Интелектуална собственост – що е то?

В тази статия ще се опитам да обясня възможно най-разбираемо разликата между “правото на свободно разпространение на културни продукти” и “интелектуалната собственост”. 

Свободното разпространяване на културни продукти е част от принципите на Европейския съюз (ЕС). Това означава, че всеки би могъл да създава и свободно да разпространява, докато друг, който има желание да притежава създаденото, не бива да бъде ограничаван да го направи. Законовата рамка, гарантираща ни тези права е част от директивата на Европейската комисия към артикул 2 от правилник 2004/48/ЕС на Европейския парламент и съвета за изпълнение на правата върху интелектуалната собственост.

Интелектуалната собственост би могла да бъде обяснена доста разбираемо, като се раздели на две основни части:

1. Индустриална собственост, която би могла да бъде всичко – от производствен процес или проект до химична формула;
2. Авторските права пък защитават произведения на изкуството, като литературни и художествени форми, музикални творби и много други.

Освен това, съществуват и различни елементи на интелектуалната собственост, които най-общо ще разделим на четири основни категории:

1. Патентът е това, което гарантира, че никой друг, освен теб, не може да произвежда даден продукт за определен период от време;
2. Търговската марка пък е име, слоган, звук или символ, асоцииращи се с определен продукт;
3. Авторските права са законите, защитаващи творбите и произведенияте на изкуството;
4. Търговските тайни са формулата, рецептата, мострата или средството, което ти дава основното предимство пред конкурентите.

Европейските закони, отнасящи се до защитата на интелектуалната собственост, са пряко обвързани с правилното функциониране на единният европейски пазар. Ето защо, в областта на защитата на интелектуалната собственост съществуват огромен брой международни спогодби. Ключовите органи са Световната организация за интелектуална собственост (WIPO) и Световната търговска организация (WTO).

В ЕС има и допълнителни директиви, циято цел е по-ефективната защита на интелектуалната собственост:

1. Търговските марки са защитени в целия ЕС чрез хармонизиране на националните закони за търговските марки, като една търговска макра е валидна в цялата общност. Специален орган е OHIM. Този принцип важи и при дизайните, като се въвеждат общностни дизайни;
2. В областта на патентите съществуват две важни директиви. Първата е мюнхенската спогодба за европейски патент, датираща от 1973 година и даваща възможност патентите да бъдат създавани само с регистрация в европейската патентна служба. Втората директива е люксембургската спогодба от 1975 година, която е променена през 1989 година. Тя гарантира валидността на европейските патенти в целия ЕС.
3. В областта на авторското право действа директива, която се занимава предимно с технически продукти. Усилията са фокусирани главно върху правната защита на данни, програми, сателитни емисии и кабелно излъчване, както и права за отдаване и вземане под наем.

През 2001 година е приета директива за авторското право и сродните му права в информационното общество. Целта й е да адаптира законодателствата в тази област с цел регулация на технологичното развитие в информационните общества, гарантирайки трите основни елемента – право на възпроизвеждане, право на комуникация и право на разпространение.

Въпреки това, пиратството и фалшификациите стават все по-често явление, което налага на ЕС да полага значителни усилия за намаляване на злоупотребите. Директивата за изпълнението на правата върху интелектуалната собственост от 2004 преследва и осъжда всички, които нерегламентирано разпространяват интелектуални продукти. Най-масовите нарушения остават разпространението на филми и музика в интернет.