Жените в политиката
13 Apr 2009

Жените в политиката

Вице-президентката на Европейската Комисия Марго Валстрьом посети България.

Европейската Комисия за пореден път прикани България към спешни мерки за промяна и въвеждането на високи стандарти на работа. Г-жа Валстрьом подчерта, че държавата все още не може да се отърве от имиджа си на екстремно високо корумпирана страна. Тя спомена, че Европейският Съюз ще продължи да помага на България в борбата с проблемите и особено в изграждането на по-ефективна съдебна система.

Жените в политиката

Г-жа Валстрьом участва и в конференция отностно жените в политиката.

“Нуждаем се от още 70 години, за да изравним доходите между мъжете и жените, които работят една и съща работа. А в политиката ще са нужни поне още 200 години за това!”, каза Валстрьом.

В момента само около 14% до 18% от работните места в европейските институции са заети от жени. Единственото изключение е Европейският Парламент, където около 33% от депутатите са жени. Според г-жа Валстрьом, жените трябва по-убедително да намерят своето място в политиката, не защото са по-добри от мъжете, а защото мислят по по-различен начин, което е много важно при вземането на адекватни решения. Изход от моментната ситуация, според Европейската Комисия, е изработването на квоти за броя на мъжете и жените в избирателните листи, въпреки че това не винаги и от всички държави може да бъде възприето позитивно.

“По-малко от една четвърт от министрите и депутатите от всички 27 страни членки са жени!”, каза г-жа Валстрьом и допълни, че “в България 5 от общо 19 министри са жени”. От депутатите жените са 22%.

Тази година ще се празнува и 30-та годишнина от първото пряко избиране на представители в Европейският Парламент, но въпреки това едва една трета от членовете на парламента са жени. Освен това, за 30 години едва две дами са били председатели на Парламента и една е била шефка на Комисията. Към статистиката се прибавя още и това, че 10 от общо 27-те члена на Комисията са жени. Тук, разбира се, се поставя и въпросът, как можем да говорим за една репрезентативна демокрация, като половината от населението изпитва дефицити от защитата на интересите си в политиката. Този дефицит може да се преодолее само ако жените са презентирани наравно с мъжете в политическите структури.

Факт е, че европейската политика се прави главно от мъже, от което не може да се очаква, че темите, които са важни за жените, ще бъдат предпочитани в дневния ред. Темата за равнопоставеното положение на мъжете и жените в политиката тази година е особено актуална и широко дискутирана, заради европейските избори. Един от аргументите, с които жените политици защитават тезата си е, че 52% от населението на Европа се състои от жени, затова и заслужават по-масивна защита на интересите им в институциите. Така те подкараха масивна кампания под наслов “50 на 50”, в която приканват всички жени-гласоподаватели, да гласуват за жените-кандидатки и по този начин да увеличат влиянието на женското лоби в Европа.

Друга част от кампанията е приканването на страните членки да издигнат двама кандидати за председател на Европейския Парламент, от които един да е мъж и един да е жена, за да се постигне баланс между половете.

В България, според статистиката, в политиката на национално ниво жените заемат между 20% и 25%, но на локално едва 10% от политиците са жени. Въпреки че положението в България е два пъти по-оптимистично за жените от колкото е средното в ЕС, то едва една трета от заемащите водещи позиции в частни компании са жени. В средния и малкия бизнес жените-шефове са още по-малко. Статистиката продължава с образованието, като в университетите на България само 4 от общо 35 ректора са жени. От едно друго пручване става ясно, че 9 от 10 българи са готови да си дадат гласа за това, жена да ги управлява, но в същото време само половината от участниците са на мнение, че мъжете и жените в политиката си вършат еднакво добре работата. Освен това, 90% от хората са на мнение, че за тях в политиката е решаваща професионалната квалификация, а не партийната принадлежност. На фона на това обаче, само 8% са на мнение, че мъжете и жените трябва да имат равeн брой места в парламента, независимо от квалификацията им.


Ivan Yanakiev

I'm a marketing and communications guy living in Sofia, Bulgaria. Here you may follow my thoughts and philosophy on life, love, consciousness, some cash, and everyday liberation. And desire. Because everything gets back to desire.

Коментари

  1. […] Жените в политиката […]

  2. […] Жените в политиката […]

  3. Равнопоставеността между мъжете и жените е белег за културното развитие на едно общество. За съжаление, първичните нагласи и възприятия все още преобладават дори в развитите общества, така, че “женските стереотипи” все още създават карикатурни образи на жената и захранват патриархалната нагласа за мястото на жената в обществото. Една политика за “50 на 50” ми се струва съвсем рационална и дори необходима, предвид, че днес вече съвсем не липсват добре образовани жени, така, както е било в недалечното минало, когато жените трудно са били допускани изобщо до образованието.

  4. Иван Янакиев : February 25, 2011 at 7:21 pm

    Здравей Ал Булгари,

    Наистина в света, в който живеем, равнопоставеността между жените и мъжете се превърна в критерии не само за културното развитие, но и за степента на демократизацията и социализацията на народите, със сходно на нашето политическо устройство. Все по-често в обявите за работа се среща изречение с подобно съдържание, като “… is committed to achieving a better balance of women and men within the Organization. Female candidates are particularly encouraged to apply.”

    Колкото до модела “50 на 50”, аз все още мисля, че той е доста далеч от реалността. Снощи бях на едно мероприятие, на което имаше реч и отворена дискусия с бундесканцлерката на ФР Германия д-р Ангела Меркел, а гостите бяха политическия и икономически елит на от регионален и национален мащаб. Когато се огледах в залата, а и после на коктейла, не ми беше много трудно да разбера, че там стояха 300 строго офицялно облечени човека, от които около 30 бяха жени, а повечето от тези 30 жени бяха съпругите на някои гости.

    Така осъзнах, че въпреки всички ефекти от силната еманципация на жените след световните войни, който са ги принудили да отглеждат и финансират сами семействата си, накарали са ги да се образоват и печелят все повече пари, накарали са ги да участват в политиката и да бъдат част от моторната сила, която движи по това време вече с пълни обороти работещата пазарна икономика. Точно тези жени са се събирали в множество феминиски движения в Западна Европа, движени и подкрепяни от “новите леви”. Точно те са успели да си извоюват място в науките, бизнеса и политиката. И те днес са все по-многобройни на тези и на още повече места.

    Но според мен, на жените винаги ще им бъде много трудно да бъдат наравно с мъжете, да печелят наравно с мъжете, да ръководят наравно с мъжете или да бъдат по-силни от мъжете. От една страна, това което видях онази вечер е това, което виждам винаги на подобни вечери – 10% жени, от който повечето са съпруги на важнте хора. От друга страна, факт е, че тази вечер най-важният човек в залата беше жена.

    it’s just a mens world.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.