Liberté, égalité, fraternité!
16 Jul 2016

Liberté, égalité, fraternité!

Векове наред предците ни са жертвали живота си, за да може днес ние да имаме точно тези три неща – свобода, равенство и братство. Това е един различен поглед върху терора и защо той се превърна в част от живота ни.

Светът реши, че пътят към тях е глобализацията. Глобализацията на всяка цена. Тази, която трябваше да свързва всички части на човешкия живот. И точно тази, заради която дискусията за несъответствията между научните открития и общественото разбиране продължава безкрайно. А аз стоя и се питам, дали актуалните финансови и културно-цивилизационни конфликти не са кризисният симптом точно на необузданата ни глобализация?

В началото на 90-те години на миналия век наблюдавахме ожесточената надпревара между американските лидери на мнение в стремежа си да триумфират един над друг. Икономистите вярваха, че постигането на „консенсус“ във Вашингтон би разпръснало мир и просперитет по целия свят, докато политиците спореха, дали дивидентите на световния мир ще бъдат в действителност общочовешко благо, дали ще напълнят нечии джобове или вероятно и двете.

И докато целият свят се беше впуснал в дебати, в Европа се наложиха три основни модела на интеграция – английският мултикултурализъм, германският модел на икономически гастарбайтери и френската тотална асимилация на всичко чуждо.

Точно в този момент, Франсис Фукуяма стисна здраво юздите на съвременния оптимизъм, обявявайки през 1992 година „края на историята“ и универсалния триумф на западния либерализъм. От другата страна на монетата, Хънтингтън задълба все повече в теорията за комплексната реалност, представяйки в „Сблъсъкът на цивилизациите?“ една доста по-мрачна действителност. Той описа бъдеще, в което идеологическите разделения на Студената война няма да бъдат заменени от всеобща хармония, а от един още по-стар конфликт – културните различия.

Според него, най-опасното измерение на глобализацията ще бъде конфликтът между групи от различни цивилизации, защото стълкновенията между цивилизациите са най-голямата заплаха за световния мир, а установяването на международен мир, стъпил на цивилизационна основа, е най-сигурната гаранция срещу нова световна война.

Защо е важно?

Важно е, не защото хипотезата на Хънтингтън се преведе на множество езици и до днес е най-коментираната тема в контекста на глобализационните дебати, и още по-малко защото хвърля светлина върху въпроса, дали в действителност архитектите на новия световен ред не са израснали около джамиите на Техеран, а ковачите на бъдещето се намират по-скоро в Пекин, отколкото в харвардските кафета. Важно е да обърнем внимание на Хънтингтън, защото той бе по-близо от всеки друг, предричайки атентата на 11-ти септември и „войната с тероризма“ чрез „кървавите граници“ на исляма, както и американската агония в Ирак, посочвайки демокрацията като продукт на много специфични културни процеси.

Аргументите му в защита на хипотезата, че модернизацията не води непременно до по-западни модели, изглеждат доста далновидни. Защо да трябва китайците да приемат американските икономически модели, когато точно те са виновни за едни от най-тежките в световен мащаб финансови сътресения? И защо да е необходимо авторитарните режими в Близкия изток да прегръщат най-сърдечно демократизацията, когато това би означавало вълна от гневни ислямисти?

Къде всъщност е истината?

Лутайки се между фактите и твърденията, често по-скоро изопачаваме и оборваме реалността, отколкото да внесем ред в нея. В действителност много от най-тежките сблъсъци се наблюдават в рамките на цивилизациите, а не между тях. Повече мюсюлмани умират в ръцете на своите братя мюсюлмани, отколкото от ръцете на евреи и християни, докато европейците се сражават в едни от най-кървавите конфликти на 20-ти век по между си. В същото време, разделението на света изглежда някак утопично, защото китайският бизнес елит се интересува повече от Силиконовата долина, отколкото от конфуцианското си минало.

Истината е някъде по-средата – между либералния оптимизъм от 90-те години на 20-ти век и песимизма на Самуел Хънтингтън, който понякога е точно толкова наивен, колкото гневната маса мюсюлмани, маршируващи срещу западния свят.

Едно е сигурно, глобализацията променя света и хората в него.


Ivan Yanakiev

I’m a marketing and communications guy living in Sofia, Bulgaria. Here you may follow my thoughts and philosophy on life, love, consciousness, some cash, and everyday liberation. And desire. Because everything gets back to desire.

Коментари

  1. Променя го и още как! Самият аз само преди десетилетие бях върл привърженик на Глобализацията. Даже ми викаха “Тишо глобализацията”, защото едно, че бях завършил международна търговия и второ, че бях много надъхан колко яка е цялата идея, колко съвременна, модерна, прогресивна е тя. Глупак, като повечето млади. Днес, наближавайки 40-те и изучавайки въпроса в цялата му дълбочина, тъй като темата не е престанала да ме интересува, стигам до извода, че основната идея е цялото човечество да се превърне в едно стадо с централизирано управление от много мъничък, но изключително мощен и злонамерен пастирски елит. И това няма как дами харесва….

    • Така е. Глобализацията е големият виновник за благосъстоянието и бедността. Светът става все по-малък, а възможностите все по-големи. В Европа и Америка постигаме благоденствие от производството на много продукти за ежедневието ни в страни, които гарантират ниската им себестойност. В глобализацията обаче няма само победители, има и губещи. Оutsourcing-а на цели производствени линии сваля себестойността на труда и увеличава безработицата удома. От много време е истина, че моделът на съвременната европейска корпорация е фокусиран върху печалбата, а не върху заетостта като цяло.

      Въпреки това, не разбирам теорията за “пастирите и овцете”. Не си падам по конспирациите. Мисля, че човек би могъл да намери доста разумни научни аргументи за развитието на света ни.

  2. С глобализацията вървят и регулациите. Възможностите стават все по-големи само за големите. И те са именно тези, които се грижат чрез регулации да има по-малко възможности за всички останали… Но това е спор, в който не ми се навлиза. Технологиите откриват нови възможности, а не глобализацията. Тя е политика. Политиката винаги е в ущърб на най-малките. Двете неща изглеждат свързани, обаче не са… Имам предвид глобализацията и технологиите. Второт се ражда в лабораториите на умни хора, а първото – в предизборните кабинети на манипулатори. Именно на технологиите разчитам, че ще дойде денят, в който ще спрем да наричаме всичко това “демокрация”. Мерси за интелигентния отговор към коментара!

    • И аз много благодаря за интересната дискусия. Всъщност, когато реша да пиша тук е точно заради удоволствието от тези разговори с интелигентни хора на интересни теми. Благодаря най-сърдечно!

      По темата – съгласен съм. Безспорно обаче, комбинацията между технологичен напредък, по-ниски транспортни разходи и либерализиране на политиката е довела до увеличаване на търговските и финансови потоци между отделните страни-членки. Това е възможността за кратко време около глобуса да се придвижат огромни количества капитал.

      Интересно ми е какво мислиш за това, че глобализацията всъщност е точно тази възможност инвеститорите и инвестиционните дружества концентрират капиталите си там, където им се подсигуряват високи лихви и ниски данъци? Тоест, който има възможност за инвестиция, би могъл да умножи парите си с темпове, които са дори по-високи от самия икономически растеж. А който няма пари е зависим от собствената си трудоспособност.

  3. Мисля, че е безумие, защото много малка част от единия процент от населението на човечеството са инвеститори, а всички заслужават, ако не комфортен, то поне достоен начин на живот…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *