България между времена и светове
13 Mar 2009

България между времена и светове

Всички българи в чужбина общуват с чужденци. Разказват им за страната си, за туристическите забележителности, за курортите, за морето, за планината, обичаите, храната, хората, позитивите, негативите, корупцията, политиката, икономиката и най-вече за родното си място. Една съдба.

ТОП 3 на нещата, които българите разказват на чужденците:

  1. Хвалят страната си, защото са истински патриоти. 

  2. Опитват се да бъдат обективни. Рискуват да убедят и себе си, че не всичко вкъщи е красиво и мило.

  3. Оплакват се от нещата, които са ги накарали да емигрират.

Експериментът

Между луксозни джипове и каручки, тръгваме по пътищата на една европейска страна. Пътешествие през балканска България – страна на фискална бедност и богата култура, на пост-социализъм и демократични догми. Някъде там между изтока и запада.

На летището сме. Слънчево е и кафето не е от най-евтините. Колата под наем е натоварена с багаж, а желанието ни за изследване и опознаване на България ще експлоадира от любопитство. Служителката от компанията за коли под наем може би не е чувства добре, защото постоянно ни гледа с гримаса на лицето.

Първите часове от ден първи преминават вълнуващо. Предстои и още цяла седмица в държава, за която обикновено се знае само това, че е била част от източния комунистически блок, а днес е член на Европейския съюз. Толкова много история, помислям си.

България е страна на великите изненади. Първата ни намира още в София. Много от старите и класически постройки са прилежно реставрирани. Някои подлези са дори по-чисти от тези в Брюксел. Дизайнерски бутици, луксозни заведения, скъпи коли. Доста добре, като за източна Европа. Отваряме широко очи при вида на римските мозайки, над 500-годишната джамия, синагогата и храм-паметника Александър Невски.

България е земя между световете. Векове наред, на това място се срещат ориента с модерния европейзъм. Страната е някъде между евро-еуфорията и предсмъртните слова на пост-социализма. Някъде между веещите се европейски знамена и панелките.

Истинската България е извън София. Тръгваме към морето. Стигаме до внушителните хотели и безкрайни плажове, където десетки хиляди лежат върху горещите пясъци. Само на няколко километра встрани откриваме неописуемата красота на девствената черноморска природа и безлюдните плажове, на които не е стъпвал човешки крак. А морският бриз гали листата на необятната гора.

Останаваме безмълвни от величието и красотата на българската природа. Ненаситни са емоциите от 8000-годишната история на тази страна, която е от малкото места на света с девет защитени от ЮНЕСКО културни обекти.

Време е да тръгнем обратно към София. За да направим пътуването си още по-запомнящо се, решаваме да се отбием на още няколко места.

Първата ни спирка е величествената тракийска гробница до Казънлък. Оставаме без думи от красивите фрески, които описват вътрешността на гробницата. Оцелели са над 2400 години и са непокътнати.

Следващата ни отбивка е Рила. Необятна земята, суха почва и вековни планински склонове. Хипнотизира ни спокойствието на панината. А там някъде в горите, спокойно си лежи Рилският манастир. Място, което от векове пази тайните на балкана. Място, което обединява съдбите на хиляди българи със спомените от драматичната им история.

Сякаш част от един друг свят, високите стени на манастира напомнят за духовното и културно наследство на България. Щастлив е този, който посети манастира през първите часове на утрото, запазвайки завинаги в себе си несравнимото чувство на спрялото време.

Пак сме на летището с чаша не много евтино кафе в ръка. Имаме около 40 минути до полета към Франкфурт. Чувствам се вдъхновен, има безплатен Wi-Fi и решавам да започна статията си за туристическата рубрика на вестника, чийто главен редактор съм аз. Някак автоматично изписвам първото си изречение “България – земята между световете и времената.”


Ivan Yanakiev

I'm a marketing and communications guy living in Sofia, Bulgaria. Here you may follow my thoughts and philosophy on life, love, consciousness, some cash, and everyday liberation. And desire. Because everything gets back to desire.

Коментари

  1. научих много

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.