Две десетилетия след падането на желязната завеса се наблюдава израстването на едно ново поколение от млади хора в източна Европа, които не са преживели нищо, свързано с комунизма. Свободите, на които се радват днешните тинейджъри, се родиха в епохалната смяна на системите от 1989 година насам. Тогава родителите на днешните тийнове са били в периода между двадесетата и тридесетата си годишнина, когато е трябвало да преоткриват възможностите на нова България. Но какво свързва тези поколения и какво ги отдалечава? Със сигурност може да се каже, че в България поколенията се обедияват в тъгата върху собствената си безпомощност да променят и движат нещата в държавата. Обединява ги и амбициозното желание да преодолеят тази тъга.

Сигурен съм, че на всеки българин, който живее в чужбина или има приятели и познати чужденци, поне веднъж му се е случвало да бъде попитан от тях за България.