Има ли дефицит на демокрация в ЕС?

Остават само няколко дни до изборите за Европейски Парламент, въпреки това, според проучванията, за над 50% от европейските граждани този вот не се категоризира като интересна тема. Една от основните причини, както в България, така и в другите страни-членки е познатата фраза, че един глас нищо няма да промени.

Идеята за тази статия дойде от един разговор с мой приятел и колега-политолог Райчо Пенчев. Съвсем скоро той е писал подробен и много интересен анализ на подобна тема и така ми даде огромно количество материал за размисъл.

Ето до какви изводи стигнахме:

Всъщост причините за липсата на интерес към Евровота са доста прости. Европейските граждани получават само частична информация относно приетите решения и дискутираните теми в Европейския Парламент (ЕП). Причина за това е недостатъчната информация, идваща от медиите за масово осведомяване във всичките 27 страни. Това води до един доста обезпокояващ феномен, а именно, че Европейският Парламент не само не е достатъчно близо до обикновените европейски граждани, но и все повече се отдалечава от тях. Тази моя теза може лесно да се докаже ако попитате 10 човека на улицата къде се намира парламента. Резултатите са стряскащи – повече от 50% не знаят дали парламентът е в Стразбург, в Брюксел или и на двете места. Освен това, гражданите на ЕС не се и притесняват от това, че ЕП за тях е толкова далечна и непозната тема.

В действителност, това “чувство на отдалеченост” стои в пряк разрез с влиянието, което Европейският Парламент и другите европейски институции имат върху живота на гражданите от страните-членки.

Има ли дефицит на демокрация в ЕС?

Първо, трябва да си дадем ясна сметка какво се разбира под дефицит на демокрация.

Демокрация: думата идва от гръцки и означава управление от народа. Това е държавно устройство, при което управлението директно или индиректно се упражнява от народа.

Дефицит: е латинска дума и обозначава липсата или количествен/качествен недостатък на нещо.

Така “дефицит на демокрация” означава съответно липсата или недостатъка в една или повече точки от дефиницията на демокрация.

__________

В рамките на Европейския Съюз трябва да се обърне внимание на следните точки:

1.) “… от народа …”

Има ли единен европейски народ?

Съществува ли в ЕС “Ние”-идентичност?

В този ред на мисли, може да се каже, че европейците:

- нямат единна комуникационна общост (говорят различни езици).

- не са културно хомогенни

- не са хомогенни и от гледна точка на опита, който имат (различна история)

2.) “… управление от народа… “

В ЕС не съществува баланс между властимащите и демократичната легитимност. Този проблем се вижда най-ясно ако вземем за пример Европейския Парламент. Това е единствената институция, която получава своята легитимност чрез директно избиране от европейския народ. От друга страна обаче, тази институция не притежава достатъчно власт на европейско ниво.

3.) “… се упражнява от народа …”

Недостатъчната прозрачност при решенията на ЕС доста често е описвана от обикновените граждани като “политика при заключени врати”. Това води до нарушаване на принципа на индиректното управление на народа.

Така отговорът на първоначалния въпрос, дали има дефицит на демокрация в ЕС е твърдо “Да”.

За да обобщим аргументите, подкрепящи тази теза, трябва още веднъж да кажем, че Европейският Парламент има само ограничени права. Например, той не може да избира председателите на Комисията. Това важно решение се пада на страните-членки. Освен това, ЕП не може да предлага закони, защото тази функция се пада на Европейската Комисия. Това е една доста голяма слабост на тази институция, въпреки че от друга страна, човек може да каже, че ЕП може да предложи на Комисията да обсъди определена законодателна инициатива.

В този ред на мисли, мога спокойно да твърдя, че в общественото пространство ЕП не е интересна тема, защото не предоставя много вълнуващи дебати по актуални теми. Гласуванията по различните решения, доста често се състоят само в различните работни групи, а не в пленарната зала. Друг факт, който спомага за липсата на интерес към ЕП е и самата липса на интрига между “управляващи” и “опозиция”, защото в ЕП такива няма. Като цяло в тази институция властва един прагматичен начин на работа, който не е интересен за гражданите на ЕС.

Неразбираеми правила

Една от основните критики е, че при изборите за ЕП, гласът на един гражданин от малка страна като България има тежестта на гласовете на няколко германски или френски граждани. Причината за това е съществуващата горна граница на броя на депутатите от една страна, която е пропорционална на броя на населението.

Освен това, правилата, по които работи ЕП, са сравнително сложни и неразбираеми за повечето граждани на ЕС. Това е и една от основните причини за неразбирането на работата на Евро-депутатите от гражданите. Сложността идва от там, че човек трябва поотделно да се запознае с различните политически области, за да разбере в коя област по какъв начин се вземат решенията. Така в зависимост от това, какви са правилата за вземане на решения в отделните политически области, се определя и докъде стигат компетенциите на ЕП по даден въпрос т.е. доколко парламентът е способен да се намесва, да дава становище или да взема решения.

Например, в областите “Защита на правата на потребителите” и “Околна среда”, позицията на ЕП тежи точно толкова, колкото и на Съвета и Комисията. По вътрешни за ЕС въпроси, като приемането на Турция в общността, ЕП може само отчасти да изразява мнение и позиция. А отностно общата външна политика и политиката за сигурност на ЕС, няма никакво право на глас.

Какво трябва да се направи?

Един много популярен и вероятен вариант за ограничаване на дефицита на демокрацията в ЕС е ратифицирането на Лисабонския Договор. В него е планирано едно засилване на тежестта на гласовете от ЕП, като парламентът ще може да гласува в повече политически области. Освен това е планирано ЕП да избира председателите на Европейската Комисията. По този начин Евровотът ще бъде много по-интересен за европейските граждани, отколкото е в момента, защото всеки един от нас ще може с гласа си на изборите за Европейски Парламент индиректно да влияе и на избора за председател на Комисията.

Според мен ратифицирането на Лисабонския Договор ще донесе серозен напредък по отстраняването на дефицита на демокрация в ЕС, но това ще бъде далеч от желаните резултати. Така в бъдеще ще трябва да бъдат изпълнени още много сериозни критерии в тази насока, като по мое мнение, трябва задължително да се започне със следното:

1.) ЕП трябва да има неограничени законодателни права.

2.) Националните парламенти трябва да притежават в рамките на контрола върху профилактиката и субсидариалността истинско право на вето, защото сегашното частично право на вето не е достатъчно.

3.) По правните въпроси в областта на контрола върху профилактиката и субсидариалността трябва заедно с Европейския съд или поне в рамките на Европейския съд да се създаде орган, който да се занимава само с въпросите върху компетенциите на органите на ЕС.

Какви са предимствата и недостатъците на съществуващите решения на проблема с дефицита на демокрация в ЕС?

Много е важно да се определят предимствата и недостатъците на съществуващите предложения относно ограничаването на дефицита на демокрация в ЕС, някои от които са и планирани в Лисабонския Договор:

1.) По-силен Европейски Парламент

предимства: по-висок градус на легитимност на решенията

недостатъци: ограничаване на полето на действия и мажоритарността на малките страни-членки от големите страни-членки

2.) Съвместна работа на националните парламенти с ЕП

предимства: по-висок градус на легитимност на решенията

недостатъци: ограничаване на полето на действия

4.) Референдуми на европейско ниво

предимства: максимално демократична легитимация на решенията

недостатъци: значително ограничаване на полето на действие и мажоритарността на малките страни-членки от големите страни-членки

5.) Открити за гражданите заседания на Съвета на министрите

предимства: повишаване на прозрачността за гражданите на ЕС

недостатъци: няма

6.) Общоевропейски предизборни програми при вота за ЕП

предимства: висок градус на легитимност на депутатите и привличане на вниманието на гражданите върху работата на ЕП

недостатъци: няма

7.) Задължително гласуване във всички страни-членки при избор на ЕП

предимства: висок градус на легитимност на депутатите и структурите на ЕП, както и привличане на вниманието на гражданите върху работата на ЕП

недостатъци: принудително гласуване

Заключение:

Предложение 1.) е най-популярното и най-желаното на европейско ниво, но то крие в себе си и множество рискове. Всяко едно пренасочване на власт между Съвета и Парламента означава пренасочване на власт между големите и малките страни-членки. Това, че в Съвета на министрите малките страни са надпропорционално представени, а в Парламента само пропорционално на броят на жителите им, ги кара да нямат интерес и да отричат, че по този начин ще се увеличи градуса на демократичност в ЕС. Най-общо казано, усилването на властта на парламента ще ограничи полето на действия на ЕС като цяло.

Референдумите на европейско ниво не са сериозно приемани в програмата и ако трябва да бъдем реалисти, едва ли има шанс за осъществяването на толкова мащабни допитвания и то перманентно.

Общоевропейските предизборни програми и свързаните с тях омаловажени национални и партикулярни политически теми при директното избиране на ЕП биха засилили интереса на европейските граждани към ЕП и едновременно с това биха увеличили градуса на легитимност на парламентарността.

Друга възможност за засилване на интереса към институцията е практиката, която вече е факт в Белгия, Италия, Люксембург и Гърция, а именно задължителното гласуване, което би могло силно, демократично да легитимира ЕП.

Основен проблем при опитите за демократизиране на ЕС е това, че всяка промяна на системата се нуждае от пълната подкрепа и ратификация на всички страни-членки, което я прави и много трудно постижима.

Дилемата “Демокрация или Ефективност”

Тази дилема стои винаги пред ЕС, защото всички опити за демократизиране на политическата система на ЕС водят до едно принудително ограничаване на възможностите за действия.

Колкото повече лобита, синдикати и групи, защитаващи определени интереси, съществуват, толкова е по-трудно да се стигне до консенсус и обща позиция. Това важи с изключителна сила за ЕС, където многото различни национални интереси играят огромна роля. По този начин за постигането на консенсус, трябва да се правят и компромиси, а правенето на компромиси не е ефективност.

Така като едно грубо обобщение, мога смело да твърдя, че демократичността е обратнопропорционална на ефективността в ЕС – колкото по-демократичен става ЕС (например в системата за вземане на решения), толкова по-неефективен би бил той.

yanakiev, анализ, демокрация, дефицит, дефицит на демокрация е ЕС, Европейски Парламент, Европейски съюз, ЕС, лисабонски договор