Помоща за Гърция (“Bail-out”) е незаконна
С “Bail-out” се обозначава в икономиката процесът на прехвърляне на дълг, изплащането му или поемането на отговорността върху него от трета страна. Използва се най-често, когато третата страна е държава, а обстоятелствата са икономическа криза.
Един държавен “Bail-out” цели предотвратяването на инсолвенция, когато от гледана точка на държавата, това би довело до огромни негативни последствия и загуби за цялата система (“Too big to Fall“).
Практически пример за “Bail-out” чрез намеса на държавата е когато една голяма банка е застрашена от несъстоятелност, но също и когато много значима фирма е ключова за националната индустрия и чиято инсолвенция би докарала много други фирми до несъстоятелност.
Тази спасителна акция от държавата има за цел чрез поемане на дълга или гарантиране на капитала да отстрани кризата и по този начин да предотврати негативните последствия върху цялата икономика.
_________________________________________________________
Гърция поиска спешен отговор от Европейския Съюз (ЕС) и Международния Валутен Фонд (МВФ) за обещаната финансова помощ. Центърът за Европейска Политика (ЦЕП) изрази остра критика в становището си относно евентуалния „Bail-out“ чрез двустранни кредити между Гърция и другите страни от Еврозоната.
Според ЦЕП плануваната помощ за Гърция нарушава не само европейското право, но и съдържа в себе си сериозни притеснения с икономически характер.
Експертите са на мнение, че ако Гърция получи кредит от страните-членки на Еврозоната, то условията по него трябва да отговарят на актуалните пазарни условия. Това означава, че ако Гърция получи кредит с лихва, основаваща се на политическо решение, а не на пазарните условия (т.е. по-ниска от пазарната), то това ще бъде типичен пример за незаконна субсидия. Освен това, отпускането на един такъв кредит, само по себеси е извънредно положение и показва привилегия, защото Гърция за момента няма право на повече кредити от финансовите пазари.
От юридическа гледна точка положението е още по-лошо, предупреждават експертите от ЦЕП. Основавайки се на Европейското Право и по-точно на чл. 125 от ДФЕС (Договор за Функционирането на Европейския Съюз), който абсолютно забранява прехвърлянето на финансови отговорности върху ЕС-общност, експертите напомнят, че всички страни са сложили подписите си върху една абсолютна “Bail-out”-забрана. С други думи чл. 125 от ДФЕС забранява напълно на всички страни-членки на ЕС да поемат, изплащат или по друг начин да се обвързват с дълговете на Гърция. Това е и причината един такъв “Bail-out” чрез двустранни кредити да бъде незаконен.
Освен това според чл. 124 от ДФЕС, европейският “Reconstruction Credit Institute” има право да дава кредити с лихви обосновани единствено и само от актуалните пазарни условия, а не от политически решения.
Обявеното от президента на Европейската Комисия Мануел Барозо предложение, а именно да се направи изключение за Гърция, основано на чл. 136 от ДФЕС е също неосъществимо, защото е юридически необосновано и ако се реализира ще е незаконно. Причината е, че чл. 136 позволява реализирането, но само на “мерките, които са съгласувани със съответните разпоредби към договорите за ЕС”. С други думи, чл. 136 разрешава правенето на изключения, но не и ако те не са предвидени в Договора за ЕС, а още по-малко ако изрично за забранени в Договора за ЕС.
Финансовата помощ за Гърция не би й помогнала да се справи с проблемите, защото моментният помощен пакет от 45 милиарда евро (15 млд. oт страна на МВФ и 30 от ЕС) не е достатъчен. Гърция има нужда от около 170 млд. евро до 2014 г., което моментално поставя въпроса за възможността на държавата да се справи с това предизвикателство и дали въпреки всичко няма да стигне до банкрут.
Към всичко това може и да се добави, от една страна, не по-маловажния факт, че един евентуален “Bail-out” ще постави прецедент и в бъдеще, независимо от обстоятелствата, ще е невъзможно да се откаже финансова помощ на страна-членка, което би довело до огромно и неконтролируемо бюджетно натоварване в отделни държави. А от друга страна ще се наблюдава и неизбежното в следствие на “Bail-out” значително обезценяване на еврото в дългосрочна перспектива.
