“Би ли се върнал в България?”
29 Apr 2009

“Би ли се върнал в България?”

Снимка: IvanYanakiev.com

Представителното проучване относно професионалните намерения на младите българи в Германия, което бе подготвено от екип на български студенти и абсолвенти от Манхайм, вече е готово и резултатите са систематизирани.

Проектът започна през януари 2008, а самата анкета се проведе между май и ноември 2008, като анкетираните студенти и абсолвенти са 1425 или около 10% от всички, попадащи в тази категория в Германия.

Интересно е, че едва 2% от анкетираните виждат своята краткосрочна и дългосрочна реализация в България. Причината е най-вече, че работодателите в България не предлагат добри условия, които да удовлетворяват критериите на младите хора в чужбина. От друга страна, критериите, които са важни за българските студенти при избора им на работодател, също не са изпълнени в България. Освен това, стандартът на живот, както и политическата и икономическа ситуация в България, не са особено атрактивни за младите специалисти, поради което единствената мотивираща причина да се завърнат в родината остава близостта до близките и роднините. Като основни критични точки, анкетираните са посочили корупцията, ниските заплати, неуредеността на социалната система и липсата на целенасочена политика на държавата и работодателите.

Средната заплата, която би заинтригувала учащите в Германия да се замислят за връщане е над 2000 лева на месец, като при студентите средната стойност е 2346 лева, а при абсолвентите 3162 лева месечно.

Друг интересен резултат от проучването е, че за разлика от българските си колеги, по-голямата част от студентите и абсолвентите в чужбина, които все пак са склонни да се завърнат в родината, не желаят да работят в столицата. Една от основните причини за евентуалното им завръщане в България е и възможността да допринесат за развитието на страната. В контраст с това, за тези които изключват една евентуална професионална реализация в България, основните причини за незавръщането им страната са отново стандарта на живот и политическата и икономическа ситуация в родината, което за близо 30% от анкетираните е в конфликт с желанието им да са близо до роднините и приятелите си. Обезпокоително малък е и процентът на студентите, които се считат за добре информирани относно работния пазар в България – едва 25% от анкетираните.

Като цяло организацията на българските студенти и абсолвенти в Манхайм обобщава доста песимистично резултатите от анкетата. Тези, които краткосрочно и дългосрочно искат да се завърнат в България са едва 13,5%, но при голяма част от тях това им желание е възпрепятствано от проблемите, които ги спират да се върнат. А тези, които категорично искат да останат в чужбина са 54,5% от всички анкетирани.

Екипът, реализирал проекта, представи резултатите на 25 и 26 април в Берлин и Мюнхен на информационните трудови борси за български студенти, абсолвенти и млади професионалисти в Германия, организирани от Министерството на Труда и Социалната Политика и Посолството на България в Германия. Резултатите събудиха голям интерес сред държавните институции, присъстващите работодатели, студенти и медиите.

Подробности от анкетата можете да видите на сайта на българското студентско сдружение в Манхайм – “Бай Ганьо”.


Ivan Yanakiev

I'm a marketing and communications guy living in Sofia, Bulgaria. Here you may follow my thoughts and philosophy on life, love, consciousness, some cash, and everyday liberation. And desire. Because everything gets back to desire.

Коментари

  1. Stanila Kotseva : April 29, 2009 at 11:50 am

    “Като цяло организацията на българските студенти и абсолвенти в Манхайм обобщава доста песимистично резултатите от анкетата. Тези, които краткосрочно и дългосрочно искат да се завърнат в България са едва 13,5%”

    I koe tochno e pesimistichnoto? 13,5%, koito vaznamerqvat da se zavarnat e, bih kazala, savsem ne tolkova pesimistichen rezultat (da ne kaja optimistichen)…az lichno predpolagah, che sa po-malko…

  2. Румяна Чакърова : April 29, 2009 at 5:32 pm

    Разбира се, че ще посочват като причини корупцията, ниските заплати, социалната система и куп други причини, които за никого не са тайна. Няма да кажат, че ги е срам какво ще кажат съседите им, за това че 10 години са учили, а не са завършили (Кажете ми колко познати и приятели имате в Германия, които учат и колко са завършилите? Аз лично се сещам само за госпожицата, чийто коментар е отгоре) Няма да изтъкнат и като причина страха от това, че не биха могли да се реализират лесно на българския пазар на труда, тъй като е специфичен, който го познава наистина ще се съгласи. Разбира се, изключвам хората, които наистина се образоват в Германия, истинските специалисти, които биха се реализирали навсякъде безпроблемно и които избират най-доброто, което им се предложи. За тях не говоря, те няма да намерят най-добрата си оферта в България, но ако дерзаят и милеят за родината си, биха могли да се върнат и сами да допринасят за развитието и като работодатели, общественици, политически фигури. Разбирате ли, стига с тези рамки: В България заплатите са ниски и край. В държавата има корупция и край. Да, ОК, обаче навсякъде има корупция и навсякъде има и ниски и средни и високи заплати. Your choice!

  3. Stanila Kotseva : April 30, 2009 at 10:29 am

    Ok, no s edna niska zaplata v Germaniq (i kato cqlo v normalnite strani ot Evropeiskiq Sajuz) horata imat edin dosta po-visok standart na jivot v sravnenie s edna niska zaplata v Bulgariq….po tazi prichina vsi4ki posochvat niskite zaplati kato osnovna spirachka da se zavarnat v Bulgariq, spored men.
    A tezi, koito ne uspqvat da zavar6at, obiknoveno ne se nalaga da stoqt 10g. i chak togava da ustanovqt, che nqma da se poluchi…pone az mai ne poznavam takiva…A i da si govorim chestno…edin neuspeshen opit da zavarshish v chujbina mislq, che e mnogo po-NEsramen i znachitelno po-cenen, za6toto te nauchava na mnogo poveche neshta ot edna diploma v nqkoi izmislen universitet v Bulgariq (imam predvid tezi filiali na nqkakvi nechuvani uchebni zavedeniq i t.n.)…kakto i ot edna kupena diploma ot eliten bulgarski universitet…
    Prosto vseki pravi izbora si spored sobstvenite si vijdaniq za jivota, koito mu se jivee i spored prioritetite si….
    No molq vi, ne sravnqvaite niskite zaplati i korupciqta v Bulgariq s tezi v Evropa, zashoto naistina nqma baza za sravnenie!

  4. Здравейте,

    Първо, искам да направя едно уточнение. Тези 13,5%, които проявяват желание да се завърнат, са хората, които хипотетично приемат едно евентуално завръщане като опция за бъдещето си… или поне аз така разбрах резултатите от проучването. В действителност, хората които са твърдо решени да се завърнат в родината са едва 2%. Тук е интересно да се види какъв % от англичаните, французите, италианците, унгарците, румънците или испанците, които учат в чужбина се завръщат с дипломите си в страните си.

    Мисля, че тук акцентът пада върху съвсем друго нещо т.е. данните могат да бъдат шокиращо обезпокоителни или изненадващо успокоителни само в сравнение с тези от другите страни на ЕС. Понеже България е част от тази общост, е редно да се сравняват цифрите на икономическите и социални показатели само в рамките на страните членки. Докато такова сравнение липсва, то не е редно да се правят и каквито и да е било песимистични или оптимистични обобшения на резултатите от анкетата.

    Според мен, тук изключително притеснителен е по-скоро капацитета на държавата да води адекватна социална политика спрямо хората, които са се образовали в чужбина. Понеже неуспели студенти, които се притесняват от това, че не са успели има както в България, така и извън нея, предлагам, да се концентрираме само върху хората, които са успели или успяват по нормален начин да се квалифицират във висши учебни заведения и освен това са решени да си изкарват парите с тази си квалификация.

    Така, за разлика от тези, които завършват в България, другите, които го правят в чужбина, просто ги няма на българският работен пазар. Понеже специалистите българи в чужбина са почти толкова, колкото специалистите българи в България, това поражда огромен дефицит на експерти на българският работен пазар, чието редуциране би трябвало да е основен приоритет на българската политика на заетостта.

    Тук г-жа Чакърова е права, че те можеби изпитват страх от това дали ще се реализират на този пазар и затова и нежелаят да се завърнат. Според мен, доста хора са посочили корупцията, ниските заплати, както и проблемите на икономическата и социалната система не толкова като конкретни причини за незавръщането си, а по-скоро като обобщение на страха си от анархията, несигурността и липсата на FairPlay в собствената си държава.

    За разлика от корупцията и неясните правила, които пораждат анархия и несигурност, заплатите са пряко свързани не само с процеса на оцеляване, но и с моралната задоволеност от това как трудът на даден човек е оценяван от обществото в което живее (което в 21 век се измерва в ликвидност). Докато в повечето страни от ЕС минималната или ниската заплата е достатъчна да се покрият основните разходи за оцеляване, то в България ако получаваш минимална или ниска заплата си поставен в едно доста некомфортно положение, при което не може да си платиш наема и телефона едновременно. Що се отнася до това, до колко един човек е доволен от оценяването на труда му, то хората завършили в чужбина тук са поставени и пред един “културен шок”, които също трябва да преодолеят. Когато те са избрали да отидат да се обучават в чужбина, в повечето случаи те са заложили много повече от сънародниците си, останали да учат в България. Те са тръгнали с друга нагласа и други идеи, които в комбинация с трудностите които са се научили да преодоляват сами и опита които са натрупали в условия на ясни правила и задоволително заплащане на труда им, резултират в едни високи критерии за социална стабилност, които не отговарят на българската действителност.

    Това ги кара да се страхуват от едно евентуално ново начало в България. Този страх автоматично поставя фактори като семейство, близки и идеалистични идеи като работа за бъдещето на родината на заден план и заради това предпочитат да изчакат по-добри условия при които да се завърнат. Мисля, че ще се съгласите с мен, че както хората в България, така и тези извън нея желаят стабилност и сигурност в ежедневието си. Тук работата на правителствата, институциите и работодателите в България е да успеят да убедят българите в чужбина, че тази стабилност и сигурност в родината им не е или няма да бъде дефицит.

  5. Румяна Чакърова : April 30, 2009 at 12:05 pm

    Нека не говорим за дипломите въобще, защото става твърде сложно. Отдавна е ясно, че българските дипломи са изпразнени от съдържание. А и за да бъдеш квалифициран и добре реализиран е необходимо да притежаваш не просто диплома, а набор от комплексни качества и компетенции. Не случайно един от основните приоритети на Европейския съюз е програмата УЧЕНЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ. Така че критерият каква диплома имаш и от къде, е само един от многото критерии, за да постигнеш желаното. Това сякаш доста хора не искат да го проумеят все още.

  6. Stanila Kotseva : April 30, 2009 at 12:28 pm

    Iskam samo da utochnq, che v komentara si savsem nqmam predvid bulgarskite diplomi “vuobshte”…nesluchaino sam posochila koi viziram konkretno!

  7. Здравейте,

    Който се интересува от пълните резултати и изводи от проучването относно професионалните нагласи на младите българи в Германия може да ги намери на страницата на българското студентско сдружение “Bai Ganyo e.V.” в Mannheim:

    http://baiganyo.uni-mannheim.de/modules/news/article.php?storyid=281

    поздрави,

    Марияна

  8. Tozi Site e super!!!!Bravo na Ivan Yanakiev!
    pozdravi Mariyana

  9. Иван Янакиев : May 7, 2009 at 12:25 pm

    Здравей и добре дошла Мариана,

    винаги се радвам на положителни оценки от колеги, особено когато са част от екипа на Prof. Dr. Thomas König. 😉

    Ще се радвам на участието ти в интересни дискусии.

    Пoздрави

  10. Zdravei Ivan,
    🙂 qwno prouchwash uchastnicite w diskusiite:)! Jalko che na stranicita ti nqma informcaiq za towa koi e gospodin Yanakiev. Blagodaarq za priqtnoto posreshtane!

    pozdravi,
    Mariyana

  11. […] “Би ли се върнал в България?” […]

  12. […] “Би ли се върнал в България?” […]

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.