Абсурдите на българския политически живот са анекдотите за болезнената ситуация в страната ни. Затвореният процес на адаптация на политиката към новите условия, в които се намира страната ни от няколко години насам, се конфигурира от затворен цикъл. Това е моделът на работа на българските правителства от последните 20 години. Той започва веднъж на всеки 4 години с грандиозни фанфари и завършва точно след 4 години с позорен провал.
Хората обичат да повтарят едни и същи грешки по няколко пъти. Още в зората на рождението на българската политическа апатия, партийните структури успяха да опитомят този характерен за електората си феномен и да го превърнат в успешен модел на предизборните си кампании.
Бъдете скептични следващият път когато чуете, че в последните 20 години страната ни страда от липса на добри политици. Българската политика печели не една война – оцеляване в условия на перманентни икономически кризи, членства в НАТО и ЕС, увеличаване на чуждестранните директни инвестиции и не на последно място, способността на българските политици да се харесват на народа, въпреки безбройните си гафове.
Но демокрацията в България би получила двойка по борба с корупцията, способност за поддържане на дълги безкризистни периоди, транс-атлантизъм и европеизъм, свобода на словото и развитие на колективна идентичност, ефективност на съдебната система, интеграция на малцинствата.
Кой ще дърпа конците в следващите години?
#Доган
Трябва да му се признае, че въпреки множеството критика, той си остава най-талантливият ни политик. Справя се отлично със задачата да държи себе си и партията перманентно на политическата сцена в България. Безспорен е талантът му да се възползва от удобни ситуации в комбинация със способността му да анализира и обединява масите на малцинствата, вкарвайки ги масово в избирателните секции по време на избори.
Ако целта оправдава средствата, при Доган успеха е безценен. Интересно е, че много други лидери се опитваха да го копират, но моделът му остава гениално неподражаем. Доган успява едновременно да мотивира електората и да засилва политическата апатия на не гласуващите за него. Това е неговата формула на успех и затова за него още дълго време ще има перманентно резервирано място в българския политически живот, а ДПС е фактор с които дълго време всички ще се съобразяват.
#ГЕРБ
Успявайки да задоволят глада за лидери на българина, ГЕРБ и Бойко Борисов се превръщат в абсолютен хегемон на политическата сцена.
Те не обединяват групи, а обхващат поколения. Ако ГЕРБ е новото “черно” в българската политика, то Бойко Борисов е нейния “Мохамед”. Бойко някак си успя да се превърне в символ на промяната и европейското начало. Тази млада партия ще успее да се установи сред гласоподавателите за доста дълъг период, продавайки им надежда. Според мен, те ще бъдат абсолютният победител в управлението през следващите десетилетия.
#БСП
Интересен феномен е БСП. Не прави интересни предизборни кампании, нито има стратегия за привличане на нови поддръжници. Въпреки това, БСП има стабилни гласоподаватели. Хора, които я обичат безрезервно. Нищо, че се говори за изчезването им по демографски причини.
БСП е изпълнена със стари кадри от бившите комунистически редици. И точно в това се крие силата на партията. Тя има традиции, които са житейски свързани с огромна маса от населението. Въпреки това, левицата има нужда от свежа кръв и ако не успее да я открие за себе си ще претърпи сериозни кризи.
#Сините
В „синия сектор“ на българската политика положението се влошава прогресивно. Докато европейските десни партии се обединяват под общи идеологии, то българските демократи се разпадат на все по-малки парченца. Единственото ефективно нещо, което правят сините, е да объркат още повече вече не многобройните си гласоподаватели. А хората не гласуват за нещо, което не познават.
Разбира се, революционното сформиране на демократични формации в България вече има своите традиции. В началото на 90-те идеята за демокрация успя да привлече и спечели много от младите и анти-комунистически настроени хора в страната. Тази идея събуди народа и го изкара на улиците, поставяйки началото на една нова България. Този дух все още живее в хората. Ако някога демократичните партии успеят да се обединят около една идея, толкова легитимна и репрезентативна, колкото преврата от 9-и септември, който ги създаде, може би синьото би могло да съществува. Аз лично не вярвам в това. В България демократите стоят на резервната скамейка.
#Националистите
Патриотите в България изглеждат постоянно обзети от умопомрачение. Все готови и все силно обединяващи, националистите в страната ни са вечните аутсайдери не само на политическата сцена, но и в обществото ни. Ако на това място трябва да заговоря за АТАКА, май нямам какво повече да кажа.
Бъдещето
С приемането на страната ни в ЕС, България постави Европа в нови условия. Ние сме единствената страна в ЕС, в чието правителство има турска партия. Както всички знаем, в европейския парламент ще има 19 места за български евродепутати. Дали следващата стъпка в агендата на ДПС е да прокара про-турски интереси на европейско ниво? Можем само да спекулираме!
“Съществуват два пътя към политическия възход – човек или се противопоставя, или се напасва ” (Конрад Аденауер)
В политическата история на България от последните 20 години има само няколко ярки примера за истинско гражданско провипоставяне на съществуваваща система на управление (някои от примерите – протестите през 1989г., протестите от началото на 1997г. и др.) Но като цяло участието в политическия процес на България след 1989г. се характеризира с високи нива на обществен песимизъм. Резултат от това е така нареченият протестен вод, който се оказва решаващ при изборите до сега.
По време на целия преход се наблюдава нарасване на негативните очаквания за бъдещето, а готовността за участие в изборите постепенно намалява. Една от най-важните възможноссти, които предоставя демокрацията на гражданите – упражняване на вот – остава на заден план, забравена, зачеркната… Има различни причини за това: криза в политическите партии, недоверие в политиците, негативизъм и ниска политическа култура сред гласоподавателите. А когато гражданите трябва да излязат да гласуват, избират тези, които обещават нещо ново,което само и само да е по-различно от предишното, което е било обещано. Случи се, случва се, но се надявам да не се случи отново това, въпреки че все така е много възможно, с популистки обещание да се печелят избиратели. Защото популизмът е именно една нестройна система за разпределение на политически и социални ценности, която разчита главно на харизмата на лидерите, на движението и манипулацията на различни идеи и символи чрез медиите.
Разбира се, че е неизбежно да съществува една група на вечно недоволните, търсещи отдушник на своите идеи чрез популистки мотоди. Но като цяло по-голямата част от ситуацията е свързана с различни грешки в годините на прехода: недостатъчно гражданско и политическо просвещение, тъмен произход на част от капиталите, механично копиране на външни политически идентичности и т.н. Това обаче не е повод за песимизъм – свършеното е много и дори умерена доза национална гордост от приемането в ЕС е уместна(Тук няма да се спирам вурху санкциите и критиката спрямо България за свършеното от нач. на 2007г.) По сходни причини разбъркването на ценностите е проблем за голяма част от посткомунистическите страни. Трябва също да се има предвид, че размиването на ценностните ориентири е ефект и на глобализацията, на икономизацията на политиката в световен мащаб – проблеми с представителността и с легитимността на политическите елити днес се наблюдават и в “старите демокрации”, а също и в самите структури на Европейския съюз.
хубаво е да си направиш труда да провериш избирателната активност! Тя винаги е била над 60% което означава, че е голяма!
не мога да отрека, че Ахмед Доган държи в ръцете си няколко правителства вече, както и ‘избра’ последния президент, отново със сделка!!!
Определено ‘таланта’ му са сделките и за мен е по скоро добър търговец!!!
БСП си има твърд електорат заради носталгията по миналото! Всяка баба ще ти обясни, едно време, колко хубаво е било!!! НО никоя не може да осъзнае, че е било хубаво, защото са били млади!!! и никой не може да ги убеди, че БСП нема да им върне младостта!
За тая партия гласуват, бабите, кариеристите и всякви други загубеняци!
Жалко за десните, разцепиха ги яко! Нещо има слухове за обединение, но едва ли ще съберат гласове!
Много над 4% са избирателите им! Според мои наблюдения са близо 20% ама никой нема да си пусне ‘гласа’ за губеща кауза!
Това им е основния проблем, да накарат хората да повярват, че ще минат 4% бариера!
Да сравняваш ББ с Обама е пълен ташак!!!
Не се наемам да давам прогнози за изборите! Ще изчакам да минат още няколко убийства и политически промени 🙂
Господина преди мен, незнам дали сам е разбрал, какво е искал да каже! 🙂