Радикален, крайно-десен екстремизъм в България – Класацията

Радикален, крайно-десен екстремизъм в България – Класацията

Партиите

Първо място в класацията или т.н. златни медалисти са ултра-националистите от АТАКА, които на изборите за български парламент през 2005 успяха да спечелят 9% от гласовете, на изборите за президент – 22%, както и на последвалите европейски избори през 2007 – 14%. Изхождайки от множеството скандали, както и от официалните позиции и политически програми на партията, тя може ясно да се характеризира като една дясно-популистка до крайно-дясна, ултра-националистическа, враждебно настроена към малцинствата, анти-либерална и анти-западна партия. Освен това, АТАКА получава и международна подкрепа чрез участието си в ЕПП (Европейската Патриотична Партия).

Второ място или сребърен медал несъмнено получават ВМРО, които на последните парламентарни избори спечелиха 5% от гласовете на българите. Партията, за разлика от АТАКА, се характеризира с ясна демократична ориентация, но в същото време защитава ксенофобски и фундаментално-ортодоксални позиции.

Трето място или бронзов медал в класацията получава ЗОРА, която произхождаща от бившия комунистически лагер, защитава анти-малцинствени, анти-либерални и анти-западни позиции.

Веднага след медалистите, своето място намират и БНРП (Българска Национално-радикална Партия), БХДП (Българска Християн-Демократическа Партия), както и десните популисти от Български Демократичен Форум. Тези формирования също имат екстремистки характер, но засега е слабо изразен и недостатъчен да ги качи на стълбичката на победителите.

Организациите

БНС (Български Национален Съюз) успя да си извоюва първото място в класацията на екстремистките организации като едно младежко социално революционно сдружение, с преобладаващи елементи на нео-нацизъм. Организацията поддържа добри отношения с другите екстремистки групи и има ясни позиции срещу парламентарната система. БНС се появи шумно на българската сцена през 2002 г., когато организира т.н. “Анти-цигански-акции”, които я направиха една от най-популярните крайно-десни организации в България.

Среброто получават “Българска орда-1938”, които се опитаха чрез основаването на една радикална-крайнодясна-екстремистка партия да обединят останалите групи и сдружения под един покрив, където ще могат организирано да планират бъдещите си цели.

Бронзовия медал на днешната класация отсъждам на вестник Монитор, който има тираж от около 40 000 и успешно успява да нажежава настроенията срещу ромите и другите малцинства.

Суб-култури

Тук имаме само един медалист и това са т.н. Скинхедс. Характеризират се с перманентни акции срещу ромите и турците в България. Техният профил може да се обобщи така: най-вече млади мъже, които се организират в малки групи. Често могат да се видят на футболните или hooligan-сцени в страната, въпреки че расизмът не е много подобаващ за един толкова популярен спорт като футбола.

Особености

Крайно-десният екстремизъм в България се характеризира с особена враждебност към всички индивиди, които не са етнически българи. Откроява се със своите расистки, анти-либерални и анти-западни позиции, към които доста често се присъединяват и анти-семитски настроения.

Най-чести прояви на тези идеологически феномени се наблюдават под формата на насилие срещу ромите и дискриминационен расизъм по отношение на турското малцинство в страната. За разлика от първите две проявления, които често са част от ежедневието на българина, се наблюдават и масивни акции и демонстрации срещу мероприятия, организирани от хомосексуалисти.

Борба срещу крайно-десните екстремисти

Тези форми на расистко насилие са сравнително слабо тематизирани в България. Интересно е, че доста често насилието срещу циганите среща широка обществена подкрепа и това е причината, изключително малко политици да заемат открита лична позиция срещу крайно-десните екстремистки настроения в страната. Държавата също не се обявява открито срещу насилието над ромското население и изповядващите друга вяра. Въпреки това, нео-нацистките и анти-парламентарни движения в България страдат от тежка рецесия. В страната няма големи неправителствени организации, които да се борят срещу расизма и радикалния екстремизъм, но за сметка на това има няколко неправителствени организации, които се занимават със защитата на човешките права на засегнатите малцинствени групи.

В крайна сметка, борбата срещу расизма в България се оказва не особено важна тема нито за държавата, нито за гражданското общество. По тази причина правителството множество пъти е понасяло суровата критика на международните организации за това, че не преследва ефективно виновниците за насилието над малцинствата.


2 responses to “Радикален, крайно-десен екстремизъм в България – Класацията”

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.