Нито държавата, нито медиите не успяха (а можеби и не пожелаха) да обяснят на хората, защо е толкова важно приемането на Лисабонският Договор и най-вече какво се променя в ЕС след влизането му в сила. От личен опит знам, че както обикновените хора, така и самите ни политици не знаят “що е то, Лисабонски Договор?”. Според мен е изключително важно да се обясни възможно най-просто и нагледно как новият начин на работа в ЕС ще се отрази директно върху живота на 500 милиона човека от 27 нации, как ще се изразходват 120 милиарда евро годишно и как ще се вземат ключови решения не само отразяващи се на европейската, но и на световната политика и икономика.
Предистория
Приемането и влизането в сила на Лисабонския Договор се превърна в един истински парад от интриги, скандали и притеснения. На 13.Декември 2007 той беше подписан от всички 27 страни-членки на ЕС и идеята беше да влезе в сила преди изборите за Европейски Парламент 2009 (т.е. 01.01.2009г.).
Изображение: galvino36
Преди това обаче, договорът трябваше да се ратифицира във всичkи 27 страни, което забави и приемането му. Ирландия е единствената страна в ЕС, в която за ратифицирането на договора се изискваше подкрепата на повече от 50% от населението чрез референдум. В крайна сметка, на 02.10.2009 г. ирландците казаха категоричното си “Да” (с 67,13%), което бе последвано и от дългоочаквания подпис на полския президент Лев Качински. Въпреки това, договорът не можеше да влезе в сила, понеже все още липсваха подписите на ирландския и чешкия президент. И докато ирландците чакаха резултатите от референдума, в Чехия никой не разбра, защо след обявяването на Лисабонския Договор от чешкия конституционен съд за напълно съвместим с чешкото законодателство и последвалото ратифициране от парламента и сената, върху него все още липсваше подписът на президента.
(Официалната позиция на Вацлав Клаус)
В крайна сметка, въпреки всички трудности, на 13.11.2009 г. в Рим прословутият Договор от Лисабон беше ратифициран от всички 27 страни-членки на ЕС и така се даде зелена светлина за влизането му в сила от 01.12.2009г.
Какво представлява Лисабонският Договор?
Договорите за Европейския Съюз и Европейската Общност бяха за последен път променени на 26.02.2001 г. в Ница (“Договорът от Ница”). Според него в Европейския Съюз при вземане на решения трябва да има абсолютна подкрепа от всички страни в Съвета на Европа, докато в Европейската Общност в повечето случаи е достатъчно и мнозинство. Освен това, не винаги Европейският Парламент има равни законодателни права със Съвета.
“Договорът от Лисабон”, от своя страна, предвижда вземането на решения чрез мнозинство във все повече сфери от европейската политика. Освен това, Европейският Парламент ще придобие повече функции, повече компетенции и така ще се увеличи значително ролята му в ЕС.
Прочетете повече за актуалните проблеми на ЕС и защо се нуждаем от промяна в концепта на работа.
Понеже Лисабонският Договор е доста обемно и не много приятно четиво и все по-често имам чувството, че хората така и не разбраха що за “нещо” е прословутият Лисабонски Договор, аз се постарах възможно най-сбито и систематизирано да Ви представя съдържанието му, като за да стане още по-разбираемо, го сравних с Договора от Ница.
“Договорът от Ница” Vs. “Договорът от Лисабон”
| Област | Договор от Ница | Лисабонски Договор | ||
| Същност | 2 части:- Договор за ЕС
- Договор за ЕО |
2 части:- Договор за ЕС
- Договор за начина на работа на ЕС (отговаря на стария договор за ЕО) |
||
| Юридическо лице | ЕС не е юридическо лице | ЕС е юридическо лице | ||
| Цели на ЕС | Към “дейностите” попадат “вътрешен пазар” и “система, която да защитава вътрешния пазар” |
“Вътрешен пазар” е цел, а не дейност. | ||
| Съвет на ЕС |
Съвета на ЕС се ръководи от президент, който е държавен глава или оглавяващ правителството на нацията, която в момента председателства ЕС.
Неговият мандат е от 6 месеца. |
Съвета на ЕС се оглавява от един от своите председатели (“Президент на Съвета на ЕС”), който има мандат от 2 години и 6 месеца и може да бъде преизбиран, но само веднъж. Той няма право да извършва дейност или заема длъжност в отделна държава по време на мандата си.
|
||
| Европейски Парламент | Има право да се произнася само по определени теми. | По правило се превръща в законодателен орган. Изключение правят областите:
- Обща външната политика и политиката за сигурност на ЕС - полицейско и съдебно сътрудничество - интелектуална собственост.
|
||
| Европейски Парламент – състав и разпределяне на гласовете | Броя на представителите в ЕП не трябва да надвишава 732, но поради приемането на България и Румъния в ЕС през 2007 се налага да се увеличи временно на 785.Гражданите от ЕС са пропорционално представяни от своите избранници, като минимумът е 5 представителя от една държава, а максимумът е 99.
Пример: В Германия живеят 82 мил. Души и страната има 99 евро-депутата. В Малта живеят 400 000 души и страната има 5 евро-депутата. Това означава, че един германаки евро-депутат представлява 830 000 граждани, а един малтийски само 80 000.
|
Броя на представителите в ЕП не трябва да надвишава 750, включително и президентите.Гражданите на ЕС са пропорционално представяни от своите избранници, като минимумът е 6, а максимумът 96.
Пример: Германия има 96, Малта – 6. |
||
| |
||||
| |
|
|
||
| Европейска Комисия | Броя на членовете отговаря на броя на страните-членки. (в момента 27) | Броя на членовете от 2014г. ще трябва да е не повече от 2/3 от броя на страните-членки или според сегашните условия 18. |
||
| Вземане на решения | 4 начина:- Съвета и Парламента вземат заедно решение по правни въпроси.
- Сътрудничество - Просто изразяване на позиция - Съвместна работа, но само в областа на икономиката и ЕС-валутата. |
2 начина:- Нормална законодателна дейност между съвета и парламента
- Особенна законодателна дейност, включваща допитване до изпълнителни органи, но в зависимост от областите има и различни ограницения, условия или забрани (социална политика, околна среда, фамилно право).
|
||
| Възможност за вземане на решения с мнозинство в Съвета на ЕС | В 137 области | В 181 области Нови и важни са например: - Полицейско и съдебно сътрудничество - обща политика за транспорта - миграция и политически убежища - започване и упражняване на дейности и услуги в ЕС - контрол на външните граници - защита на дипломати и консулства.
|
||
|
Възможност за вземане на решения с мнозинство в Съвета на Министрите
|
Съвета на министрите може да взема отношение по:- частично по социалната политика
- частично по политиката за околната среда - Виза, емиграционна, имиграционна и бежанска политика - политическа и юридическа съвместна работа Да вземат решението за завбъдеще действащият принцип на мнозинството Участие на националните парламенти не е необходимо |
Съвета на министрите може да взема отношение по:- частично по социалната политика
- частично по политиката за околната среда - фамилно право Да вземат решението за завбъдеще действащият принцип на мнозинството. В този случай всеки национален парламент има 6-месечен срок за възражение Съвета на Европа може да реши преминаването към принцип на мнозинството за всички политически области без военна и отбранителна политика. Всеки национален парламент има 6-месеца право на възражение с изключение на военната и политиката на отбрана.
|
||
| |
|
|
||
| Мнозинство | Под мнозинство се разбира 14 от 27страни и 255 от 345 гласа (= 73,91%)Гласовете са строго разпределени сред държавите
Допълнително важи: 62% от населението на ЕС |
От Ноември 2014:55% от държавите и 65% от населението на ЕС
От Ноември 2014 до Март 2017 може да се декларира желание от държава-членка да се гласува по стрария принцип в единичен случай. Клаузата Йоанина
|
||
| Разширение на областите в които ЕС ще може да се намесва |
____ |
Особено в областите:- Енергийна политика
- Туризъм - Спорт - Бедствия - космически изследвания
|
||
| Договор за стабилност и развитие | Ако Комисията реши, че в някоя от държавите-членки има дефицит или заплаха от дефицит, то тя има право да да изрази мнение пред СъветаСъвета решава, въз основа на позицията на Комисията, дали има дефицит
Всички следващи действия се взимат от Съвета с 2/3 мнозиство, като засегнатата държава няма право на глас |
Ако Комисията реши, че в някоя от държавите-членки съществува дефицит или заплаха от такъв, тя изразява мнение директно към страната-членка и уведомява за това СъветаС мнозинство (2014) се решава в Съвета, дали съществува дефицит, като засегнатата държава няма право на глас.
Всички последващи действия за отстраняване на дефицита се от Съвета с мнозинство (2014), като засегнатата страна няма право на глас.
|
||
| Бюджет | Решава се в Съвета и Парламента.Парламента може да отхвърли целият бюджет.
Съветът на Министрите решава относно задължителните, а Парламента относно незадължителните разходи. |
Решава се в Съвета и ПарламентаКакто Парламента, така и Съвета могат да отхвърлят целият бюджет
Не се прави разлика междиу задължителни и незадължителни разходи.
|
||
| Обща външна политика и политика за сигурност | 100% подкрепа от всички в Съвета на Министрите води до вземане на решение. | По принцип 100% подкрепа в Съвета на Министрите води до взимане на решение.Съвета на Европа може да реши преминаване към гласуване с мнозинство.
Възразяване или Вето от страна на националните парламенти не се предвижда. Това не важи за решения с военнен или отбранителен характер. |
||
| |
||||
| |
|
|
||
| Съвместна работа на полиция и съд | Целта е съвместна борба с особено тежките случай на международна престъпност. (оперативна и неоперативна съвместна работа)Засилена съвместна работа е възможна след решение на Съвета.
Юридическата Компетентост зависи от взаимното признание. |
Целта е съвместна борба с особено тежките случай на международна престъпност. (оперативна и неоперативна съвместна работа)Засилена съвместна работа е възможна след пешение с мнозинство с Съвета
Юридическа Компетентност се основава на разпоредбата за взаимно признание на съдебни и юридически решения. При неразбирателство с Съвета могат минимум 9 страни-членки да сключат пакт за засилена съвместна работа. Възможност за създаване на Европейска правна институция.
|
||
| Външна Политика | Едновременно съществуеат:- Представител за Общоевропейската Външна Политика и Политика за Сигурност
- Един член на Европейската Комисия, които отговаря и за Външната Политика |
Съществува:- Представител за Общоевропейската Външна Политика и Политика за Сигурност, който е едновременно и председател на Европейският Съвет на Външните Министри и Вице-Президент на Комисията.
Той има право на Инициативна дейност. Ще бъде изградена Европейска Външнополитическа служба
|
||
| Засилена съвместна работа в една област между страните-членки | Възможно е във всички опбласти, стига да има мнозинство в Съвета на Европа | В областа на Общата Европейска Външна Политика и Политиката за Сигурност е необходима пълна подкрепа в Съвета на ЕвропаВъв всички други области е достатъчно мнозинство.
Ако се стигне до разногласия в Съвета, то тогава е възможна съвместна работа между минимум 9 страни-ченки, без да е необходимо единодушно решение в Съвета на Европа
|
||
| Харта |
Няма правна връзка |
Има правна връзка
Параграф в Договора за ЕС
Важи за целия ЕС и страните-членки без Великобритания и Полша |
||
| |
||||
| |
|
|
||
| Кнтрол върху Субсидиарността чрез Националните Парламенти | Не е предвиден контрол |
1/3 от гласовете в националните Парламенти може да задължи източникът на едно предложение за законопроект в ЕС да бъде преразгледано, стига да не са минали повече от 8 седмици от приемането му.
Източникък може да задържи, промени или оттегли законопроекта си, като трябва да аргументира своето действие и решение.
Мнозинството от гласовете в националните Парламенти може да задължи Комисията да преразгледа законопроект, стига да не са минали повече от 8 седмици от приемането му.
Комисията може да запази, промени или оттегли предложението си, като в случай, че го запази непроменено, то тя трябва да представи агрументираната си позиция пред Съвета и Европейския Парламент.
Тя е задължена да го оттегли, в случай, че 55% от гласовете в Съвета или мнозинството от Парламента го изискват.
|
||
| Промяната на договора |
Правителството на всяка страна-членка или Комисията могат да предложат на Съвета промени на Договорите. |
Правителството на всяка страна-членка, Европейският Парламент или Комисията могат да предлагат на Съвета промени в Договорите.
|
||
| Промяна на Компетенции на страните-членки със задна дата |
____ |
Ясно агрументирано и еднозначно доказателство, че подобна промяна би могла да предотврати разширяване или намаляване на отговорностите в ЕС. |
||
| Отмяна на закони |
____ |
Съвета може, чрез инициатива на един или повече от неговите членове, да изисква от Комисията отмяна на законопроект или закон.
|
||
| Излизане от ЕС | Изключване или излизане от Европейският Съюз не е предвидено. |
Изключване или излизане от Европейският Съюз е възможно. |
За да видите сравнението кликнете върху изображението:
при проблеми свалете от тук
Браво за положеният труд. Дано някой бг политик да го прочете.
Благодаря за положителната оценка.
[...] приемането на Лисабонския Договор се подсигури и бъдещият трансфер на още повече [...]
И аз бих искал да благодаря за така необходимия “превод” на Лисабонския договор на разбираем език. Оценявам труда и се надявам повече хора да се възползват от него.
Поздрави!
Благодаря Ви! Надявам се да Ви е от полза.
От статистиките на сайта виждах, че доста хора имат нужда и търсят инфорнация за Лисабонския Договор и Договора от Ница. Така реших да направя този материал и въпреки, че ми отне близо два месеца, сега виждам и се радвам на това, че всеки ден този материал се чете от някоко стотин човека, като голяма част от тях свалят файла със сръвнителната табела. За съжаление, от 10 000 посещения получавам само по 1 коментар. Интересно е, че трафика към статията не е намалял от самото начало т.е. той е постоянен. Това за мен означава, че все още голяма част от хората неразбират (или по-скоро никой от София не е сметнал за необходимо да им обясни) какво е Лисабонския Договор и как се отразява на начина на работа на ЕС, а от там и на живота на всеки от нас.
Сега мога да се похваля, че този материал стана част от задължителната литература по магистърска програма в най-добрия университет в България.
Още веднъж, сърдечно Ви благодаря за коментара!
Тази станица ми беше изключително от полза за написване на курсовата ми работа по Право на европейския съюз. Спести ми стотици страници четене на договора, за който всъщност най-много наблегнах в съдържанието на курсовата работа.
Благодаря, Ани, за положителният feedback. Каква е точно темата на курсовата ти работа? На мен също би ми било интересно да я прочета.
Подготвях се за интервю за работа и трябваше да прочета повече за Лисабонският договор. Не очаквах да попадна на такъв тип материал – синтезирано, изчерпателно, кратко и ясно. Благодаря на автора, невероятен труд!!!
Този отлично направен и разбираем сравнителен анализ ми вдъхна кураж в позиционирането ми като човек и гражданин на Европа! Благодаря Ви за труда, заслужава си!
Страхотен блог!Материалът също!Готвя за изпит по Право на Европейския съюз и статията много ми помогна.Благодаря!
Благодаря Ви много за положителните коментари! За мен е чест и удоволствие да ги чета!
Поздрави от Шварцвалд,
Иван
Аз също искам да благодаря на автора, без да повтарям предишните коментари ще добавя само ,че е много се радвам,когато някой е положил толкова много труд за улеснение на другите.Имам след няколко дни изпит по ПЕС (Право на ЕС) и именно от такава систематизирана таблица се нуждаех.Помогна ми да си припомня някои неща и си направих страхотен преговор на материала