На 05.07.2009г. ще се проведат изборите за български парламент. Както Ви обещах преди Изборите за Европейски Парламент (ЕП), ще ви представя подробностите около това, как българските граждани могат да гласуват.
Ако все още не знаете за кого ще гласувате, ето пълните списъци на кандидатите за народни представители в българският Парламент.
Избирателните листи представят партиите, избирателните райони и мажоритарните кандидати. (към кандидатите)
Общи условия
На 05.07.2009г. ще гласуваме по различен начин, в сравнение с европейските избори. Гласува се с 2 бюлетини – една за пропорционалните листи и една за мажоритарните кандидати. В чужбина се гласува само с една бюлетина от трети вид.
Важно уточнение е, че българите, живеещи в чужбина имат право да гласуват само за партии т.е. пропорционалните листи. Това означава, че те не могат да гласуват за мажоритарните кандидати.
На Парламентарните Избори 2009 няма преференциално гласуване, както на изборите за ЕП, а новият елемент е мажоритарния вот (прочетете по-доло). Освен това, няма да има и пликове, в които да слагате бюлетините преди да ги пуснете в урната.
Право да избират народни представители имат:
1.) българските граждани, навършили 18 години към изборния ден включително, с изключение на поставените под запрещение и на изтърпяващите наказанието лишаване от свобода
2.) българските граждани, които са навършили 21 години към изборния ден включително и нямат друго гражданство, с изключение на поставените под запрещение и на изтърпяващите наказанието лишаване от свобода.
На Парламентарните избори 2009 се въвежда т.н. “смесена система”. Това означава, че 31 народни представители се избират по мажоритарна система в едномандатни избирателни райони, а останалите 209 народни представители се избират по пропорционална система с кандидатски листи на политически партии или коалиции, регистрирани в многомандатни избирателни райони.
В едномандатните избирателни райони за избран се смята кандидатът, получил най-много гласове. За разпределение на мандатите в многомандатните избирателни райони между партии и коалиции се използва методът на Хеър-Ниймайер на национално ниво.
Право на участие при разпределяне на мандатите на национално ниво по пропорционалната система и в многомандатните избирателни райони имат партиите, получили не по-малко от четири на сто от действителните гласове в страната и в чужбина, и коалициите, получили не по-малко от осем на сто от действителните гласове в страната и в чужбина.
Какво означава Мажоритарен Вот?
Мажоритарната избирателна система характерна за страни, където либералната демокрация се установява най-рано (например САЩ и Великобритания). Тя се характеризира с това, че изборите печели този кандидат, който получи мнозинството от гласовете на избирателите в национален мащаб. Тази система се прилага в два варианта. Първият вариант се нарича проста мажоритарна система, при която печели този кандидат, който получи най-много гласове в изборния процес, независимо от броя на кандидатите. При втория вариант на мажоритарна система съществува изискването спечелилият кандидат да получи абсолютно мнозинство от подадените гласове (51%), за да спечели изборите. За достигането на този резултат се въвежда втори тур, ако на първи тур от всички представили се кандидати никой не получи абсолютно мнозинство. Целта е избраният кандидат да получи подкрепата на повече от половината избиратели за разлика от простата мажоритарна система.
Трябва да се знае, че мажоритарната система:
– предотвратява партийната фрагментация, но малките партии имат ограничени възможности да получат места в парламента
– поощрява партийната концентрация и тенденцията към създаване на двупартийни системи
– поощрява стабилни правителства, подкрепяни от мнозинства на една или няколко партии в парламента и с това по-голяма политическа стабилност
– позволява на избирателите да гласуват за дадена личност и да се влияят по-малко от неговата партийна принадлежност
– позволява на избирателите да решават по-директно коя политическа партия трябва да формира правителството, вместо да се осланят на ръководствата на партиите в процеса на формиране на коалиционни правителства, типично явление при пропорционалната система
В България се въведе т.н. “смесен вариант”, който съчетава елементи от мажоритарната и пропорционалната система. При него се дава възможност, от една страна, на избирателите да гласуват с две бюлетини – с една за колективна листа на дадена партия, а с друга да определят своята преференция към един или друг кандидат. Това дава възможност определен брой от местата в парламента да се определят по мажоритарната избирателна система, а друга част да бъде запазена за избрани кандидати по пропорционалната система. С това се цели постигането на по-добър баланс на представените в страната интереси.
Всеки избирател, без българите, живеещи в чужбина, има право на един глас за избор на мажоритарен кандидат. За целта, на изборите по мажоритарната система територията на страната се разделя на 31 едномандатни избирателни района, които съвпадат с многомандатните избирателни райони.
Във всеки едномандатен избирателен район политическа партия или коалиция може да издига само един мажоритарен кандидат. Освен това, мажоритарен кандидат може да бъде предложен за регистриране само от една политическа партия, коалиция или инициативен комитет и само в един едномандатен избирателен район. Това означава, че мажоритарен кандидат, издигнат от една политическа партия или коалиция, не може да бъде включен в кандидатска листа на друга партия или коалиция.
В бюлетината, освен наименованието на тази партия, коалиция или независим инициативен комитет, ще има и името на кандидата от съответния избирателен район.
Как ще се проведе гласуването?
Когато влезете в избирателната секция и запишат данните ви, ще получите 2 подпечатани бюлетини. Това означава, че в тъмната стаичка няма да намерите наредени бюлетини, както беше на евровота, а ще има само един химикал.
За да бъде валиден вотът Ви, трябва да отбележите само веднъж в бюлетината за пропорционалните листи и веднъж в бюлетината за мажоритарни кандидати. След това трябва да сгънете бюлетините и да излезите от стаичката. Отвън, член на секционната комисия ще удари втори печат върху вече отбелязаните и сгънати бюлетини и чак тогава можете да ги пуснете в урната. Въпреки че няма да използвате плик, вотът Ви ще остане тайна, защото зад квадратчетата за гласуване има тъмна лента, която не позволява да се разкрие тайната на вота – т.е. няма да си личи от другата страна и няма как да се види кой за кого е гласувал. Ако не желаете да гласувате за една от бюлетините, може да я сгънете и пак да я пуснете с неотразен вот. Тогава тази бюлетина ще се отчете като недействителна.
Независимите кандидати ще бъдат подредени в интегралната бюлетина за мажоритарни кандидати след партийните кандидати, в зависимост от поредността при регистрацията им.
Бюлетините
Първата бюлетина, както вече бе споменато, е за листите на партиите и коалициите. На нея са изписани номерата, с които партиите се явяват на изборите, името на формацията, както и първите трима кандидати в листата за народни представители. На тази бюлетина ще трябва да отбележите със знак в квадратчето своя избор.
Изключително важно е да обърнете внимание на това, че за разлика от Изборите за Европейски Парламент 2009, на Парламентарните Избори 2009 няма преференции. Това означава, че срещу имената на кандидатите не може да се отбелязва нищо. С други думи, ако на вас не ви е харесало подреждането на листата на дадена партия, не можете да я пренаредите и да изместите нечие име на по-предна позиция, както беше на 07.06.2009г.
Втората бюлетина е за мажоритарните кандидати. Тя ще бъде по-тясна от първата и на нея, освен номерa и името на партията, ще бъде изписано и името на мажоритарния кандидат. Както и при първата бюлетина, трябва да отбележите със знак в празното квадратче за кого давате гласа си.
Бюлетината за мажоритарни кандидати в едномандатни избирателни райони съдържа:
1.) номера на избирателния район (най-отгоре на бюлетината)
2.) квадратче за отразяване на волята на избирателя, в което е изписан поредният номер на партията или коалицията
3.) пълното или съкратеното наименование на партията или коалицията
4.) имената на кандидата, издигнат от партия или коалиция
Отчитането
Броят на гласувалите избиратели за мажоритарен кандидат и за кандидатска листа е равен на броя на намерените в избирателните кутии бюлетини съответно за мажоритарен кандидат и за кандидатска листа. Протоколът на секционната избирателна комисия се съставя в две части: част I – за гласуването за мажоритарни кандидати, и част II – за гласуването за кандидатски листи.
Мажоритарен кандидат се смята за избран, ако е получил най-много гласове в едномандатния избирателен район. Когато двама или повече мажоритарни кандидати са получили равен брой гласове, се произвежда втори тур до 7 дни от датата на произвеждането на първия тур в неработен ден. На втория тур за избран се смята кандидатът, получил най-много действителни гласове. При равен брой гласове, поради което няма избран мажоритарен кандидат, президентът на републиката по предложение на Централната избирателна комисия насрочва нов избор за мажоритарен кандидат.
Как ще гласуваме в чужбина на Парламентарни Избори 2009?
В чужбина ще се гласува само за партия и само с една бюлетина, като тя ще бъде трети вид, която е изработена специално за гласуването зад граница и в която ще са изписани само номерата и имената на партиите без имена на личности.
Според законодателите, живеещите в чужбина нямат право да гласуват за мажоритарни кандидати и поради това на тяхната бюлетина няма да има изписани имена от листите.
Огромен скандал има и с отварянето на избирателни секции извън границите на България. (вижте тук)
ВАЖНО: Не е необходимо да сте се регистрирали предварително за гласуване. Всеки, който желае да гласува, може да отиде до която и да е избирателна секция по света и там да упражни правото си на глас.
Вижте карта на всички избирателни секции по света. (Автор е Боян Юруков)
На Парламентарните Избори 2009 няма изискване за попълване на декларации.
При гласуването избирателят извършва следните действия:
1. Подава на член на СИК личната си карта или паспорт. Членът на СИК вписва в избирателния списък ЕГН, вида и номера на документа за самоличност на избирателя в съответната графа.
2. След като бъде установена самоличността му, избирателят получава от член на комисията една разгъната бяла интегрална бюлетина за гласуване за кандидатски листи за многомандатния район. Разгънатата бюлетина се показва на избирателя, за да се увери, че на лицевите й страни няма отбелязвания или технически дефекти, които я правят недействителна. Бюлетината се подпечатва с печата на СИК на посоченото за това място на гърба и се подава на избирателя (чл. 87, ал. 1 от ЗИНП).
3. Избирателят влиза в кабината за гласуване сам. В бюлетината за кандидатски листи за многомандатния район поставя в квадратчето за гласуване с поредния номер на избраната от него партия или коалиция знак, изразяващ по недвусмислен начин неговия вот (“V”, “+”, “Х” или друг знак);
4. Сгъва бюлетината по дължина и по линията на фабричното сгъване, след това я сгъва така, че да не може да се установи вотa му и по начин така, че да се вижда мястото за двата печата на гърба;
5. Излиза от кабината и подава сгънатата бюлетина на члена на, който поставя печата на СИК върху гърба на бюлетината на определеното за целта при отпечатването й място;
6. Пуска подпечатаната на две места с печата на СИК бюлетина в избирателната кутия;
7. Извършва проверка дали правилно са вписани в избирателния списък ЕГН и номера на документа за самоличност;
8. Полага подпис в избирателния списък;
9. След като се подпише в избирателния списък, избирателят получава документа си за самоличност и напуска изборното помещение (чл. 87, ал. 6 от ЗИНП).
Работното време на избирателните секции ще бъде от 6.00 ч. до 19.00 ч. на 5 юли 2009 г.
Гласуването на българските граждани в чужбина се извършва след представяне на валиден български паспорт, лична карта или военна карта. В случай, че срокът на валидност на паспорта или личната карта е изтекъл, гражданинът се допуска до гласуване, ако представи удостоверение, издадено от дипломатическо или консулско представителство на Република България, че е подал заявление за издаване на нов.
Допълнение
Приемането на промените в правилата за гласуване в последния момент определено обърква избирателите. Това, че на всички избори имаме различен закон, по различен начин се гласува, не само не помага на избирателите, а и ги обърква. Много по-лесно и коректно би било, ако на всички избори хората гласуват по еднакъв начин и така могат вярно и спокойно да отразят вота си.
много интересно, благодаря