години в Германия. Става въпрос за “политиката на глобализиране” на Карл Шилер. Този проект е пълен провал.
Днес добре знаем, защо макроикономически индикатори като ръстеж, заетост и текуща сметка (тогава са ги наричали извъникономически баланси) са променливи. Те се развиват ендогенно в пазарния процес. Те не могат да бъдат планирани от политиката. А текущата сметка се образува от разходите за единица труд (но не само), които са резултат от заплатите и работната продуктивност. Изключително важно е политиката да знае къде, кои заплати, кога и с колко да се променят. Само така ще получат желаните положителни ефекти върху цената за единица труд и с това върху текущата сметка.
Това днес е илюзията в динамичната и високооборотна икономическа система. Всяка промяна на тарифите, независимо къде в Европа, би могла да повлияе на правилата в паралелни политически системи и да ги промени. Това е начинът за определяне на колективните трудови договори. Идеята е политиката да не може да се меси. Освен това, съществуват множество възможности за тарифни договорки, при които няма намеса на държавата, а цената на заплащането сериозно да се покачи. И последно, политиката няма контрол върху продуктивността на работа. Тя основно зависи от желанието за иновативност и способностите на всеки един предприемач.
Закючението
Мисля, че щом механизмите за макроикономически контрол в могъщата национал-социалистическа Германия са ударили на камък, възможността да се случи същото със 17 суверенно-демократични държави, имащи 17 различни законодателства и традиции, е много голяма.
Дали в дългосрочна перспектива съществува негативен сценарии за Еврозоната? Според мен, в бъдеще „здравите“ и „болните“ ще трябва да понесат наистина тежко финансово изравняване, при което „болните“ ще получат огромни финансови компенсации от „здравите“, които от своя страна ще трябва да направят исторически конпромис с принципите на общостта.
В отворения в кавички извод на Иван Янакиев обаче има повече песимизъм. Наскоро прочетох, че и Сорос мисли така по този въпрос. Еврозоната е безспорно под съмнение. Сега гърците поръчват пицата, Германия и Франция плащат. Неслучайно много страни искат връщането на националните валути, така всеки ще си знае сметката, но кълпазаните няма да искат. На всичкото отгоре не е само в Гърция вече проблемът. Много са слабите икономики в Европа, които искат кредити, но ще имат ли производителност, за да ги върнат? За жалост някои от тия държави са харчили на зелено и сега вече имат сравнително висок стандарт. А ограниченията водят до остри социални сблъсъци. Това разклаща Евросъюза. Но вижда се, че Англия, Дания, Чехия и др. не си сменят валутите – не пожелаха общата паница. Може би само на банките това статукво им харесва. Така по лесно могат да лапат…
Хубава статия! Но, защо вместо да се притесняваме за недостига на парични средства за внос, не се концентираме в инвестиции за повишаване на собственото ни производство в крайна сметка?
Говори се, че ЕС ще се разпадне в обозримото бъдеще. Също, че е възможно преди това да се въведе втора европейска валута, която да се ползва от по-слабите икономики като нашата
Съгласявам се с мнението и на Панчев и на Ал Булгари.
Точо това е един от начините да се повишават приходите в хазната, когато експорта е по-голям от импорта. Но за да се постигне това са нужни много политически и икономически решения и действия … а и не само това. При това положение наистина не е лесно да се увеличи вътрешният пазар, ако няма външно търсене. Външното търсене може да се увеличи по много начини, но едни от най-ефективните по мащаби са популяризирането на даден сектор, интер-регионални икономически сътрудничества, изграждането на регионален идентитет, привличането на чуждестранни инвестиции или развиването на определен сектор чрез навлизането на играчи като транс-национални концерни на националния пазар.
Ако не приемаме прекалено навътре писимистичните изводи, до които съм стигнал в статията, и погледнем ситуацията от друг ъгъл, тогава ще се убедим, че нито Еврото ще отпадне като парична единица, а още по малко Европейският Съюз ще изчезне от картата на света.
Това е така, защото по-реалистичният вариянт с отпадането на Еврото би довел до огромни катастрофални икономически последствия в цялият ЕС. За политическите последствия, изобщо не ми се говори до какви мащаби биха стигнали. Както беше казал още през втората световна война един многоуважаван от мен човек “Народите с единна парична единица никога не воюват един срещу друг”. Верността на това изказване се доказва в последните десетилетия.
Сега, имаме Еврото, имаме и проблемите. Всичко останало не е важно. Важното тук е, че се работи за отстраняване на проблемите и Еврото остава една от най-стабилните валути. Сега всички държави работят и се обвързват с невероятни задължения и условия, но само и единствено за това, да се запази икономическата и политическата стабилност и сила, да се запази конкурентноспособността на 27-те държави, да се запази мира и демокрацията сред всички 500 милиона души на територията на ЕС.
Уважаеми анализаторе, Иван Янакиев. Подкрепям правилните Ви възгледи и заключения, но ако вдигнете малко глава, ще забележите, че вие отразявате само част от един глобален световен проблем в сърцевината на който се намира държавата Съединени Американски Щати с тяхната световна валута и необятните им търговски дефицит, държавен дълг и бюджетен дефицит.
Отбелязвате един чудесен факт, адмирации – “не само правителствата, но и частните актьори в … отдвана живеят над възможностите си”.
Това, че Германия е на “+” е само преходно положение, благодарение на това, че САЩ, Великобритания и други благоденстващи ЕС държави са на “-“.
Общият баланс Първи-Трети свят е дълбоко дефицитен за Запада и този проблем всъщност заслужава обстойното изучаване и прогнозиране.
Здравейте,
Благодаря Ви за коментара. Аз не съм имал за цел да отразявам нито един глобален и световен проблем. Първо, защото ще бъде много голяма по обем и усилия работа и второ, защото има голяма вероятност да навляза в територията на конспирациите, което чисто професионално немога да си позволя.
Всъщност, Германия има излишък само по текущата сметка, в сръвнение с другите страни от Еврозоната. Общото задлъжняване на страната (англ. national Debt) е сръвнително малко и възлиза на около 1.938.154.750.375 евро. Тази цифра не е точна, защото в момента се увеличава на секунда с 2.279 евро. На глава от населението се пада по 23.723 евро дълг. В САЩ задлъжняването е 14.202.290.695.731 долара, което е около 45,723 на глава и се увеличава с 58.459 долара на секунда.
Но това увеличаване и големината на дълговете немогат да говорят за причините. А те може да са много – дали САЩ или политиката на ФЕД причиниха кризата, дали Азия със множеството си катаклизми и нестабилни правителства или простото увеличаване на цената на бензина през 2007/2008, което накара цените да скочат до небесата и така блокира напълно някой икономики. Това е недостатъка на глобалните пазари.
Незнам, има различни теории – но днес бензина в Германия беше 1,60 евро и любимото ми хлебче в пекатната от днес струва 1,30, а миналата седмица беше 1,00 евро.
Поздрави,
Иван Янакиев