Европейската „Енергийна Стратегия 2020“ има 5 основни приоритета:
1.) Покачване на енергийната ефективност.
2.) Изграждане на т.н. „интегриран европейски енергиен пазар“.
3.) Защита на потребителя и стандарти за сигурност.
4.) Постоянство в развитето на технологиите в eнергетиката.
5.) Засилване на енергийната външна политика.
Повод за новата енергийно-политическа инициатива на Европейския Съюз (ЕС) е нарастващата от страна на Европейската Комисия (ЕК) критика към моментната енергийна политика на ЕС. Първо, проблемна е прекалената фрагментираност на вътрешния енергиен пазар в ЕС. Второ, обект на критика са и меко казано „разочароващите“ усилия на страните-членки към повишаване на енергийната ефективност в ЕС. Трето, липсват достатъчно инвестиции в енергийната система, като според Комисията, дефицитът до 2020 година ще възлиза на 1 трилион евро, което от своя страна води и до недостатъчен технологичен напредък в енергийния отрасъл.
Според Центъра за Европейска Политика (ЦЕП) във Фрайбург, Германия, в действителност е необходима по-добра координация за изграждането на необходимата енергийна инфраструктура в ЕС. Само по този начин ще бъде възможно реализирането на един единен вътрешноевропейски енергиен пазар, като едновременно се запази посоката на етаблиране на възобновяващи се енергии. Освен това, покачването на енергийната ефективност трябва да бъде свързана с възможно най-малко разходи, като точно заради това Комисията обмисля да въведе някои чисто пазарно-ориенирани инструменти, като например задължителното обозначаване на разхода на енергия върху етикетите на всички продукти.
Според ЦЕП обаче, „Енергийната Статегия 2020“ на Европейската Комисия би имала и негативни ефекти, ако бъде задействана в сегашното си състояние. Един от основните проблеми е предвидената нова и изключително строга процедура по издаване на разрешителни за инфраструктурните проекти, които са „в европейски интерес“. Този нов механизъм позволява развитието на огромен потенциал за директна намеса на ЕК в правото на автономно инфраструктурно и енергийно плануване, което всяка една страна-членка на ЕС притежава. Това означава, че по този начин ще бъде ограничено свободното участие на заинтересовани актьори в осъществяването на национални проекти от една страна, както и ще бъде ограничено влиянието на обществото и общественото мнение в отделните страни-членки, от друга страна.
__________________________________________________
Основни точки
Цел на съобщение КОМ(2010) 639 на Европейската Комисия: Комисията представя своята енергийно-политическа стратегия до 2020 година.
Засегнати страни: Цялата икономика, особено енергийните концерни и дружества, както и всички граждани на ЕС.
ЗА:
(1) Комисията иска да координира по-добре развитието и изграждането на енергийната мрежа в ЕС.
(2) Вече представеният енергийно-политически „План за енергетиката 2050“ може да повиши инвестициите в инфраструктурата.
ПРОТИВ:
(1) Не е достатъчно просто да се насърчава въвеждането на пазарно-ориентирани инструменти за опазване на околната среда. Едновременно с това, Комисията трябва да преработи собствените си механизми, като основен проблем е политиката за развитие на технологиите „Еко-Дизайн“.
(2) Правилото, което задължава всички енергийно-разпределителни дружества да гарантират спестяването на енергия на своите клиенти е свързано с невероятно високи разходи т.е. с ненужно скъпо спестяване на енергия.
__________________________________________________
Заключение
Планираното по-добро координиране на бъдещото инфраструктурно развитие в ЕС е изключително необходимо, защото по този начин ще се реализира изграждането на единен вътрешноевропейски енергиен пазар, като едновременно с това се гарантира запазването на политическата посока за етаблиране на възобновяващи се енергии. Вече представеният от ЕК енергийно-политически „План за Енергетиката 2050“ може да повиши инвестициите в инфраструктурните проекти, но би било нереалистично ако се твърди, че по този начин ще се планува цялото енергийно-политическо бъдеще на ЕС в следващите 40 години.
Енергийна ефективност трябва да бъде реализирана на възможно най-ниска цена. В тази посока би било изключително полезно въвеждането на пазарно-ориентирани инструменти, като отбелязването на изразходваната енергия върху всички продукти. Но още по-важно би било занапред Комисията да не подкрепя и да не инициира въвеждането на неефективни механизми, като плануваното разширяване на контрола върху продуктите „Еко-Дизайн“ или контрапродуктивното задължаване на всички енергийно-разпределителни дружества да гарантират спестяването на енергия на своите клиенти.
Намиращият се във Фрайбург, Германия Център за Европейска Политика (ЦЕП) наблюдава и анализира всички икономически и политически процеси влизащи и излизащи от ЕС. По този начин ЦЕП поема ролята на една “система за предварително предупреждение” засягаща актуалните теми на европейско ниво, като под формата на обстойни икономически, юридически и политически анализи оценява евентуалните последствия от решенията на европейските институции.
