Апатия или революция?
01 Feb 2009

Апатия или революция?

Абсурдите на българския политически живот са анекдотите за болезнената ситуация в страната ни. Затвореният процес на адаптация на политиката към новите условия, в които се намира страната ни от няколко години насам, се конфигурира от затворен цикъл. Това е моделът на работа на българските правителства от последните 20 години. Той започва веднъж на всеки 4 години с грандиозни фанфари и завършва точно след 4 години с позорен провал. 

Хората обичат да повтарят едни и същи грешки по няколко пъти. Още в зората на рождението на българската политическа апатия, партийните структури успяха да опитомят този характерен за електората си феномен и да го превърнат в успешен модел на предизборните си кампании.

Бъдете скептични следващият път когато чуете, че в последните 20 години страната ни страда от липса на добри политици. Българската политика печели не една война – оцеляване в условия на перманентни икономически кризи, членства в НАТО и ЕС, увеличаване на чуждестранните директни инвестиции и не на последно място, способността на българските политици да се харесват на народа, въпреки безбройните си гафове.

Но демокрацията в България би получила двойка по борба с корупцията, способност за поддържане на дълги безкризистни периоди, транс-атлантизъм и европеизъм, свобода на словото и развитие на колективна идентичност, ефективност на съдебната система, интеграция на малцинствата.

Кой ще дърпа конците в следващите години?

#Доган

Трябва да му се признае, че въпреки множеството критика, той си остава най-талантливият ни политик. Справя се отлично със задачата да държи себе си и партията перманентно на политическата сцена в България. Безспорен е талантът му да се възползва от удобни ситуации в комбинация със способността му да анализира и обединява масите на малцинствата, вкарвайки ги масово в избирателните секции по време на избори.

Ако целта оправдава средствата, при Доган успеха е безценен. Интересно е, че много други лидери се опитваха да го копират, но моделът му остава гениално неподражаем. Доган успява едновременно да мотивира електората и да засилва политическата апатия на не гласуващите за него. Това е неговата формула на успех и затова за него още дълго време ще има перманентно резервирано място в българския политически живот, а ДПС е фактор с които дълго време всички ще се съобразяват.

 #ГЕРБ

Успявайки да задоволят глада за лидери на българина, ГЕРБ и Бойко Борисов се превръщат в абсолютен хегемон на политическата сцена.

Те не обединяват групи, а обхващат поколения. Ако ГЕРБ е новото “черно” в българската политика, то Бойко Борисов е нейния “Мохамед”. Бойко някак си успя да се превърне в символ на промяната и европейското начало. Тази млада партия ще успее да се установи сред гласоподавателите за доста дълъг период, продавайки им надежда. Според мен, те ще бъдат абсолютният победител в управлението през следващите десетилетия.

#БСП

Интересен феномен е БСП. Не прави интересни предизборни кампании, нито има стратегия за привличане на нови поддръжници. Въпреки това, БСП има стабилни гласоподаватели. Хора, които я обичат безрезервно. Нищо, че се говори за изчезването им по демографски причини.

БСП е изпълнена със стари кадри от бившите комунистически редици. И точно в това се крие силата на партията. Тя има традиции, които са житейски свързани с огромна маса от населението. Въпреки това, левицата има нужда от свежа кръв и ако не успее да я открие за себе си ще претърпи сериозни кризи.

#Сините

В „синия сектор“ на българската политика положението се влошава прогресивно. Докато европейските десни партии се обединяват под общи идеологии, то българските демократи се разпадат на все по-малки парченца. Единственото ефективно нещо, което правят сините, е да объркат още повече вече не многобройните си гласоподаватели. А хората не гласуват за нещо, което не познават.

Разбира се, революционното сформиране на демократични формации в България вече има своите традиции. В началото на 90-те идеята за демокрация успя да привлече и спечели много от младите и анти-комунистически настроени хора в страната. Тази идея събуди народа и го изкара на улиците, поставяйки началото на една нова България. Този дух все още живее в хората. Ако някога демократичните партии успеят да се обединят около една идея, толкова легитимна и репрезентативна, колкото преврата от 9-и септември, който ги създаде, може би синьото би могло да съществува. Аз лично не вярвам в това. В България демократите стоят на резервната скамейка.

#Националистите

Патриотите в България изглеждат постоянно обзети от умопомрачение. Все готови и все силно обединяващи, националистите в страната ни са вечните аутсайдери не само на политическата сцена, но и в обществото ни. Ако на това място трябва да заговоря за АТАКА, май нямам какво повече да кажа.

Бъдещето

С приемането на страната ни в ЕС, България постави Европа в нови условия. Ние сме единствената страна в ЕС, в чието правителство има турска партия. Както всички знаем, в европейския парламент ще има 19 места за български евродепутати. Дали следващата стъпка в агендата на ДПС е да прокара про-турски интереси на европейско ниво? Можем само да спекулираме!

Едно е истина – трябва да се гласува! Няма значение за кой. Просто гласувайте. Може и да успеем да преодолеем апатията с промяна, свежи идеи, професионализъм и най-вече политическа отговорност. Гласувайте. И то на всяка цена.


Ivan Yanakiev

I'm a marketing and communications guy living in Sofia, Bulgaria. Here you may follow my thoughts and philosophy on life, love, consciousness, some cash, and everyday liberation. And desire. Because everything gets back to desire.

Коментари

  1. Raycho Penchev : February 16, 2009 at 6:34 pm

    “Съществуват два пътя към политическия възход – човек или се противопоставя, или се напасва ” (Конрад Аденауер)

    В политическата история на България от последните 20 години има само няколко ярки примера за истинско гражданско провипоставяне на съществуваваща система на управление (някои от примерите – протестите през 1989г., протестите от началото на 1997г. и др.) Но като цяло участието в политическия процес на България след 1989г. се характеризира с високи нива на обществен песимизъм. Резултат от това е така нареченият протестен вод, който се оказва решаващ при изборите до сега.
    По време на целия преход се наблюдава нарасване на негативните очаквания за бъдещето, а готовността за участие в изборите постепенно намалява. Една от най-важните възможноссти, които предоставя демокрацията на гражданите – упражняване на вот – остава на заден план, забравена, зачеркната… Има различни причини за това: криза в политическите партии, недоверие в политиците, негативизъм и ниска политическа култура сред гласоподавателите. А когато гражданите трябва да излязат да гласуват, избират тези, които обещават нещо ново,което само и само да е по-различно от предишното, което е било обещано. Случи се, случва се, но се надявам да не се случи отново това, въпреки че все така е много възможно, с популистки обещание да се печелят избиратели. Защото популизмът е именно една нестройна система за разпределение на политически и социални ценности, която разчита главно на харизмата на лидерите, на движението и манипулацията на различни идеи и символи чрез медиите.
    Разбира се, че е неизбежно да съществува една група на вечно недоволните, търсещи отдушник на своите идеи чрез популистки мотоди. Но като цяло по-голямата част от ситуацията е свързана с различни грешки в годините на прехода: недостатъчно гражданско и политическо просвещение, тъмен произход на част от капиталите, механично копиране на външни политически идентичности и т.н. Това обаче не е повод за песимизъм – свършеното е много и дори умерена доза национална гордост от приемането в ЕС е уместна(Тук няма да се спирам вурху санкциите и критиката спрямо България за свършеното от нач. на 2007г.) По сходни причини разбъркването на ценностите е проблем за голяма част от посткомунистическите страни. Трябва също да се има предвид, че размиването на ценностните ориентири е ефект и на глобализацията, на икономизацията на политиката в световен мащаб – проблеми с представителността и с легитимността на политическите елити днес се наблюдават и в “старите демокрации”, а също и в самите структури на Европейския съюз.

  2. Мечо Пух : March 9, 2009 at 1:30 am

    хубаво е да си направиш труда да провериш избирателната активност! Тя винаги е била над 60% което означава, че е голяма!

    не мога да отрека, че Ахмед Доган държи в ръцете си няколко правителства вече, както и ‘избра’ последния президент, отново със сделка!!!
    Определено ‘таланта’ му са сделките и за мен е по скоро добър търговец!!!

    БСП си има твърд електорат заради носталгията по миналото! Всяка баба ще ти обясни, едно време, колко хубаво е било!!! НО никоя не може да осъзнае, че е било хубаво, защото са били млади!!! и никой не може да ги убеди, че БСП нема да им върне младостта!
    За тая партия гласуват, бабите, кариеристите и всякви други загубеняци!

    Жалко за десните, разцепиха ги яко! Нещо има слухове за обединение, но едва ли ще съберат гласове!
    Много над 4% са избирателите им! Според мои наблюдения са близо 20% ама никой нема да си пусне ‘гласа’ за губеща кауза!
    Това им е основния проблем, да накарат хората да повярват, че ще минат 4% бариера!

    Да сравняваш ББ с Обама е пълен ташак!!!

    Не се наемам да давам прогнози за изборите! Ще изчакам да минат още няколко убийства и политически промени 🙂

    Господина преди мен, незнам дали сам е разбрал, какво е искал да каже! 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.