Обработени са 100% от протоколите. Тук ще Ви представя окончателните, но неофициални резултати от Парламентарните Избори 2009. Освен това, разгледайте и резултатите от вота в чужбина и специално тези от Германия, където имаше доста проблеми и скандали около отварянето на избирателни секции. Накрая Ви предоставям един поглед върху изборният ден в Страсбург.
Напоследък доста се изписа и изприказва по случая, като дори на места емоциите надделяха над здравия разум. Проблемът се политизира до такава степен, че дори влезе в предизборните кампании на много партии. Тук обаче не става въпрос за политическа битка, а за нещо съвсем друго, нещо човешко, нещо търсещо своята истина. Понеже не сме хомогенна маса, за съжаление, многото гледни точки, интереси и интерпретации допринасят за това, ситуацията да заприличва все повече на циркова арена.
Това е и причината, да се опитам да вкарам дискусията в релси. Искам да обърна внимание на важните въпроси и отново да напомня на всички каква е целта ни. Текстът по-доло е и моето официално становище и обръщение към Посолството на България в Берлин, МнВР в България и ЦИК.
View PostПърво, объръщам се към всички българи във Фрайбург, защото въпреки неимоверните усилия, които положихме, избирателна секция в града, поне за сега, няма да има.
За съжаление, не само че ние българите в чужбина нямаме право да гласуваме мажоритарно (тоест за когото си искаме), а се оказва, че ако не живеем в Берлин, Хамбург, Франкфурт или Мюнхен, изобщо нямаме право да гласуваме!!!
View Post
Остават само няколко дни до изборите за Европейски Парламент, въпреки това, според проучванията, за над 50% от европейските граждани този вот не се категоризира като интересна тема. Една от основните причини, както в България, така и в другите страни-членки е познатата фраза, че един глас нищо няма да промени.
Две десетилетия след падането на желязната завеса се наблюдава израстването на едно ново поколение от млади хора в източна Европа, които не са преживели нищо, свързано с комунизма. Свободите, на които се радват днешните тинейджъри, се родиха в епохалната смяна на системите от 1989 година насам. Тогава родителите на днешните тийнове са били в периода между двадесетата и тридесетата си годишнина, когато е трябвало да преоткриват възможностите на нова България. Но какво свързва тези поколения и какво ги отдалечава? Със сигурност може да се каже, че в България поколенията се обедияват в тъгата върху собствената си безпомощност да променят и движат нещата в държавата. Обединява ги и амбициозното желание да преодолеят тази тъга.
Постоянно повтарящите се абсурди в българският политически живот се превърнаха във вицове за болезнената ситуация в страната. Защо ги наричам “вицове”? Защото този затворен и бавно прогресиращ (ако изобщо) процес на адаптация на политиката към новите обстоятелства, под които се намира станата ни от няколко години насам, се конфигурира от един добре познат цикъл “нова [...]
View Post