Парите са кръвта на икономиката. Без пари няма живот – от обикновената баничка до големите фабрики, от идеите до услугите, всичко се плаща с пари. Но от къде идват парите? Днес ще тръгнем по следите на Еврото. Един пътепис.

Пропорционално погледнато, доста малко хора са наясно как точно работи банковата система в Европейския съюз и какво представлява паричната политика на Европейската Централна Банка (ЕЦБ). Схемата е следната: ЕЦБ редовно следи и контролира колко точно пари са необходими на различните икономики от Еврозоната за да функционират безпроблемно. Необходимото количество пари се предоставя от ЕЦБ, като на всеки два-три дена тя предлага кредити с фиксиран лихвен процент и срок на изплащане от една седмица до една година. Осъществяванията на тези кредити се наричат тръжни операции (tender operations) или казано с прости думи, Европейската Централна Банка печата пари.

Нормалните банки имат само два източника на сигурни пари – спестовните влогове и кредитите от ЕЦБ. За банките вашите пари, стоящи на нормална сметка и можещи по всяко време да бъдат изтеглени от вас, са без значение. Техния бизнес се състои в това, парите от спестовните влогове и кредитите от ЕЦБ да бъдат раздавани под формата на нови кредити на фирми, потребители и правителства. Чрез тези кредити банките връщат заемите си към ЕЦБ и остатъка от лихвата е печалба, която отново инвестират в нови кредити, които на свой ред раздават.

Днес обаче има едно усложнение, изискващо внимание. Европейската дългова криза показа, че не само държавите са на смъртно легло, но и банките. Проблема е, че никой не желае доброволно да си вложи парите в несигурни банки. Това застрашава не само бъдещето на конкретните банки, но и стабилността на цялата банкова система в Евопейския съюз.

За да предотврати този колапс, ЕЦБ пусна през декември 2011 и февруари 2012 два извънредни транша от тръжни операции (специални оферти), даващи възможност на банките да вземат кредити от ЕЦБ в размер на невероятните един трилион евро (в цифри 1.000.000.000.000) с абсолютната дъмпинг-лихва от 1% и рекордно дългия срок на изплащане от 3 години. За сравнение, сумата е повече от 70 пъти по-голяма от общия размер на държавния дълг на България през 2011 и около 40 пъти по-голяма от общия размер на държавния дълг на Германия пак през 2011 година. Тези пари са добре дошли за всяка една банка, защото всяка една банка ще ги даде на всяка една, застрашена от банкрут държава.

На пръв поглед всички са на далавера. Първо, банките правят огромни печалби, защото могат да раздават „евтини пари“ под формата на кредити с висока лихва. Второ, държавите имат възможността да финансират дълговете си с огромни по размер нови кредити, без да се задължават да прокарват политически неизгодни реформи. Трето, ЕЦБ не си цапа ръцете, защото не тя дава кредитите на държавите (на нея и е забранено да го прави), а ги дават банките, които после трябва да си оправят версиите с правителствата. Четвърто, никой не забелязва, че нещо не е съвсем наред.

Кой ще плати след 3 години сметката? Държавите, които поради липса на реформи са довели банките до фалит? Европейската Централна Банка, която ще напечата още трилиони на банките за да финансират вече гигантските дългове на държавите? Инфлацията, породена от огромното количество пари на пазара?

Не, сметката ще получи най-малкия човек, потребителя и бачкатора, само дето той още не го знае.

Изневярата не разрушава любовта, разрушава я криворазбраната лоялност. Любовта ни мами, а моногамията е най-голямата лъжа. Един манифест.

Преди много години срещнах едно момиче. Озовах се в леглото й след бурна нощ, пропита с алкохол. На сутринта, лежейки до нея, тя ми каза, че всъщност това, което очаква и желае от мен е просто секс, устройваше ме напълно. Аз винаги съм бил човек на дългите връзки, но тогава просто исках необвързващо, плътско забавление. С нея обаче много се разбирахме, бяхме от една порода и това ни позволи да продължим срещите си. Започнахме да се виждаме все по-често и по-често, започнахме да се храним заедно, да излизаме по разходки, да ходим заедно на партита, но най-дълго време прекарвахме в леглото. Нещата се развиха така, че от необвързващ секс взаимоотношенията ни прераснаха във връзка. Вярно е, че беше в много начален стадии, но все пак си беше връзка. Всичко свърши, когато аз й изневерих. Но не изневярата разруши любовта ни, разруши я това, че нарушихме споразумението си – да сме заедно, защото означаваме много един за друг. В това споразумение изневярата нямаше значение.

Любовта е моногамна

По-голямата част от хората в обществото ни са обвързани. Статистически погледнато, необвързаните са по-малко от една четвърт. Това е така, защото ние човеците търсим във връзките си стабилност, понякога (ако имаме късмет) намираме своето емоционално „вкъщи“  и не на последно място изживяваме сексуалността си.

Любовта е моногамна, само хората не са. За да докажа това твърдение не ми е нужна статистика. Нужно е само да погледнете хората около вас. Нужно е единствено да погледнете себе си. Ако все още не сте изневерили на половинката си, бихте го направили при подходяща възможност. Ако не сте го правили никога до сега, със сигурност ще го направите до края на живота си. Ако наивно вярвате, че никога няма да изневерите на човека до себе си, то този човек ще изневери на вас. Днес изневярата е причина за масовото колабиране на браковете, за по-малкото сватби и за етаблирането на един нов модел в човешките взаимоотношения – модела на кратката любов и многобройното съвкупление. Изневярата унищожава доверието, разбива надеждите, свива сърцата и разделя семействата. В този контекст на мисли, решаващият въпрос изобщо не е „защо неможем да бъдем верни един на друг“. Решаващият въпрос е „защо идеалът ни за любовта се уповава на една лъжа“? Лъжата, че за да се обичаме трябва да сме сексуално верни един на друг.

Любовта е изкуство

„Сексуална вярност“ е само по себе си безсмислено понятие. Хората са в състояние да потискат желанията си или да се преструват, че желанията изобщо не съществуват. Това обаче е най-голямата илюзия, защото въпреки романтичната си нагласа човешкият вид си остава обсебен от секса. В световен мащаб, ежедневно се продава секс за милиарди. Порнография, проституция, сайтове за запознанства, социални мрежи, играчки, хапчета от фармацевтичната индустрия или секс терапевти от науката и образованието. Всички печелят от това, че облекчават потребностите на нашата сексуалност.

Всеки един от нас моралистите, докато заклеймява изневеряващите, в същото време намира за напълно нормално да задоволява сексуалните си потребности. В една връзка с годините желанието към партньора често (поне на моменти) започва да отслабва, но не и желанието за секс по принцип. Понякога хората успяват да живеят месеци или години с илюзията, че всъщност нищо не се е променило. В действителност всичко е различно – има проблем, и двамата партьори го знаят, но не си го признават заради „лоялността“ си един към друг.

Виждал съм много връзки, които приключват точно заради тази криворазбрана лоялност. Аз също съм бил нейна жертва и вероятно ще ми се случи отново. Склонен съм да вярвам, че това, което унищожава любовта не е изневярата, унищожават я нереалистичните очаквания, че секса може да съществува само в рамките на една връзка. Защо приемаме за по-нормално да имаме серия от няколко краткотрайни и моногамни връзки, отколкото да имаме еднократни сексуални контакти с хора извън дългогодишната си връзка? Защо възприемаме серийната моногамия за нещо по-приемливо от това да живеем изобщо без догмата на моногамията? Може би не партньора е този, който ни мами, а самата любов? Наранява ни не изневярата, а верността?

В крайна сметка, желанието ни за дългогодишно и моногамно партньорство е резултат от копнежа за стабилно семейство и неразрушим дом. Това е напълно легитимно желание, едно човешко желание да имаме нашето собствено „вкъщи“. Предполагам, че би било честно да приемем и сексуалността си като емоционалното ни „вкъщи“, което също има своето право да бъде изживяно. Всички ние намираме себе си чрез индивидуалността, а не чрез предписаните ни роли в обществото. По същия начин и истинските ни взаимоотношения немогат да бъдат изиграни, те са резултат от личните ни потребности. Любовта е шедьовър и в името на изкуството си струва да я живеем.

Лидерите на 25 страни от Европейския Съюз (без Великобритания и Чехия) поставиха подписите си под договор, който ги задължава да бъдат дисциплинирани. Това, най-общо казано, задължава страните да имплементират т.н. „ръчна спирачка“ в националното си законодателство, контролираща правенето на нови дългове и гарантираща (само)санкционирането на страните-участнички, които евентуално нарушат границата на допустимия дефицит в хазната си.

Оценка

Посоката е ясна и принципно правилна – целта е по-строга бюджетна дисциплина в Европейския Съюз. Въпреки това, трябва да сме реалисти и ако дадем на този механизъм големи очаквания и надежди, то има и голяма вероятност да се разочароваме от не чак толкова впечатляващите резултати. Запознавайки се с текста на договора, лесно може да стигнем до извода, че Европейският Фискален Пакт нито може да гарантира въвеждането на дисциплина в националното законодателство, нито пък нейното ефективно изпълнение. Основна причина за това е факта, че според договора, ако една държава не се придържа към собствените си правила за дисциплина, то другите участници в договора не могат да вземат мерки за санкционирането й. Тя трябва да се (само)санкционира. Съмненията за ефективността идват от там, че дори в държави като Германия, където конституционния съд има най-висок рейтинг в ЕС и гарантира почти пълен контрол върху спазването на правилата и конституцията, през последните години се приемаха няколко противоконституционни бюджета. Изхождайки от тази ситуация, съмненията за ефективността на Европейския Фискален Пакт и механизмите за самодисциплина стават все по-големи, когато става въпрос за държави като България, в които спазването на правилата и конституцията имат по-скоро условен характер.

Неговите портрети са поклон пред самия него. Фотографа Arnold Newman, се ражда през далечната 1918 и до смъртта си през близката 2006 той показва художниците, актьорите, авторите и мислителите на своето време, а образите им са пречупени единствено през обектива на собствената му камера. Според мен, изключителното в неговите фотографии е това, че той показва великите майстори заедно с инструментите им – предмети, които оставят притежателите си завинаги в историята на човечеството.

Зад писателя Paul Auster стои пишещата му машина, художника Piet Mondrian в профил до триножника си, Igor Strawinsky остава завинаги в сянката на собственото си пиано, а Marilyn Monroe изглежда в портрета си толкова близо и едновременно толкова далече.

Един от най-старите и вечни въпроси в историята на човечеството: Кой е перфектния алкохол? По темата съществуват книги, сайтове, блогове и със сигурност тонове научна литература, научен конгрес, както и може би алкохолен папа, преподаващ знанията си в световна школа от най-висок ранг. Въпреки това този, който е имал възможността да държи в ръцете си и докосне с устните си едно от най-големите съкровища, а именно чирпанската домашна ракия на дядо ми Иван Янакиев, той знае отговора на този най-древен въпрос. Радикално замислена, направена с преданост, нюх и майсторлък! Обиколила света и нежно омайвайки съзнанието е завладяла завинаги сърцата на представители от най-далечния изток до най-дивия запад!

На мен ми остава единствено от чисто човешкото любопитство и изследователски стремеж, винаги когато в ръцете ми попаднат добро мезе и бутилка интересен алкохол, да отворя старото шише и евентуално да се замисля още веднъж върху един от най-старите и вечни въпроси на човечеството…

Selbstgemachter Traubenlikör

Днес в ръцете ми попадна бутилка германски, домашно направен ликьор от грозде. Доста интересен и интензивен плодов вкус с нетипичен алкохолен аромат.

Продава се “под тезгяха” на пазарите или ако вече имате бутилка, може да се свържете директно с майстора за още. Германците дори и в това отношение ме очароват с креативността, стила и начина по който продават домашно направен алкохол на черно. Стилна бутилка, черен етикет, ръчно надписана със златист химикал – съдържание, име, адрес и телефон на майстора! На това само едно нещо ми идва да кажа – Deutsche Markenqualität!!!

Оказа се, че това питие е традиционно в Германия и не много трудно за правене. Ако обичате да експериментирате, имате малко излишно грозде и искате да изненадате специален човек с един необичаен и интересен аперитив в комбинация с вкусно меню, запретвайте ръкави и изпробвайте таланта си.

Най-добре е гроздето да е презряло, защото тогава е по-сладко и ще ви трябва по-малко захар. Може да направите както бял, така и червен ликьор – технологията е една и съща.

За белия или светъл ликьор ви трябват:

• около 2 килограма бяло грозде
• 200 грама кафява захар
• малко анасон (аз лично не го харесвам много)
• една пръчица канела
• една ванилина шушулка
• една бутилка ром
• за аромат може да сложите и киви. Тогава сложете при гроздето и 5 кивита, така ще получите изключително ароматен и плодов ликьор от грозде и киви.

За червения или тъмен ликьор ви трябват:

• 500 грама червено грозде
• 250 грама захар (ако е много сладко гроздето сложете по-малко захар)
• анасон
• една пръчка канела
• една ванилина шушулка
• 200 милилитра вода
• една бутилка бяло бренди, водка или ром

Технологията е следната:

Измивате гроздето и го нарязвате или намачквате. Прибавяте към гроздето и алкохола, след което слагате анасон, канелата и ванилията. Прехвърлете всичко в съд, който може да побере всичко и да се затвори много добре. Сложете съда на топло и слънчево място за около 6 седмици, като през това време редовно го разтърсвайте или разбърквайте. След 6 седмици прецедете съдържанието през ситна цедка или кърпа. Ако получената течност не е много сладка, сварете около 200 грама вода с около 250 грама захар. Задължително оставете да изстине, след което добавете към ликьора по ваша преценка и вкус. Сега вече може да напълните ликьора в бутилки, които да запечатате. За да се насладите на истинския вкус на отлежал ликьор, оставете бутилките за около 2 или 3 месеца на спокойствие в мазето.

Cheers!

Стиховете ги срещнах случайно, както и авторката им.  Тя е доста интересен човек, добър човек, умен човек, един нов приятел… J.R.

(прочетете оригиналните  стихове, както и други интересни мисли за нещата, за хората, за опитите да полетиш, за последиците от приземяването, за алегориите на пожеланото и метафорите на реалното, просто посетете блога на J.R. - TimeLine)

Защото си една

I am responsible for the communication and organisation in the area of Public Relations – development and coordination of marketing and communication strategies, Social Media, Crisis PR, Image & Corporate Responsibility, Media Relations, Competitor Analysis,  Planning and Organization of International Press Conferences (seminars, editorial meetings and EU-Workshops for journalists).

The Centre for European Policy (CEP) evaluates the EU’s relevant political projects and develops strategies for the economic policy of the EU. CEP operates according to the principles of non-profit-organisations. Therefore, we are bound to working independently of special interests and political parties. The ordo-liberal free market principles constitute the academic foundation of our analyses.

We stand for: 

• a free Europe
• the completion of the Single European Market
• the proper distribution of competencies according to the principle of subsidiarity
• the limitation of regulation and bureaucracy to the necessary degree
• strengthening political control through parliaments

I am responsible for the communication and organisation in the area of Public Relations – development and coordination of marketing and communication strategies, Social Media, Crisis PR, Image & Corporate Responsibility, Media Relations, Competitor Analysis,  Planning and Organization of International Press Conferences (seminars, editorial meetings and EU-Workshops for journalists).

The foundation strives to maintain and further develop the ordo-liberal tradition of the Freiburger Schule. This scientific approach founded by Walter Eucken has been substantially furthered by Friedrich August von Hayek and put into political practice by Ludwig Erhard, the minister for economic affairs during the German “Wirtschaftswunder” (economic miracle – post war Germany). The foundation drafts practical policy options on the basis of the continued academic development of ordo-economics and promotes public awareness for the meaning of ordo-liberal thinking.

I am responsible for the communication and organisation in the area of Public Relations – development and coordination of marketing and communication strategies, Social Media, Crisis PR, Image & Corporate Responsibility, Media Relations, Competitor Analysis,  Planning and Organization of International Press Conferences (seminars, editorial meetings and EU-Workshops for journalists).

Aim of the foundation is to strengthen and promote the prerequisites of a liberal economic and social order, as conceived by Friedrich August von Hayek, on the national as well as the international level. To further this aim the foundation awards every other year two prizes: the Internationaler Preis der Friedrich-August-von-Hayek-Stiftung and the Publizistikpreis der Friedrich-August-von-Hayek-Stiftung.