Нощта на 23-и срещу 24-и юни 2016 година промени Европа. Тази нощ постави един край и едно начало. Победата на брексистите е победа на анти-политиката срещу елитите. Един триумф на лъжите над прагматичността. Една цезура. Последната дума изобщо не е напудрена, защото за решението на британците да напуснат Европейския съюз […]
В стремежа си да спаси Еврото, Европейският Съюз застава все по-явно зад идеята за повече макроикономическа координация. Разбира се това би било една много добра идея, ако обаче по-рано в европейската история подобен тип глобализация не се беше провалила напълно.
Не е достатъчно просто да се насърчава въвеждането на пазарно-ориентирани инструменти за опазване на околната среда. Едновременно с това, Комисията трябва да преработи собствените си механизми, като основен проблем е политиката за развитие на технологиите „Еко-Дизайн“. Освен това, правилото, което задължава всички енергийно-разпределителни дружества да гарантират спестяването на енергия на своите клиенти е свързано с невероятно високи разходи т.е. с ненужно скъпо спестяване на енергия.
Аз съм приятел на европейската интеграция, защото тя, сама по себе си, е един много важен и едновременно уникален проект за мир. Но когато дойде въпросът за това, как конкретно би трябвало да изглежда тя, аз виждам една огромна и все по-спешна нужда от дискусия по тази тема в рамките на ЕС.
Само до преди 4 месеца бившият министър-председател на България Сергей Станишев твърдеше, че в страната няма криза или ако има, то тя се усеща съвсем слабо. Днес става ясно не само, че сме затънали и с двата крака в блатото на финансовия недоимък, но и че скоро няма и да излезем на твърда земя. Дали твърденията на бившия премиер са били предизборни „кьорфишеци“ или просто некомпетентност, напрофесионализъм и безхаберие на “експертите” му, можем само да спекулираме.