На 23-ти Октомври 2011 лидерите на държавите-членки на ЕС приеха реформата на Пакта за Стабилност и Растеж. Целта на тази реформа е да се постигне „значително по-голяма степен на наблюдение и координация“, като механизмите ще се прилагат „с пълна сила и ефективност“.
За съжаление обаче, вместо пълна и ефективна, тази реформа е половинчата и неефективна.
Това е така, защото приемайки промените в този си вид, държавите-членки нито показват готовност и решителност в бъдеще да се откажат от финансиране на разходите си чрез кредити, нито че имат намерение на изплатят вече натрупаните заеми от миналото и така да понесат финансовата им тежест и отговорност.
В този ред на мисли, Пакта за Стабилност и Растеж не само продължава да носи името си незаслужено, но и няма да допринесе за спасяване на Еврото.
Какви са промените и къде са проблемите?
След реформата си, Пакта за Стабилност и Растеж продължава да включва в себе си един превантивен и един коригиращ компонент. Новост е трети компонент, а имено „макроикономически надзор“ на държавите-членки.
Превантивният компонент винаги е определял дългосрочните правила, предотвратяващи натрупването на дефицит от държавите-членки. Ако все пак в някоя държава започне да се увеличава дефицита, тогава се включва коригиращия компонент (по-добре познат като „процедура за отстраняване на дефицита“), чиято роля е да гарантира бързото отстраняване на задълженията. Като допълнение, новият макроикономически надзор допълнително ще подпомага държавите-членки, като събира за тях информация за възможни рискове. Такива биха могли да бъдат рискове, произлизащи от „балоните“ в капиталовите пазари или от различията в конкурентоспособността между държавите-членки.
- Предвижда налагане на санкции, ако структурния дефицит се покачи до 0,5% от БВП или ако за две години бъде той бъде средно с 0,25% от БВП по-висок от разрешеното.
- Също така, напълно нови правила за контрол на разходите би трябвало да гарантират, че държавите-членки ще използват непредвидените приходи в бюджета си за погасяване на натрупани задължения.
-
Предвидените мерки не са в състояние да прекратят нарушенията срещу наложените правила.
- Първо, предвидените санкции не са достатъчно стряскащи.
- Второ, самото прилагане на санкциите не е достатъчно автоматизирано, понеже крайното решение се взема от Съвета на ЕС. Това позволява на Съвета на ЕС да предотвратява или олекотява процедурите по санкциониране.
- Процедурата по отстраняване на дефицита може да бъде стартирана дори и ако дефицитът надхвърля 60% от БВП и не се наблюдава обратен процес.
- Освен това, санкции са възможни и в по-ранен етап на задлъжняване, като по този начин се дава възможност за поемане на политическа отговорност в конкретната държава-членка. Това позволява автоматичното прилагане на наложената санкция. Съвета на ЕС може да спре санкциите от Комисията само ако гласува с мнозинство срещу тях.
-
По-голямо внимание върху обема на дълга е напълно разбираемо и логично. Спазването на изискванията обаче е съмнително.
- Първо, необходимите спестявания в държавите-членки с високи нива на дефицит са много по-големи по обем от застрашителните санкции.
- Второ, под въпрос е дали изобщо ще бъдат наложени санкции. В процедурата за отстраняване на дефицита Съвета на ЕС има доминантна роля и докато това е така, потенциалните нарушители винаги ще имат възможността да предотвратяват налагането на санкции върху реалните нарушители. По този начин, автоматичният наказателен механизъм може постоянно да „буксува на едно място“.
- „Механизмът за ранно предупреждение“ идентифицира дисбалансите още в много ранен етап на тяхното развитие.
- Важно е да се знае, че под дисбаланси се разбира както дефицита, така и излишъка по текущата сметка.
- Ако бъде регистриран проблем, веднага се задействат предвидените превантивни и/или коригиращи мерки за стабилизиране.
-
Макроикономическия надзор не е в състояние да изпъни ефективно предвидената му функция.
- Първо, макроикономически дисбаланси не е възможно да бъдат предвидени с абсолютна точност, без никакви съмнения и винаги в правилното време.
- Второ, често макроикономическите дисбаланси не могат да се контролират с политически решения.
- Трето, този механизъм предлага възможността за политически мотивирано гласуване сред членовете на Съвета на ЕС.
- Четвърто, дисбалансите по текущата сметка обикновено произлизат от дефицити по текущата сметка, защото държавите вместо да изразходват, те изконсумират излишъка от капитал в бюджета си.
- Пето, ако страните-членки със стабилни икономики бъдат насърчавани да „стопяват“ излишъка по текущата си сметка, това ще намали конкурентоспособността на ЕС като цяло. Освен това, страните-членки със слаби икономики ще могат да си спестят реформите за покачване на конкурентоспособността си.