Според най-новото проучване “Innovationsindikator 2009“ в Германия, ако случайно имате някоя уникална идея за нов продукт или фирма, най-голяма подкрепа за реализирането й ще получите в чужбина.
Според немския институт за икономически изследвания (DIW), най-трудно ще се доберете до капитал при осъществяването на иновативните си проекти в Германия. Въпреки това, страната е водеща по няколко други показателя и заема гордото 9-то място. Първо място в света за подпомагане и насърчаване на иновациите заема САЩ, следвана от Швейцария и Швеция. Сред страните, успели да влязат в ТОП 17, най-зле подготвени за международната надпревара при иновациите са Ирландия, Испания и Италия.
Top 17
1. САЩ
2. Швейцария
3. Швеция
4. Финландия
5. Дания
6. Канада
7. Япония
8. Холандия
9. Германия
10. Великобритания
11. Корея
12. Франция
13. Австрия
14. Белгия
15. Ирландия
16. Испания
17. Италия
Вижте пълното изследване на DIW (374 страници/2,13 Mb)
Ще се радвам на вашите коментари и предложения за това, в какво трябва да се концентрира България, за да подобри условията в тази област и развие конкурентноспособността си в международен аспект.
Ела утре на “Пътят на Идеята”, за да го обсъдим на живо: http://tinyurl.com/ykuz2c5
Отговорът е прост:
изследователска дейност, изследователска дейност и пак изследователска дейност. Университети, инвестиция в образованието още от училищна възраст. Развитие на индустрията с подкрепата на изследователите теоритици. Други варианти също има, но като за начало и описаното до сега по-горе не е зле.
Има достатъчно добри идей – нови и стари, недообработени, но липсва административна и финансова подкрепа. Част от конкретни мерки в посока подобряване на климата за иновации в България биха били следните: увеличаване бюджета на Хационалния иновационен фонд и задължителна реорганизация на схемата за получаване на средства и отчитане на проектитие – намаляване на срокове и бюрократични спънки; ОП Конкуретноспособност – увеличаване на бюджетните линии за иновации и реализация на иновационни продукти; осигуряване на гаранции от държавата ( Национален гаранционен фонд) и облекчена процедура за достъп до банково кредитиране и ред други
@ Daniel Iliev
При всички положения съм напълно съгласен, че по-интензивната подкрепа и стимулиране на изследователската дейност и университетите в България е задължителна първа крачка към развитието на иновативността в страната. Но от друга страна, не се и съмнявам, че дори и сега съществуват достатъчно добри и заслужаващи внимание идеи, развити от хора с капацитет и добре аргументирани научно.
Въпросът е: “Защо не се реализират и защо реализирането им не стои на дневен ред?”
@ Dancho Danchev
Мисля, че Данчо Данчев е прав за това, че липсва подкрепа (административна и финансова), която да спомага и улеснява иновациите и реализирането им.
Според мен, “Национален иновационен фонд” е някакъв вид фантом (приказен герой) за хората, работещи и живеещи в България. Той на практика не съществува. И докато тромавата бюрокрация е национална характеристика, то (да се надяваме) реорганизацията по процедурите за средствата и проектите би могла да се подобри от т.н. “best practice”, произхождаща от опита ни с Евро-фондовете. Естествено, задължително условие е да сме се научили да се “учим” от грешките си, колкото и банално да звучи това.
Апропо “Конкурентноспособност” – Колко ефективно (избирателно-ефективно) работят в България Комисията за защита на конкуренцията, Националният гаранционен фонд или структурите за защита на интелектуалната собственост, на практика???!!! Колкото и да не ми се иска, все имам чувството, че няма изградени твърди процедури и правила за работата им. Това поражда прекалено много импровизация, която не дава резултати в дългосрочна перспектива.
Що се отнася до банковото кредитиране, това е отделен и самостоятелен сектор, който би могъл да си промени политиката спрямо рискованите иновативни идеи, само ако почувства сигурност, породена от гореспоменатите обстоятелства.
За мое огромно съжаление, в моментните условия на българската действителност, в тази посока единствено сенчестата икономика е готова да организира и инвестира ефективно в иноваторството, но в найн нтерес. Това означава, че уникалните идеи намират най-лесно и бързо своята реализация на нерегламентираните и нелегални пазари. Това ще е така, докато иноваторите в България продължават да не виждат административна и финансова подкрепа, сигурност и защита от държавата.
Ето ви една брилянтна идея за България.
Има едно дърво, наречено Изумрудено дърво или Пауловния Елонгата (Paulownia Elongata) – има много инфо за него в мрежата.
Произхожда от Китай, много разпространено в последните години в САЩ. Това е най-бързорастящото дърво с твърда дървесина – за 4-5 години достига 30 м височина и 35 см диаметър !
То е два пъти по-леко от бука и дъба, но и два пъти по-скъпо. В момента цената му в Европа е около 600 евро на м3. Трупите му са прави и гладки цилиндри – клони има само на върха. Има светла дървесина с красива шарка. Цветовете (много красиви и ароматни виолетови гроздове ) и листата му се продават също за фармацевтични продукти. Не гние, не се напада от вредители, издържа на температури от -25 до +45 градуса, изисква грижи – поливане и торене само в началото на растежа, трябва му само слънце и суха песъчлива почва. Новите издънки израстват направо от отсечения дънер, без той да се вади от земята. Има разсадник в Нови Искър – Кумарица.
Та идеята ми е да се основе държавен фонд ( дали от резерва, дали от друго), за засаждане на всички пустеещи земи у нас ( а такива колкото щеш ), както и постепенна подмяна, където е възможно, на по-некачествените и бавнорастящи бор, смърч, ела и т.н. с това дърво.
Какво печелим?
1. Първо пари, разбира се, и то сравнително бързо – на всеки 4-5 години. Пауловнията се засажда през 3 м, на декар се получават по 100 дървета. Едно дърво дава над 1 м3 дървесина, т.е. по 100 м3 на декар. При цена 600 евро на м3 това прави 60 000 евро на декар. Делено на 4 години, прави по 15 000 евро на декар на година. Като извадим разходи 2 000 евро, остават чисти 13 000 евро на година от декар. Кажете ми друга култура с такъв рандеман?
2. Създаване на хиляди работни места за ниско квалифицирани хора – за засаждане, поливане, торене, сечене, бичене, обработка на дървесината в стотиците ни мебелни и дървопреработващи заводи, охрана на масивите и пр.
Направо ликвидираме бъзработицата.
3. Подобряваме екологичната обстановка. Дървото има огромни листа, до 50 см в диаметър, които са добър и мощен инструмент за фотосинтеза.
Изчел съм почти всичко в Нета за Пауловнията!Влюбен съм в това дърво!Хобито ми е да садя и отглеждам дървета! Ама тия от разсадника дет са си публикували рекламите искат 10 лв без ДДС и отделно транспортни раходи!Немам ги!Ако мое да ми помогнете да намеря фиданки и да ги засадя ще ви бъда мн блг!@
От Пловдив съм!
В общи линии казаното е вярно и полезно , но според мен посочените данни трябва да се прецизират. При засаждане 3х3 м. за 4 години няма как да се получи по 1 м3 дървесина от дърво. За 4-5 години е възможно да се получат 30-40 м3 от декар при наличие на необходимите грижи . 1 м3 от дърво би се получил при схема 5х6 м. за 10-12 години. Цената от 600 Е за м3 е също така доста …. добра. Възможно е да се постигне такава цена , при наличие на дървесина с достатъчно добро качество. Цените са между 200 $ r 800 $ на м3 в зависимост от качеството.
За 4 годишно дърво , с дебелина на дънера 20 – 25 см. маx посочената цена е непостижима. Като цяло – това е дървото на бъдещето. За съжаление в България сме свикнали първо да кажем как няма да стане и после да се замислим за какво иде реч.