Вице-президентката на Европейската Комисия Марго Валстрьом посети България.
Европейската Комисия за пореден път прикани България към спешни мерки за промяна и въвеждането на високи стандарти на работа. Г-жа Валстрьом подчерта, че държавата все още не може да се отърве от имиджа си на екстремно високо корумпирана страна. Тя спомена, че Европейският Съюз ще продължи да помага на България в борбата с проблемите и особено в изграждането на по-ефективна съдебна система.
Жените в политиката
Г-жа Валстрьом участва и в конференция отностно жените в политиката.
“Нуждаем се от още 70 години, за да изравним доходите между мъжете и жените, които работят една и съща работа. А в политиката ще са нужни поне още 200 години за това!”, каза Валстрьом.
В момента само около 14% до 18% от работните места в европейските институции са заети от жени. Единственото изключение е Европейският Парламент, където около 33% от депутатите са жени. Според г-жа Валстрьом, жените трябва по-убедително да намерят своето място в политиката, не защото са по-добри от мъжете, а защото мислят по по-различен начин, което е много важно при вземането на адекватни решения. Изход от моментната ситуация, според Европейската Комисия, е изработването на квоти за броя на мъжете и жените в избирателните листи, въпреки че това не винаги и от всички държави може да бъде възприето позитивно.
“По-малко от една четвърт от министрите и депутатите от всички 27 страни членки са жени!”, каза г-жа Валстрьом и допълни, че “в България 5 от общо 19 министри са жени”. От депутатите жените са 22%.
Тази година ще се празнува и 30-та годишнина от първото пряко избиране на представители в Европейският Парламент, но въпреки това едва една трета от членовете на парламента са жени. Освен това, за 30 години едва две дами са били председатели на Парламента и една е била шефка на Комисията. Към статистиката се прибавя още и това, че 10 от общо 27-те члена на Комисията са жени. Тук, разбира се, се поставя и въпросът, как можем да говорим за една репрезентативна демокрация, като половината от населението изпитва дефицити от защитата на интересите си в политиката. Този дефицит може да се преодолее само ако жените са презентирани наравно с мъжете в политическите структури.
Факт е, че европейската политика се прави главно от мъже, от което не може да се очаква, че темите, които са важни за жените, ще бъдат предпочитани в дневния ред. Темата за равнопоставеното положение на мъжете и жените в политиката тази година е особено актуална и широко дискутирана, заради европейските избори. Един от аргументите, с които жените политици защитават тезата си е, че 52% от населението на Европа се състои от жени, затова и заслужават по-масивна защита на интересите им в институциите. Така те подкараха масивна кампания под наслов “50 на 50”, в която приканват всички жени-гласоподаватели, да гласуват за жените-кандидатки и по този начин да увеличат влиянието на женското лоби в Европа.
Друга част от кампанията е приканването на страните членки да издигнат двама кандидати за председател на Европейския Парламент, от които един да е мъж и един да е жена, за да се постигне баланс между половете.
В България, според статистиката, в политиката на национално ниво жените заемат между 20% и 25%, но на локално едва 10% от политиците са жени. Въпреки че положението в България е два пъти по-оптимистично за жените от колкото е средното в ЕС, то едва една трета от заемащите водещи позиции в частни компании са жени. В средния и малкия бизнес жените-шефове са още по-малко. Статистиката продължава с образованието, като в университетите на България само 4 от общо 35 ректора са жени. От едно друго пручване става ясно, че 9 от 10 българи са готови да си дадат гласа за това, жена да ги управлява, но в същото време само половината от участниците са на мнение, че мъжете и жените в политиката си вършат еднакво добре работата. Освен това, 90% от хората са на мнение, че за тях в политиката е решаваща професионалната квалификация, а не партийната принадлежност. На фона на това обаче, само 8% са на мнение, че мъжете и жените трябва да имат равeн брой места в парламента, независимо от квалификацията им.
[...] Жените в политиката [...]
[...] Жените в политиката [...]
Равнопоставеността между мъжете и жените е белег за културното развитие на едно общество. За съжаление, първичните нагласи и възприятия все още преобладават дори в развитите общества, така, че “женските стереотипи” все още създават карикатурни образи на жената и захранват патриархалната нагласа за мястото на жената в обществото. Една политика за “50 на 50″ ми се струва съвсем рационална и дори необходима, предвид, че днес вече съвсем не липсват добре образовани жени, така, както е било в недалечното минало, когато жените трудно са били допускани изобщо до образованието.
Здравей Ал Булгари,
Наистина в света, в който живеем, равнопоставеността между жените и мъжете се превърна в критерии не само за културното развитие, но и за степента на демократизацията и социализацията на народите, със сходно на нашето политическо устройство. Все по-често в обявите за работа се среща изречение с подобно съдържание, като “… is committed to achieving a better balance of women and men within the Organization. Female candidates are particularly encouraged to apply.”
Колкото до модела “50 на 50″, аз все още мисля, че той е доста далеч от реалността. Снощи бях на едно мероприятие, на което имаше реч и отворена дискусия с бундесканцлерката на ФР Германия д-р Ангела Меркел, а гостите бяха политическия и икономически елит на от регионален и национален мащаб. Когато се огледах в залата, а и после на коктейла, не ми беше много трудно да разбера, че там стояха 300 строго офицялно облечени човека, от които около 30 бяха жени, а повечето от тези 30 жени бяха съпругите на някои гости.
Така осъзнах, че въпреки всички ефекти от силната еманципация на жените след световните войни, който са ги принудили да отглеждат и финансират сами семействата си, накарали са ги да се образоват и печелят все повече пари, накарали са ги да участват в политиката и да бъдат част от моторната сила, която движи по това време вече с пълни обороти работещата пазарна икономика. Точно тези жени са се събирали в множество феминиски движения в Западна Европа, движени и подкрепяни от “новите леви”. Точно те са успели да си извоюват място в науките, бизнеса и политиката. И те днес са все по-многобройни на тези и на още повече места.
Но според мен, на жените винаги ще им бъде много трудно да бъдат наравно с мъжете, да печелят наравно с мъжете, да ръководят наравно с мъжете или да бъдат по-силни от мъжете. От една страна, това което видях онази вечер е това, което виждам винаги на подобни вечери – 10% жени, от който повечето са съпруги на важнте хора. От друга страна, факт е, че тази вечер най-важният човек в залата беше жена.
it’s just a mens world.