Европътепис

Парите са кръвта на икономиката. Без пари няма живот – от обикновената баничка до големите фабрики, от идеите до услугите, всичко се плаща с пари. Но от къде идват парите? Днес ще тръгнем по следите на Еврото. Един пътепис.

Пропорционално погледнато, доста малко хора са наясно как точно работи банковата система в Европейския съюз и какво представлява паричната политика на Европейската Централна Банка (ЕЦБ). Схемата е следната: ЕЦБ редовно следи и контролира колко точно пари са необходими на различните икономики от Еврозоната за да функционират безпроблемно. Необходимото количество пари се предоставя от ЕЦБ, като на всеки два-три дена тя предлага кредити с фиксиран лихвен процент и срок на изплащане от една седмица до една година. Осъществяванията на тези кредити се наричат тръжни операции (tender operations) или казано с прости думи, Европейската Централна Банка печата пари.

Нормалните банки имат само два източника на сигурни пари – спестовните влогове и кредитите от ЕЦБ. За банките вашите пари, стоящи на нормална сметка и можещи по всяко време да бъдат изтеглени от вас, са без значение. Техния бизнес се състои в това, парите от спестовните влогове и кредитите от ЕЦБ да бъдат раздавани под формата на нови кредити на фирми, потребители и правителства. Чрез тези кредити банките връщат заемите си към ЕЦБ и остатъка от лихвата е печалба, която отново инвестират в нови кредити, които на свой ред раздават.

Днес обаче има едно усложнение, изискващо внимание. Европейската дългова криза показа, че не само държавите са на смъртно легло, но и банките. Проблема е, че никой не желае доброволно да си вложи парите в несигурни банки. Това застрашава не само бъдещето на конкретните банки, но и стабилността на цялата банкова система в Евопейския съюз.

За да предотврати този колапс, ЕЦБ пусна през декември 2011 и февруари 2012 два извънредни транша от тръжни операции (специални оферти), даващи възможност на банките да вземат кредити от ЕЦБ в размер на невероятните един трилион евро (в цифри 1.000.000.000.000) с абсолютната дъмпинг-лихва от 1% и рекордно дългия срок на изплащане от 3 години. За сравнение, сумата е повече от 70 пъти по-голяма от общия размер на държавния дълг на България през 2011 и около 40 пъти по-голяма от общия размер на държавния дълг на Германия пак през 2011 година. Тези пари са добре дошли за всяка една банка, защото всяка една банка ще ги даде на всяка една, застрашена от банкрут държава.

На пръв поглед всички са на далавера. Първо, банките правят огромни печалби, защото могат да раздават „евтини пари“ под формата на кредити с висока лихва. Второ, държавите имат възможността да финансират дълговете си с огромни по размер нови кредити, без да се задължават да прокарват политически неизгодни реформи. Трето, ЕЦБ не си цапа ръцете, защото не тя дава кредитите на държавите (на нея и е забранено да го прави), а ги дават банките, които после трябва да си оправят версиите с правителствата. Четвърто, никой не забелязва, че нещо не е съвсем наред.

Кой ще плати след 3 години сметката? Държавите, които поради липса на реформи са довели банките до фалит? Европейската Централна Банка, която ще напечата още трилиони на банките за да финансират вече гигантските дългове на държавите? Инфлацията, породена от огромното количество пари на пазара?

Не, сметката ще получи най-малкия човек, потребителя и бачкатора, само дето той още не го знае.