BREXIT? И какво от това?
24 Jun 2016

BREXIT? И какво от това?

Нощта на 23-и срещу 24-и юни 2016 година промени Европа. Тази нощ постави един край и едно начало. Победата на брексистите е победа на анти-политиката срещу елитите. Един триумф на лъжите над прагматичността. Една цезура.

Последната дума изобщо не е напудрена, защото за решението на британците да напуснат Европейския съюз няма път назад. В слънчевата петъчна утрин Европа се събуди някак много по-различна от тази, която беше снощи. Много по-лесно е да говорим за това, което е към своя край, отколкото да опишем нещата, които предстоят. Последствията от излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз ще са гигантски, много по-всеобхватни и унищожителни, отколкото изобщо който й да е брексист си е представял. Англия не гласува с главата си, а със сърцето.

До момента развитието на европейската интеграция познаваше само една посока. Общността винаги се разрастваше, а сътрудничеството между страните-членки ставаше все по-тясно. Днес обаче, за първи път в 60-годишната история на Европейския съюз, една държава решава да поеме друг път. Това, което до сега изглеждаше невъзможно, вече е факт. Пророчески въведената с договора от Лисабон директива 50 посочва ясни процедури за излизането й от съюза и вероятно ще бъде пусната в действие за първи път в историята. Казвам вероятно, защото резултатите от Brexit референдума не задължават юридически британското правителство да се съобрази с тях и теоретично то има възможност да игнорира желанието на мнозинството англичани. Чрез гласуване в парламента би могло да се „коригира“ излизането на страната от ЕС. Политически погледнато обаче, това е малко вероятно.

Едно можем да кажем със сигурност, с прекратяването на членството на Великобритания в ЕС приключва и валидността на договорите за сътрудничество със страните от съюза. Така всякакви бъдещи договорки за достъп на страната до вътрешния европейски пазар или свободно движение на стоки и хора ще трябва да бъдат тепърва спазарявани по надлежния ред и процедури в следващите максимум 2 години, както описва директива 50 от Лисабонския договор. Тази малка особеност поставя Великобритания в неизгодната позиция на масата за преговори – предполага се, че страната би имала доста сериозен икономически интерес да се справи с нарастващата несигурност във възможно най-кратки срокове.

Бъдещите взаимоотношения между Англия и Европейския съюз вероятно ще бъдат регулирани в напълно ново споразумение, различно от текущите регулации и рестрикции покрай излизането й от ЕС. То ще се уповава най-вече точно на взаимните икономически интереси. Вероятно за тази цел ще бъде почерпен опит от настоящите практики в европейската икономическа зона и договорите с Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, както и билатералното сътрудничество с Швейцария. Разбира се, за целта ще са необходими липса на желание от ЕС да натрие носа на Великобритания, както и единодушие от всички 27 страни-членки от съвета на министрите и Европейския парламент. Големите пречки за този сценарий са свързани най-вече с лошия 8 пример, който Брюксел би могъл да даде на останалите страни-членки, който ще изстреля ЕС директно в посока сериозна загуба на авторитет.

Седмици наред доста хора обрисуваха бъдещето на Европа в разноцветни сценарии, но какво в действителност ще се случи никой дори не пожела да си представи. В крайна сметка резултата от Brexit-а е едно не-Обединено кралство.

Това е краят на Европа, тази, която познаваме. И началото на една нова популистка ера. Скоро ще разберем отговорите на много интересни въпроси. Колко още ще издържи Шотландия? Колко ще обеднее Англия? Как ще строим наново Европа? Дали Берлин ще е новият световен финансов център? Nexit, Frexit, Tschexit, Grexit, Italexit?


Ivan Yanakiev

I'm a marketing and communications guy living in Sofia, Bulgaria. Here you may follow my thoughts and philosophy on life, love, consciousness, some cash, and everyday liberation. And desire. Because everything gets back to desire.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *