Късметът ми от кафето тази сутрин е „късмет“. Какво означава да си късметлия? Може би, най-големият късмет е да си подготвен, когато животът те срещне с възможността. Или всичко е късмет? Една хипотеза.
За мен късметът не е нещо безценно. Действа ми натрапчиво и ангажиращо, което ме напряга. Имам един приятел, на когото много му вървеше. Живееше с една, до колкото си позволявам да дам оценка, доста симпатична жена. По това време той определено с малко усилия успяваше да поддържа доста висок стандарт на живот. Работата му беше от онези, на които хората обичат да слагат етикет „една много интересна работа“. Беше здрав като бик. Всичко прекрасно. Обаче последния път, когато бяхме заедно на обяд, той не спря да се оплаква – проблеми с шефа, кариерата е в калта, жената се оказала не чак толкова перфектна и като капак на всичко, опитите им да имат деца са тотално неуспешни. Тези неща без съмнение са проблеми. Въпреки, че историята за неосъщественото желание да имат наследници нямаше физиологични аргументи, а вечно започваше и приключваше с оплаквания за прекалено много стрес и претоварване.
Once upon a time in wonderland
Ако се обърнем назад към миналото ще видим, че дедите ни са получавали пълно житейско удовлетворение единствено и само ако успеят да преживеят. Да преживеят я немотията, я някоя война, я робство. А то, преживяването, изобщо не е за мързеливци – иска си яко бачкане. Да имаш достатъчно храна, да ти е топло и вечер да не си лягаш сам в леглото е било истинско щастие и огромен късмет. За всички останали желания е отговарял Всевишният.
На нас днес вероятно ни върви повече с живота, защото подобни посредствени дадености не ни задоволяват, искаме още, искаме всичко и то оптимално (каквото и да означават думите “още, всичко и оптимално”).
За мен лично, единствената горе-долу използваема дефиниция за „късмет“ е, че човек е „в състояние да се наслаждава само на онова, което при него върви добре“. Всичко останало може да го забравите. Един щастлив момент се разпознава и веднага се консумира изцяло. Повече не може. Да живеете в търсене на най-щастливия живот е най-сигурният метод да свършите нещастни. Всъщност това всеки го знае, но никой не го спазва. Не го спазваме, защото животът функционира като един обикновен вестник. В него на първа страница четем с големи букви за катастрофите, за войните, за разделите и за кризите. Когато четем вестника, ние си мислим колко е отвратителен света ни. А в действителност той изобщо не е чак толкова ужасен.
Get Lucky
Ето защо, търсенето на пълно щастие и абсолютен късмет е тоталитаризмът на малкия човек. Най-опасно е, когато то обхване цели държави и общества. Ако една система обещава абсолютна правота, тотална свобода и късмет за всички, тогава човек сравнително бързо разбира, че за да е щастлив, трябва веднага да хване още първия самолет за някое място, където хората на спокойствие имат възможността да бъдат поне малко каръци и нещастници.
Според един световноизвестен лексикон, късмет е „осъществяването на човешките желания и стремежи“. Дали обаче един подобен късмет не обезсмисля мечтите като цяло? Дали не ни поставя в състояние на липса на желания? Ако това е късметът, той трябва да е баси скучното нещо. Само торният червей и мушицата винарка биха били много щастливи с такъв късмет. Да предположим, че някой е фен на Левски София и отборът години наред само побеждава. Това в началото ще е невероятна еуфория за нашия фен, по-късно ще е приятно, но след това ще е напълно човешки много, много тъжно. Празненствата след победите ще станат толкова рутинни, че в един момент никой няма да иска да ходи на тях доброволно. Аз такъв късмет не желая на всяка цена. Иска ми се от време на време да се ядосвам, иска ми се понякога да ми е тъжно, напрегнато и любопитно.
Когато нито едно твое желание не намира своето място в реалността и когато всичко към което се стремиш, бъде напълно игнорирано от съдбата, тогава се чудиш дали има смисъл да живееш. Но когато си боледувал и след това за първи път излезеш на разходка, когато те уволнят и ти предложат нова работа, когато си сам и намериш някого, който да те хване за ръка – това са моментите, за които си струва да живееш.
Минаването през ада помага да се научиш отново да цениш хубавото. И там някъде, между късмета и каръка, се намира онова приказно пространство – зоната, където се живее най-добре.
