Случаят “Желева”

Както вече всички разбрахте, българската министърка на външните работи г-жа Румяна Желева иска да става комисар в ЕС, поради което се яви и на “интервюто” за работа, което протече меко казано зле.

Спекулантите

От една страна, губещите от “Избори 2009” в България правят всичко възможно г-жа Румяна Желева да не заеме поста на еврокомисар в новия ресор международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реагиране при кризи на ЕС. Методите са добре познати – т.н. черен PR, компромати, скандали и други подобни „балканщини“. От друга страна, на европейско ниво също се намират достатъчно противници изобщо на идеята “България в ЕС”, които виждат в лицето на страната ни една огромна корупционна мрежа, поддържана от политици-мафиоти и нямаща никакво място в свещения съюз на европейските държави. На всичкото отгоре, в Европейския Парламент има една трета група от “зелени”, “комунисти” и “крайно десни”, които така или иначе критикуват всичко, излизащо от Комисията. Когато съберем всички тези фактори, получаваме перфектната комбинация наречена “Случаят Желева”, в който една жена стои между чука и наковалнята в удобна за всички критици ситуация.

Всъщност обаче, това не е никакъв феноменален случай, защото в действителност явно се превръща в практика държавите-членки да изпращат слаби личности и неподходящи политици в Брюксел, на които незнайно защо се възлагат задачи, за които те явно не са дорасли.

Let’s talk about Business

Както добре знаем, човек е невинен до доказване на противното. В този ред на мисли, докато обвиненията към Румяна Желева за нерегламентирани доходи, криене на данъци, неверни декларации, заобикаляне на закона чрез мрежа от фирми и връзки на семейството й с организираната престъпност не се докажат легитимно, то за мен лично тези неща ще стоят на заден план.

Въпреки това, не мога да си обясня няколко други неща:

–         Защо, ако тази жена наистина има чиста съвест и не участва в нелегални схеми, то по време на изслушването не отговори на еднозначно и напълно ясно, многократно зададените й въпроси – какви бизнеси е въртяла, кога и колко пари е получила след продажбата на фирмите?!

–         Защо трябваше да говори на английско-българо-немски, при положение, че всички имат слушалки в които се превежда това, което тя казва на един език? Сигурен съм, че ако беше слушала въпросите на български (канал 21) и беше отговаряла на български, щеше да остави много по-добро впечатление от гледна точка на компетентността и начина й на изразяване.

–         Ако проблемът не е в начина й на изразяване на английски и немски (ако не се губи в превода), а това са реалните й познания за света извън Европа, то аз съм сериозно притеснен за ефективността й като Министър на Външните Работи на България, а от там и за критериите по които се назначава такъв.

Истинският проблем обаче е съвсем друг:

Как е възможно един шеф на правителство от страна в ЕС да изпрати в Брюксел кандидатка за високо отговорна позиция, при положение, че тя явно не е подготвена и квалифицирана за тази работа???

С номинирането на Желева за комисар, правителството на Бойко Борисов си вкара автогол, като доурони и без това замазания имидж на България. По този начин правителството застана в противоречие със собствените си обещания и принципи за прозрачност и яснота в управлението, компетентност и поддържане на европейските ценности. Освен това, доста хора останаха с впечатлението, че за ГЕРБ е по-важно да си запази добрите отношения с “европейските си приятели” и да поддържа “шуробаджанащината вкъщи”, от колкото да работи за отстраняването на негативния имидж на страната ни на европейската сцена.

Как да кандидатстваме за работа?

Kойто кандидатства за работа в САЩ кaто публична личност, трябва (като начало) да се подготви и за най-лошото. Ще бъде осветено и най-тъмното ъгълче от миналото му, като ще бъде извадена всяка отдавна забравена афера или компромат. Освен това, още преди един политик да се кандидатира или бъде официално обявен за кандидат за определена длъжност, той трябва да премине през няколко предварителни етапа на подбор. В най-общи линии – екип от специалисти тестват неговите качества (компетентността му като експерт, лични и биографични характеристики) и отсъждат, дали е подходящ за позицията.

В Европа, за съжаление, нямаме установена подобна практика, дори когато става въпрос за толкова централни, отговорни и важни позиции като комисар в ЕС. Ако имаше, то президентът на Комисията г-н Барозо със сигурност щеше да се въздържи от номинацията на г-жа Желева за комисар, защото още в предварителния етап щеше да стане ясно, че тя не е подходяща за работата. Така нямаше да се стига до неудобството причинено от незнанията на г-жа Желева за имената на заливите около Сомалия, кризисните региони в световен мащаб и конкретните проблеми там, както и болезнени и повърхностни отговори като този, че в близко време щяла да отиде сама там, “да види със собствените си очи за какво става въпрос” и че детайлните въпроси и без това били материал за по-нисши чиновници.

От друга страна, изниква въпросът дали изобщо, било то на Барозо или на някой друг от ЕС-27, му пука за това, кой стои на върха на Европейския Съюз. В противен случай, аз лично не мога да си обясня избора на българката за кандидат-комисар, при положение, че ЕС и нейната работа в частност, имат директно влияние върху живота на 500 милиона човека, голяма част от националните закони, изразходването на 120 милиарда евро годишно и това всичко в 27 държави с ключова роля в световната политика и икономика.

Поука

Всъщност, както Барозо, така и всички държавници в ЕС знаят, че с приемането на Лисабонския Договор се покачи рязко и евро-скептицизма сред гражданите на страните-членки. При това деликатно положение, подобни ситуации, които показват непрофесионален подбор на кадри в европейските институции, могат да се окажат и катастрофални спирачки за граденето на европейски идентитет и доверие към структурите. Не само това, тези ситуации са инструмент за политически натиск не само върху ЕС, но и върху националните парламенти.

За мое най-голямо съжаление трябва да отбележа, че в конкретната ситуация, вина нямаха нито хората, които интервюираха г-жа Желева, нито пък опозицията от БСП. Когато човек излиза на политическата сцена с обещания за прозрачност, коректност, компетентност и едновременно с това пледира за ясни и твърди правила, то първо той трябва да носи примера за това в себе си. Така че с оттеглянето на кандидатурата си, г-жа Желева би направила услуга не само на себе си, на ГЕРБ и България, но и на целия ЕС.

Да искаш да станеш Еврокомисар е като да искаш да изкачиш Еверест – без добра екипировка и необходимата подготовка е невъзможно.