Радикален, крайно-десен екстремизъм в България – Класацията
12 May 2009

Радикален, крайно-десен екстремизъм в България – Класацията

Партиите

Първо място в класацията или т.н. златни медалисти са ултра-националистите от АТАКА, които на изборите за български парламент през 2005 успяха да спечелят 9% от гласовете, на изборите за президент – 22%, както и на последвалите европейски избори през 2007 – 14%. Изхождайки от множеството скандали, както и от официалните позиции и политически програми на партията, тя може ясно да се характеризира като една дясно-популистка до крайно-дясна, ултра-националистическа, враждебно настроена към малцинствата, анти-либерална и анти-западна партия. Освен това, АТАКА получава и международна подкрепа чрез участието си в ЕПП (Европейската Патриотична Партия).

Второ място или сребърен медал несъмнено получават ВМРО, които на последните парламентарни избори спечелиха 5% от гласовете на българите. Партията, за разлика от АТАКА, се характеризира с ясна демократична ориентация, но в същото време защитава ксенофобски и фундаментално-ортодоксални позиции.

Трето място или бронзов медал в класацията получава ЗОРА, която произхождаща от бившия комунистически лагер, защитава анти-малцинствени, анти-либерални и анти-западни позиции.

Веднага след медалистите, своето място намират и БНРП (Българска Национално-радикална Партия), БХДП (Българска Християн-Демократическа Партия), както и десните популисти от Български Демократичен Форум. Тези формирования също имат екстремистки характер, но засега е слабо изразен и недостатъчен да ги качи на стълбичката на победителите.

Организациите

БНС (Български Национален Съюз) успя да си извоюва първото място в класацията на екстремистките организации като едно младежко социално революционно сдружение, с преобладаващи елементи на нео-нацизъм. Организацията поддържа добри отношения с другите екстремистки групи и има ясни позиции срещу парламентарната система. БНС се появи шумно на българската сцена през 2002 г., когато организира т.н. “Анти-цигански-акции”, които я направиха една от най-популярните крайно-десни организации в България.

Среброто получават “Българска орда-1938”, които се опитаха чрез основаването на една радикална-крайнодясна-екстремистка партия да обединят останалите групи и сдружения под един покрив, където ще могат организирано да планират бъдещите си цели.

Бронзовия медал на днешната класация отсъждам на вестник Монитор, който има тираж от около 40 000 и успешно успява да нажежава настроенията срещу ромите и другите малцинства.

Суб-култури

Тук имаме само един медалист и това са т.н. Скинхедс. Характеризират се с перманентни акции срещу ромите и турците в България. Техният профил може да се обобщи така: най-вече млади мъже, които се организират в малки групи. Често могат да се видят на футболните или hooligan-сцени в страната, въпреки че расизмът не е много подобаващ за един толкова популярен спорт като футбола.

Особености

Крайно-десният екстремизъм в България се характеризира с особена враждебност към всички индивиди, които не са етнически българи. Откроява се със своите расистки, анти-либерални и анти-западни позиции, към които доста често се присъединяват и анти-семитски настроения.

Най-чести прояви на тези идеологически феномени се наблюдават под формата на насилие срещу ромите и дискриминационен расизъм по отношение на турското малцинство в страната. За разлика от първите две проявления, които често са част от ежедневието на българина, се наблюдават и масивни акции и демонстрации срещу мероприятия, организирани от хомосексуалисти.

Борба срещу крайно-десните екстремисти

Тези форми на расистко насилие са сравнително слабо тематизирани в България. Интересно е, че доста често насилието срещу циганите среща широка обществена подкрепа и това е причината, изключително малко политици да заемат открита лична позиция срещу крайно-десните екстремистки настроения в страната. Държавата също не се обявява открито срещу насилието над ромското население и изповядващите друга вяра. Въпреки това, нео-нацистките и анти-парламентарни движения в България страдат от тежка рецесия. В страната няма големи неправителствени организации, които да се борят срещу расизма и радикалния екстремизъм, но за сметка на това има няколко неправителствени организации, които се занимават със защитата на човешките права на засегнатите малцинствени групи.

В крайна сметка, борбата срещу расизма в България се оказва не особено важна тема нито за държавата, нито за гражданското общество. По тази причина правителството множество пъти е понасяло суровата критика на международните организации за това, че не преследва ефективно виновниците за насилието над малцинствата.


Ivan Yanakiev

I'm a marketing and communications guy living in Sofia, Bulgaria. Here you may follow my thoughts and philosophy on life, love, consciousness, some cash, and everyday liberation. And desire. Because everything gets back to desire.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.