Драмата на българската действителност
08 Nov 2011

Драмата на българската действителност

Българин е способен да открие компютъра, електронният часовник и най-отдалечената планета. Би могъл да даде на света хапчето анти-бебе, брауновия газ и космическата храна. Може дори да опакова Райхстага. Но много българи на едно място не могат нито да запълнят дупките по улиците, нито да се радват на успехите на по-талантливите, нито да бъдат толерантни към различните или пък съпричастни към по-слабите. Ние българите все още се учим да бъдем граждани на собствената си страна. Когато сме си вкъщи – рушим, вместо да градим. Държим се като овце, които са в перманентно търсене на овчаря си. Голямата ни мечта е да ни оправят. Ама хубаво да ни оправят. Държавата е виновна за всичко по дифоулт, комунистите са все още в парламента, а капиталистите са бившите партийни секретари. И ние сме виновни. Виновни сме, защото сме прости. Драмата на нашата действителност е, че българите са интелигентна нация, но необразована и потънала в невежество.

България преди 1989:

Стабилна политическа нестабилност. Система, която никой не критикува, защото никой не знае. Икономическият растеж е стандарт. Благосъстоянието на народа е миража му. Всички, които мърморят срещу комунистите след това гордо гласуват за тях. Една партия, един народ, без Бийтълс и Кока-Кола.

България днес:

Днес всичко е различно. Българите са будни и ядосани. Никой не знае точния брой на партиите и малко ходят да гласуват. Има Бийтълс, но всички слушат чалга. Всички разбират от всичко. Основните проблеми на обществото са пенсиите, полицията, циганите, инфраструктурата, икономиката, здравеопазването, правосъдието и БДЖ. Европейския съюс е донор. Отегчаваме се, когато в медиите чуем за корупция и убийства и с нетърпение чакаме новия сезон на Биг Брадър, защото поне става сеир.

България в бъдеще:

По принцип бъгарите сме много адаптивни. Свикваме си със всичко. Време е за експеримент, а всички ние сме опитни мишки. Ако сега се ядосате, да знаете, че сте закъснели. Яростта ви е едновременно симптом на възхода и упадъка на държавата ни. Стоим между стола в ляво и този в дясно. А както винаги е било, оставаме си едни талантливи простачи, за които истината е в средата и в средния пръст.


Ivan Yanakiev

I'm a marketing and communications guy living in Sofia, Bulgaria. Here you may follow my thoughts and philosophy on life, love, consciousness, some cash, and everyday liberation. And desire. Because everything gets back to desire.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *