Първа част можете да прочетете тук:
Не позволяват на българите в Германия да гласуват на “Парламентарни Избори 2009”
________________
Напоследък доста се изписа и изприказва по случая, като дори на места емоциите надделяха над здравия разум. Проблемът се политизира до такава степен, че дори влезе в предизборните кампании на много партии. Тук обаче не става въпрос за политическа битка, а за нещо съвсем друго, нещо човешко, нещо търсещо своята истина. Понеже не сме хомогенна маса, за съжаление, многото гледни точки, интереси и интерпретации допринасят за това, ситуацията да заприличва все повече на циркова арена.
Това е и причината, да се опитам да вкарам дискусията в релси. Искам да обърна внимание на важните въпроси и отново да напомня на всички каква е целта ни. Текстът по-доло е и моето официално становище и обръщение към Посолството на България в Берлин, МВнР в България и ЦИК.
От името на българската общност от няколко града във ФР Германия, ние от инициативните комитети за отвряне на избирателни секции за парламентарните избори на 05 юли 2009г. на територията на страната, се обърнахме към Посолството на България в Берлин с молба да бъдат отворени такива.
Мотовите за нашето желание се аргументират с решение номер НС-18 на Централната Избирателна Комисия от 10 май 2009г., относно реда и условията за гласуване на българските граждани в чужбина, изготвяне на избирателните списъци и образуване на избирателните секции за изборите за народни представители на 5 юли 2009 г., както и на основание чл. 23, ал. 1, т. 4, чл. 37, чл. 41, ал. 1 и 8, чл. 85, ал. 3 и чл. 106, ал. 5 от Закона за избиране на народни представители (ЗИНП).
Следвайки стриктно законовите норми и условия за образуване на избирателни секции в чужбина и по-точно в населени места, където няма дипломатическо или консулско представителство (чл. 41, ал. 8, т. 1 от ЗИНП), ние събрахме необходимия брой декларации от избиратели, които са заявили лично и ясно желанието си да гласуват в населеното място по адреса им на пребиваване извън Република България (чл. 41, ал. 8, т. 2 от ЗИНП).
Освен това, имайки готовност и желание за пълна подкрепа и съдействие, ние от инициативните комитети, по изискване на Посолството в Берлин, се наехме да организираме подходящи помещения, които да осигурят необходимите условия за гласуване, да изготвим пълни списъци с имената от декларациите, както и да осигурим по 6 човека, които да участват в организацията, изпълнението и отчета на вота.
Всички условия изпълнихме преди крайния срок, обявен официално от ЦИК и Посолството в Берлин – 14 юни 2009г.
За наше огромно съжаление, ФР Германия разреши отварянето на избирателни секции само в градовете, където има посолства, консулства, постоянни представителства или дипломатически мисии на Република България, а имено в Берлин, Бон, Мюнхен, Хамбург, Франкфурт и Магдебург. Отказ за отваряне на избирателни секции получиха Манхайм, Нюрнберг, Карлсруе, Фрайбург, Мюнстер и Щутгард.
Мотивите за отказа си ФР Германия аргументира, като се позовава на Вербална Нота 08/2003, GZ: 505-510.
Притеснява ме факта, че от юридическа гледна точка, една Вербална Нота, която в конкретния случай засяга отваряне на избирателни секции на чужди държави извън техните дипломатически мисии в Германия, не се категоризира като закон, а като предпочитание от немска страна. Позовавайки се на тази фактология, както и въз основа на Конституцията на ФР Германия, германското федерално МВнР (ФМВнР/Auswärtiges Amt) притежава компетенцията и пълното основание да изготви и разпространи официално писмено съобщение (Вербална Нота) към правителствата на други държави, което съобщение не притежава законова тежест и категоричност, а позволява, чрез двустранни дипломатически преговори, правенето на изключения при наличието на достатъчно аргументи от другата страна, като препоръчително е това да стане най-късно 2 месеца преди изборния ден т.е. за България 05 май 2009г.
Поради комплексния характер на проблема, трябва да се вземат под внимание множество пропуски в системата, като цяло.
От една страна, такива сериозни пропуски намирам в работата на Посолството на България в Берлин, защото не е поставено началото на дипломатически преговори с ФР Германия преди 05 май 2009г. Това, от своя страна, е дало пълно и юридически легтитимно основание на ФМВнР на ФР Германия да откаже отварянето на избирателни секции извън дипломатическите представителства на Р България във ФР Германия.
Притеснителен е и фактът, че същият казус е бил налице и по време на Парламентарните Избори през 2005г. Тогава Посолството на България в Берлин е информирало тогавашните инициативни комитети за начина на гласуване в Германия. Тогава, както и сега, отказът за отваряне на избирателни секции извън дипломатическите представителства е аргументиран с Вербална Нота 08/2003, GZ: 505-510.31. Това говори, че в последните 4 години не е работено върху изготвянето на убедителна агрументация и стратегия, с които по дипломатически пътища да се направи адекватен опит в преговорите, целящи издействането на положителен отговор от немска страна в защита на интересите на българите, живеещи в Германия. Още повече, че от 01 януари 2007г. България е пълноправен член на ЕС, което ѝ дава предимства при разрешаването на неуспешния казус от 2005г.
Другото ми основно притеснение около работата на Посолството на България в Берлин е свързано с комуникацията му с българските граждани, живеещи в страната. В комуникацията ни с Посолството (в качеството си на инициативен комитет) не бяхме информирани ясно и еднозначно за изпуснатите срокове и за практическата невъзможност да се отворят избирателни секции извън дипломатическите представителства. Освен това, ние сме на мнение, че би било коректно, ако предварително Посолството представи на официалния си сайт, пълен списък с практически необходимите изисквания, които да позволят отварянето на избирателни секции в сраната. Повечето от нас разбират и са съгласни, че условията и сроковете, предвидени в решение номер НС-18 на Централната Избирателна Комисия от 10 май 2009г., са недостатъчни за реализирането на избирателни секции в ФР Германия, но сме на мнение, че Посолството на България в Берлин трябваше да вземе ясна позиция, да изготви стратегия и да я обяви по начин, достъпен за всички българи в Германия.
Недоволство изразявам и по отношение на начина, по който ни беше представен отказа от ФР Германия. Спорад мен, би било по-професионално ако ни бяха информирали с официално писмо и позиция, вместо с неясна част от документ, която бе разбрана многозначно и най-вече предизвика ненужни в комуникацията емоции, съмнения и недоверие в Посолството на България в Берлин, като институция.
Въпреки проблемите и необходимостта за подобрение на работата на Посолството на България в Берлин, аз разбирам, че пропуските не са само в тази институция. След обстоен анализ на ситуацията, би могло да се докаже, че оперативните възможности на Посолството са силно ограничени от сериозните пропуски в българското законодателство и в частност на работата на ЦИК и нейната комуникация и синхронизация с МВнР в България. Като основен проблем виждам решение номер НС-18 на Централната Избирателна Комисия, което влиза в сила от 10 май 2009г., което е 5 дни след препоръчителния срок, позволяващ на дипломатите на Р България в ФР Германия да преговарят за отваряне на избирателни секции извън дипломатическите представителства в страната.
Като обобщение, аз призовавам институциите, защитаващи правата на българите в чужбина, към подобряване на комуникацията с българските граждани. Като основна стъпка в тази насока, аз виждам необходимостта за по-голяма прозрачност в работата на институциите. Освен това, намирам за необходимо да се подобри качеството на информацията, подавана на българските граждани, като се изготвят ясни и еднозначни стратегии, които да са синхронизирани със законодателството на съответната държава, където работят дипломатите ни. За целта е изключително необходимо изготвянето на правила, които са специфични за отделните страни. Тези специфични за всяка страна правила, намирам за необходимо да бъдат предоставени на българските гаждани чрез официалните сайтове на посолствата ни по света. Разбирам, че за реализацията на тези подобрения е необходимо да се работи задълбочено в комуникацията и синхронизацията между посолствата на България по света, МВнР в България и съответните български законодателни органи, като в зависимост от случая, да се предвиди и по-голямо поле на действие и възможност за инициативност от страна на българските дипломати.
Предложенията, които отправям, са в интерес както на българските граждани, така и на институциите, които защитават техните права. Надявам се на съответната реакция и бъдещи положителни резултати.
_____________________________________
Допълнения към предложенията за подобряване на работата на институциите:
1. Изготвяне и реализиране на алтернативни начини за гласуване.
2. Изготвяне и разпространение чрез официалните сайтове на институциите и законодателните органи на актуалните изборни закони, правила, условия, стратегии и подробности около организацията – минимум 4 месеца преди изборния ден.
Всичко това ще се избегне, ако в бъдеще българите по света имат свещенното право на електронно гласуване!
Толкова е просто, сигурно и свързано с най-малко разходи!
напълно съм съгласен.
другата възможност е както в Германия и САЩ – гласуване с писмо по пощата.
Поздравления Иване за опита дискусията да бъде вкарана в релси. Мисля, че втората статия е значително по-разумна и аргументирана, липсват неподходящи квалификации, лековати обвинения в закононарушения, чувство за непогрешимост и Besserwisserei по всички въпроси. Е, накрая се изпада в малко идеалистични пожелания за резултати, които трябва да постигне някой друг. Смятам, че ние гражданите на тази държава, а такива все пак нека не пропускаме са и служителите в държавните институции, трябва да постигнем това. В този смисъл смятам, че с цел да се канализират усилията за постигане на целта, следва да се обърне редът на адресатите в обръщението. На първо място да фигурира ЦИК, тъй като те са основната институция, организираща изборите, в сътрудничество с гражданите на тази страна. След това – МВнР и накрая посолствата. А най-отпред следва да стои парламентът, който да даде правото на всеки български гражданин да гласува по пощата или по електронен път, вместо да харчи милиони за организиране на избори в чужбина и хаби нервите на всички сънародници. Как да постигнем целта – на първо време като гласуваме, а после да търсим сметка на нашите избраници и да ги натискаме да променят така закона, че да той гарантира по-добре нашите права. Оттам трябва да започнем. Иначе няма защо да се заблуждаваме, че посолствата, които са просто инструмент за провеждането на изборите, а и тази им дейност съвсем не им е основното занимание, ще положат сами екстра усилия, след като парламентът не си е свършил работата и не им е дал аргументи, на които да стъпят. Добре, че са германците, че да ни посочат къде е същността на проблема – в даването на възможност да гласуваме по пощата. Това е. Това е и истинската синхронизация на законодателството с това на другите държави. Тогава няма да трябва да тормозим и тях и нас, като се принуждаваме да искаме специално отношение към България. То пък много сме го заслужили с нещо. Нека да си спомним и всичките промени в закона, извършени ама наистина в 12 без 5. Нека да направим справка и кога ЦИК отвори сайта си за парламентарните избори – около седмица след европейските. Как да очакваме, че посолствата ни ще информират по сайтовете си предварително и на основаната на каква нормативна база, след като ЦИК бе заета с европейските избори и тогава също си отвори сайта едва след първите протести на хората в чужбина, че няма информация. Нали ако посолствата излязат с някакви допълнителни изисквания ще започнем пак да протестираме, че те не са описани в закона. Защо ли пък бяха разделени двата вида избори? На този въпрос няма разумен отговор, но пък имаме чудесен резултат – държавните институци се оказаха естествено übеrfordert да спазят всички зададени им в последния момент от парламента изисквания и срокове. Така че най-естественият път да постигнем целта си минава през това просто да си упражняваме правата, като пускането на бюлетината в урната не е краят, а само началото на тези усилия. Трябва да затворим кръга и да държим сметка на избраниците си, като ги контролираме какви законодателни промени са внесли, за да гарантират правата ни да гласуваме в чужбина. И да го направят в началото на мандата им в парламента, а не в последния момент пред изборите, когато всичко се превръща във всичко друго, но не и в защата на правата ни…
@Йордан Златев и Petko Dikov
съгласен съм с направените предложения. Направих допълнение в края на статията.
благодаря Ви за позицията и идеите
За желаещите да гласуват от югозападна Германия (Карлсруе, Фрайбург, Щутгарт…) е удобно да гласуват в Страсбург. Там е Постоянно представителство на България към Съвета на Европа. Не е далече. В списъците записват в деня на изборите. Адресът е на http://www.amb-bulgarie.fr/izbori2009bg.php. 22, rue Fischart, 67000 Strasbourg.
Едно място, където можете да намерите съмишленици за електронно гласуване:
http://www.facebook.com/group.php?gid=75467277616
В общи линии, това което се разбира от позицията ви е, че цялата врява, която вдигнахте миналата година е била тотално неоснователна.
Не виждам обаче някой да се извинява на посолството за тоновете глупости, който се изказаха по негов адрес.
Отделните ви аргументи няма да коментирам – някои от тях са смислени, някои от тях нелепи, като това как вербалната нота не била закон и т.н. За ваше сведение, с вербална нота се обявява война.
Аз лично смятам, че посолствата на България в чужбине не работят добре, меко казано. Но не бива да се обвиняват за щяло и нещяло, особено когато се обиждат хора, които са се опитали да свършат малко повече работа, отколкото закона им позволява.
Драги Ilich,
тази моя позиция съм я изразил на 25 юни 2009г., но дори и сега (8 месеца по-късно) е на 100% актуална, защото за това време нито държавните, нито гражданските структури постигнаха някакви резултати в посока подобряване на възможностите за гласуване на българите в чужбина.
Що се отнася до основателността на “врявата”, аз стоя твърдо зад позицията, че основание имаше. То се изразяваше, от една страна, най-вече в масивните пропуски и тоталната неефективност на българските институции извън границите на България в работата им около организацията на предоставянето на възможност на всеки български гражданин зад граница да изпълни правото си на глас. И най-малкото, от друга страна, беше факта, че такава възможност не беше реализирана с изключение на Турция.
Съгласен съм, че “глупости” наистина се изсипаха с тонове. “Глупости” под формата на обвинения и оправдания изсипваха всички участващи страни – граждани, посолства, медии, правителства, партии, други, разбрали, неразбрали, наши, ваши, чужди и т.н.
Въпреки, че проблемът е в цялата система от български граждани и институции по целият свят, аз мога да изразя личното си впечатление само от ситуацията в Германия и затова трябва да говоря локално, а не както до сега глобално.Тук ние се извинихме плахо един на друг по следния начин:
– Българското Посолство на България в Берлин, г-н Петров и г-н Катрачев ни се извиниха индиректно (не всички разбраха, че това беше извинение) и писмено за това, че неуспяха да реализират адекватна организация на гласуване в Германия. А аз от своя страна в отговор на това, написах тази статия, която се превърна и в официално писмо, с което в същият този индиректен стил (не всички разбраха, че това беше извинение) се извиних от името на всички за некоректното отношение към Посолстово на България в Германия.
Разбира се, за разлика от посолството като институция, българските граждани в чужбина не могат да се определят като хомогенна маса и това извинение беше по-скоро между мен, г-н Катрачев, г-н Петров, всички, които се подписаха под него, тези, които ходиха в Берлин и тези които не са се подписали, но са прочели и подкрепят позицията ни.
Индиректно се извинихме, като признахме, че ситуацията на места излезе извън контрол и се превърна в поток от неоснователни лични нападки и политически интереси. Политически интереси, защото всички партии започнаха да вербуват хора с цел политизиране на проблема и използването му в предизборните кампании. Така се наложи да призовем всички да се концентрират само върху разрешаването на въпроса с избирателните секции и в голяма степен усяхме.
В комуникацията ни със служителите на Посолството в Берлин разбрахме, че проблемът не е толкова в това, че те са непрофесионалисти, напротив, те разбират от работата си и изразиха желание за дискусия. Така проблемът е по-скоро в системата, която система в голяма степен принуждава чиновниците си да работят неефективно, защото не ги учи как се работи по друг начин.
Затова систематизирах всички проблеми и пропуски, направих и доста предложения и ги отправих към институциите с надеждата да организираме един сериозен, професионален, дискусионен форум, където експертно да обсъдим кое има смисъл и кое няма, кое може да се направи и кое неможе, какви са алтернативите там където е трудно да се направи нещо, какво ни пречи и какво ни помага.
Аз все още съм в готовност за интензивна съвместна работа, но имам усещането, че след изборите това вече не е актуална тема. Надявам се, темата да не се подхване един месец преди следващите избори от положението в което приключи след миналите такива. Пак повтарям, че съм отворен за нови предложения, срещи и съвместна работа с всеки, който е готов да работи сериозно и професионално с мен.
Темата за Вербалните Ноти не мисля, че е нужно пак да обсъждаме, но все пак ще Ви препоръчам да се поинтересувате и прочетете не само за това, какво може да се причини с една Вербална Нота, но и за това, каква е същността на един такъв документ и каква е възможността за промяна и напасване на този документ към определена ситуация или обстоятелство по несравнимо по-гъвкав, процедуален начин в сравнение с един закон.
Поздрави,