В стремежа си да спаси Еврото, Европейският Съюз застава все по-явно зад идеята за повече макроикономическа координация. Разбира се това би било една много добра идея, ако обаче по-рано в европейската история подобен тип глобализация не се беше провалила напълно.
View Post



Само до преди 4 месеца бившият министър-председател на България Сергей Станишев твърдеше, че в страната няма криза или ако има, то тя се усеща съвсем слабо. Днес става ясно не само, че сме затънали и с двата крака в блатото на финансовия недоимък, но и че скоро няма и да излезем на твърда земя. Дали твърденията на бившия премиер са били предизборни „кьорфишеци“ или просто некомпетентност, напрофесионализъм и безхаберие на “експертите” му, можем само да спекулираме.

Остават само няколко дни до изборите за Европейски Парламент, въпреки това, според проучванията, за над 50% от европейските граждани този вот не се категоризира като интересна тема. Една от основните причини, както в България, така и в другите страни-членки е познатата фраза, че един глас нищо няма да промени.
Две десетилетия след падането на желязната завеса се наблюдава израстването на едно ново поколение от млади хора в източна Европа, които не са преживели нищо, свързано с комунизма. Свободите, на които се радват днешните тинейджъри, се родиха в епохалната смяна на системите от 1989 година насам. Тогава родителите на днешните тийнове са били в периода между двадесетата и тридесетата си годишнина, когато е трябвало да преоткриват възможностите на нова България. Но какво свързва тези поколения и какво ги отдалечава? Със сигурност може да се каже, че в България поколенията се обедияват в тъгата върху собствената си безпомощност да променят и движат нещата в държавата. Обединява ги и амбициозното желание да преодолеят тази тъга.