Васил Левски

Снимка: Wikipedia, public domain-no copyright

“Байовци” – това е обръщението с което Васил Левски започва последното си писмо преди да бъде убит от турците.

Интересно е колко актуално звучат думите на Левски. В същото време е жалко, че 139 години нацията ни буксува на едно място. Жалко е, че 139 години ние имаме все същите проблеми. Жалко е, че сме съумяли да реализираме и живеем в действителност, от която още преди 139 години Левски се е страхувал.

Вярно е, че думите на Левки носят духът на времето си, но в същото време и показват посоката и целите към които и днес се стремим. И тук се питам  – само толкова ли можем, толкова ли ни е потенциала – да не намерим и капка разсъдък и практичност да се вслушаме в думите и философията на предците си, за да може днес да избегнем проблемите и да живеем в едно устроено и достойно за пример общество.

Нека помислим върху част от думите му в това писмо.

“(…) с моята кончина не свървшва пътят, който трябва да извървите (…)”

“Тоз, който ни освободи, той ще да ни и пороби”

“Внимавайте, (..) народната работа (…), (…) трябва да бъде плод на нашите задружни усилия.”

“Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.”

“Ако допуснете (…) да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана.”

“Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, (…)”

“Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка, (…)”

Сметка и наказание:

“За такива злоупотребяващи с народни пари, (…).

За тези, които петнят името на отечеството ни (…).

За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри (…).

За тези, които насаждат омраза между хората живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, (…).

За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те видите ли не предполагали че такова е положението, (…).

За тези, които под булото на родолюбието, градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, (…)”

__________

“И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.”