Партиите
Първо място в класацията или т.н. златни медалисти са ултранационалистите от АТАКА, които на изборите за български парламент през 2005 успяха да спечелят 9% от гласовете, на изборите за президент – 22%, както и на последвалите европейски избори през 2007 – 14%. Изхождайки от множеството скандали, както и от официалните позиции и политически програми на партията, тя може ясно да се характеризира като една дяснопопулистка до крайнодясна, ултранационалистическа, враждебно настроена към малцинствата, антилиберална и антизападна партия. Освен това, АТАКА получава и международна подкрепа чрез участието си в ЕПП (Европейската Патроитична Партия).
Второ място или сребърен медал несъмнено получават ВМРО, които на последните парламентарни избори спечелиха 5% от гласовете на българите. Партията, за разлика от АТАКА, се характеризира с ясна демократична ориентация, но в същото време защитава ксенофобски и фундаментално-ортодоксални позиции.
Трето място или брозов медал в класацията получава ЗОРА, която произхождаща от бившия комунистически лагер, защитава антималцинствени, антилиберални и антизападни позиции.
Веднага след медалистите, своето място намират и БНРП (Българска Национално-радикална Партия), БХДП (Българска Християн-Демократическа Партия), както и десните популисти от Български Демократичен Форум. Тези формирования също имат екстремистки характер, но засега е слабо изразен и недостатъчен да ги качи на стълбичката на победителите.
Организациите
БНС (Български Национален Съюз) успя да си извоюва първото място в класацията на екстремистките организации като едно младежко социално революционно сдружение, с преобладаващи елементи на неонацизъм. Организацията поддържа добри отношения с другите екстремистски групи и има ясни позиции срещу парламентарната система. БНС се появи шумно на българската сцена през 2002 г., когато организира т.н. “Анти-цигански-акции”, които я направиха една от най-популярните крайнодесни организации в България.
Среброто получават “Българска орда-1938”, които се опитаха чрез основаването на една радикална-крайнодясна-екстремистка партия да обединят останалите групи и сдружения под един покрив, където ще могат организирано да планират бъдещите си цели.
Бронзовия медал на днешната класация отсъждам на вестник Монитор, който има тираж от около 40 000 и успешно успява да нажежава настроенията срещу ромите и другите малцинства.
Субкултури
Снимка: the.duch
Тук имаме само един медалист и това са т.н. Скинхедс. Характеризират се с перманентни акции срещу ромите и турците в България. Техният профил може да се обобщи така: най-вече млади мъже, които се организират в малки групи. Често могат да се видят на футбулните или hooligan-сцени в страната, въпреки че расизмът не е много подобаващ за един толкова популярен спорт като футбола.
Особености
Крайнодесният екстремизъм в България се характеризира с особена враждебност към всички индивиди, които не са етнически българи. Откроява се със своите расистки, антилиберални и антизападни позиции, към които доста често се присъединяват и антисемитистки настроения. Най-чести прояви на тези идеологически феномени се наблюдават под формата на насилие срещу ромите и дискриминационен расизъм по отношение на турското малцинство в страната. За разлика от първите две проявления, които често са част от ежедневието на българина, се наблюдават и масивни акции и демонстрации срещу мероприятия, организирани от хомосексуалисти.
Борба срещу крайнодесните екстремисти
Тези форми на расиско насилие са сравнително слабо тематизирани в България. Интересно е, че доста често насилието срещу циганите среща широка обществена подкрепа и това е причината, изключително малко политици да заемат открита лична позиция срещу крайнодесните екстремистки настроения в страната. Държавата също не се обявява открито срещу насилието над ромското население и изповядващите друга вяра. Въпреки това, неонацистките и антипарламентарни движения в България страдат от тежка рецесия. В страната няма големи неправителствени организации, които да се борят срещу расизма и радикалния екстремизъм, но за сметка на това има няколко неправителствени организации, които се занимават със защитата на човешките права на засегнатите малцинствени групи.
В крайна сметка, борбата срещу расизма в България се оказва неважна тема нито за държавата, нито за гражданското общество. По тази причина правителството множество пъти е понасяло суровата критика на международните организации за това, че не преследва ефективно виновниците за насилието над малцинствата.
[...] Радикален, крайнодесен екстремизъм в България класация направена от Ivan Yanakiev [...]
[...] [...]