Идеята за тази статия дойде от един разговор с мой приятел и колега-политолог Райчо Пенчев. Съвсем скоро той е писал подробен и много интересен анализ на подобна тема и така ми даде огромно количество материал за размисъл.
Ето до какви изводи стигнахме:
Всъщност европейските граждани получават само частична информация относно приетите решения и дискутираните теми в Европейския Парламент (ЕП). Причина за това е недостатъчната информация, идваща от медиите за масово осведомяване във всичките 27 страни-членки. Това води до един доста обезпокояващ феномен, а именно, че Европейският Парламент не само не е достатъчно близо до обикновените европейски граждани, но и все повече се отдалечава от тях. Тази моя теза може лесно да се докаже ако попитате 10 човека на улицата къде се намира парламента. Резултатите са стряскащи – повече от 50% не знаят дали парламентът е в Страсбург, Брюксел или и на двете места. Освен това, гражданите на ЕС не се и притесняват от това, че ЕП за тях е толкова далечна и непозната тема.
В действителност, това “чувство на отдалеченост” има пряко отношение към влиянието, което Европейският Парламент и другите европейски институции имат върху живота на гражданите.
Има ли дефицит на демокрация в ЕС?
Първо, трябва да си дадем ясна сметка какво се разбира под дефицит на демокрация.
Демокрация: думата идва от гръцки и означава управление от народа. Това е държавно устройство, при което управлението директно или индиректно се упражнява от народа.
Дефицит: е латинска дума и обозначава липсата или количествен или качествен недостатък от нещо.
Така “дефицит на демокрация” означава съответно липсата или недостатъка в една или повече точки от дефиницията на демокрация.
__________
Второ, когато говорим конкретно за Европейския Съюз трябва да се обърне внимание на три елемента от дефиницията:
1.) “… от народа …”
Има ли единен европейски народ?
Съществува ли в ЕС “Ние”-идентичност?
В този ред на мисли, може да се каже, че европейците:
– нямат единна комуникационна общност (говорят различни езици)
– не са културно хомогенни
– не са хомогенни и от гледна точка на опита, който имат (различна история)
2.) “… управление от народа… “
В ЕС не съществува баланс между власт-имащите и демократичната легитимност. Този проблем се вижда най-ясно ако вземем за пример Европейския Парламент. Това е единствената институция, която получава своята легитимност чрез директно избиране от европейския народ. От друга страна обаче, тази институция не притежава достатъчно власт на европейско ниво.
3.) “… се упражнява от народа …”
Недостатъчната прозрачност при решенията на ЕС доста често е описвана от обикновените граждани като “политика при заключени врати”. Това води до нарушаване на принципа на индиректното управление на народа.
Така отговорът на първоначалния въпрос, дали има дефицит на демокрация в ЕС е твърдо “Да”
Обобщавайки аргументите, подкрепящи тази теза, тръгваме отново от факта, че Европейският Парламент има доста ограничени функции. Например, той не може да избира председателите на Комисията. Това важно решение се пада на страните-членки. Освен това, ЕП не може да предлага закони, защото тази функция се пада на Европейската Комисия. Това придава маловажност на ЕП като институция, въпреки че ЕП може да предложи на Комисията да обсъди определена законодателна инициатива.
В този ред на мисли, сред широката общественост ЕП не е интересна тема, защото не предоставя много вълнуващи дебати по актуални въпроси. Гласуванията доста често се провеждат само вътре в работните групи, а не в пленарната зала. Освен това, не съществува голяма “интрига” между “управляващи и опозиция”, понеже в ЕП такива няма.
Като цяло в тази институция властва един прагматичен начин на работа, който не е интересен за гражданите от ЕС.
Неразбираеми правила
Една от основните критики, че гласът на един гражданин от малка страна като България има тежестта на гласовете на няколко германски или френски граждани. Причината за това е съществуващата горна граница на броя на депутатите от една страна, която е пропорционална на броя на населението.
Освен това, правилата на работа на ЕП са сравнително сложни и неразбираеми за повечето хора. Това е и една от основните причини за неразбирането на това, какво всъщност работят Евро-депутатите. Проблемът се основава на това, че за да се разбере в коя област и по какъв начин се вземат решенията, човек трябва да се запознае поотделно с различните политически сфери на работа. В зависимост от правилата за вземане на решения в отделните политически области се определят и правомощията и компетенциите на ЕП по даден въпрос – т.е. доколко парламентът е способен да се намесва, да дава становище или да взема решения по конкретен проблем от конкретна политическа сфера.
Доста сложно, нали? Ето един практически пример:
В областите “Защита на правата на потребителите” и “Околна среда”, позицията на ЕП тежи точно толкова, колкото и на Съвета и Комисията.
По вътрешни за ЕС въпроси, като приемането на Турция в общността, ЕП може само отчасти да изразява мнение и позиция.
Относно общата външна политика и политиката за сигурност на ЕС, няма никакво право на глас.
Какво може да се направи срещу дефицита на демокрация?
Един много популярен и вероятен вариант за ограничаване на дефицита на демокрацията в ЕС е ратифицирането на Лисабонския Договор. В него е планирано засилване на правомощията на ЕП, като в него ще може да се гласуват въпроси от повече политически сфери. Освен това, планира се ЕП да избира председателите на Европейската Комисията. По този начин изборите за Европейски Депутати ще бъдат много по-интересни за европейските граждани, понеже всеки един от нас ще може с гласа си индиректно да влияе и на избора и за председател на Европейската Комисия.
В този ред на мисли, ратифицирането на Лисабонския Договор ще има сериозен принос за отстраняването на дефицита на демокрация в ЕС. Освен това, има и други важни процеси, които трябва да намерят своето място в агендата на Европейските институции. Някой от тях:
1.) ЕП трябва да има неограничени законодателни права.
2.) Националните парламенти трябва да притежават, в рамките на контрола върху профилактиката и субсидарността, истинско право на вето. Сегашното частично право на вето не е достатъчно.
3.) По правните въпроси в областта на контрола върху профилактиката и субсидарността трябва заедно с Европейския съд или поне в рамките на Европейския съд да се създаде орган, който да се занимава само с въпросите върху компетенциите на органите на ЕС.
Какви са предимствата и недостатъците на съществуващите решения на проблема с дефицита на демокрация в ЕС?
Важно да се определят и назоват ясно предимствата и недостатъците на предложенията, някой от които ще бъдат факт чрез приемането на Лисабонския Договор:
1.) По-силен Европейски Парламент
предимства: по-висок градус на легитимност на решенията
недостатъци: ограничаване на полето на действия и мажоритарността на малките страни-членки от големите страни-членки
2.) Съвместна работа на националните парламенти с ЕП
предимства: по-висок градус на легитимност на решенията
недостатъци: ограничаване на полето на действия
4.) Референдуми на европейско ниво
предимства: максимално демократична легитимност на решенията
недостатъци: значително ограничаване на полето на действие и мажоритарността на малките страни-членки от големите страни-членки
5.) Открити заседания на Съвета на Министрите
предимства: повишаване на прозрачността
недостатъци: няма
6.) Общоевропейски предизборни програми при вота за ЕП
предимства: висок градус на легитимност на депутатите и привличане на вниманието на гражданите върху работата на ЕП
недостатъци: няма
7.) Задължително гласуване във всички страни-членки при избор на ЕП
предимства: висок градус на легитимност на депутатите и структурите на ЕП, както и привличане на вниманието на гражданите върху работата на ЕП
недостатъци: принудително гласуване
Заключение
По-силен Европейски Парламент:
Това е най-популярното предложение, заложено е в Лисабонския Договор и е най-желаното на европейско ниво, но то крие в себе си и множество рискове. Всяко едно пренасочване на власт между Съвета и Парламента означава и пренасочване на власт между големите и малките страни-членки. Това, че в Съвета на министрите малките страни са над-пропорционално представени, а в Парламента само пропорционално (според броя на жителите) ги подтиква към съмнения, че в подобна обстановка ще се увеличи степента на демократичност в ЕС. Освен това, усилването на властта на парламента ще ограничи полето на действия на другите европейски институции.
Европейски референдум:
Референдумите на европейско ниво не са сериозно приемани и ако трябва да бъдем реалисти, едва ли има шанс за осъществяването на толкова мащабни и скъпи допитвания, в който да участват стотици милиони граждани на европейските страни.
Европейки предизборни програми:
Общоевропейските предизборни програми и свързаното с тях омаловажаване на националността биха засилили Евро-скептицизма. Едновременно с това обаче би могъл и да се засили интереса към ЕП, както и степента на легитимност на парламентаризма в ЕС.
Задължително гласуване:
Друга възможност за засилване на интереса към институцията е практиката, която вече е факт в Белгия, Италия, Люксембург и Гърция, а именно задължителното гласуване, което би могло силно, демократично да легитимира ЕП.
Основен проблем при опитите за демократизиране на системата е, че всяка промяна се нуждае от пълната подкрепа и ратификация от всички страни-членки, което я прави и много трудно постижима, особено ако са засегнати и национални интереси.
Дилемата “Демокрация или Ефективност”
Тази дилема стои винаги пред ЕС, защото всички опити за демократизиране на политическата система на ЕС водят до едно принудително ограничаване на възможностите за действия.
Колкото повече лобисти защитават определени интереси, толкова по-трудно е постигането на обща позиция по проблемите.
Това важи с пълна сила за ЕС като цяло, където многото различни национални интереси играят огромна роля. В този ред на мисли, постигането на консенсус е задължително свързано и с правенето на компромиси… но компромисите не винаги означават ефективност.
Като обобщение мога смело да твърдя, че демократичността е обратнопропорционална на ефективността в ЕС – колкото по-демократичен става ЕС, толкова по-неефективен е той.
Привет!
Тъй като обсъжданата тук тема, според мен, е изключително актуална, а и всъщност дефицитът на демокрация в ЕС е принципно много дебатиран проблем в различни изследвания, научни творби и т.н., бих искал да взема накратко отношение по един конкретен пункт – Лисабоския договор. Ще си позволя да допълня автора на статията, като отбележа още един важен аргумент за това, че Договорът от Лисабон би могъл да засили демократичността в структурите на ЕС. След неговото ратифициране от всички членки на ЕС, разбира се, се предвижда възможността за т.н. европейска гражданска инициатива. Това ново инициативно право на гражданите на ЕС гласи, че не по-малко от 1млн. граждани на различни страни-членки могат официално да отстояват своите интереси пред Европейската комисия, внасяйки предложения в рамките на различните сфери на компетенции на ЕС. Още е възприето като петиционно право на ЕС-гражданите, тъй като това е начинът на действие, предвиден в Лисабонския договор при този случай.
Не би било лесно да се определи как биха функционирали тези нови граждански инициативни права,но е ясно, че това би могло да проработи именно там, където съществува активно гражданско общество.