Жените – заложници на талибаните

Техните къщи са собствените им затворнически килии в затвора Сват-Тал. Самото приближаване до входната врата на къщата означава реална опасност за живота на всяка жена от пакистанската провинция Сват-Тал. Те нямат права и са третирани като животни.

Вече почти две години, в една от най-обичаните туристически дестинации в страната, радикално настроени ислямиски талибани брутално погазват правата на жените.

“Няма място, където да се чувстваме сигурни – дори и вкъщи!”, споделя една учителка, която поради страх от талибаните, желае да говори под фалшивото име Хума Батол.

“Ние живеем в постоянен страх от радикалистите!”, допълва тя.

Жените в Сват-Тал нямат право да излизат на улицата. Ако им се наложи, те могат да го направят само ако са придружени от мъж, който им е роднина. По време на престоя си извън къщата, те са длъжни да бъдат покрити от главата до петите с добре познатите облекла, които не позволяват да се вижда дори и сантиметър от кожата им.

Въпреки строгите правила и условия, 42 годишната Хума Батол продължава да практикува професията си, като преподава в едно частно училище за момичета, което се намира в най-важния град в региона – Мингора.

“Никой от вас не може да си представи колко трудно би могло да бъде едно ходене до училище. Всеки ден се изправям пред една и съща дилема, породена от огромно количество страх – да си остана вкъщи или да отида на работа!”

Училището, в което работи Хума Батол, е едно от малкото, все още съществуващи в Сват-Тал, в които изобщо може да се обучават момичета. Това е резултат от безмилостното унищожаване на 191 местни училища от талибаните, от които 122 за момичета.

Самостоятелният живот е невъзможен

62 000 момичета и момчета в региона нямат никакъв шанс да получат образование. Хума Батол споделя, че дори извън работатта си живее в постоянно напрежение и подтиснатост. На всички жени е абсолютно забранено да ходят дори и до магазина, без да бъдат придружени от мъж. Затова, тя е доста често е принудена да си стой вкъщи, докато не си намери придружител. За нея един живот, в който добре образовани жени са в състояние да бъдат напълно самостоятелни и да съумяват да издържат сами семайствата си, е дълбоко мечтана утопия.

Когато пазарува, тя е длъжна да купува единствено и само най-необходимото за живот. Причината не е, че не може да си позволи нормални женски покупки, като гримове и аксесоари, а защото талибаните са забранили продажбата на тези неща на жени. Тази си забрана те аргументират с това, че жените нямат нужда от нищо друго освен от вода и храна и всичко останало е против религиозните ценности, които те трябва да спазват.

“Животът е скучен и едновременно ужасно желан.”

“Опасно е дори една жена да си помисли за кабелна телевизия, кино, филми или музика.”, споделя учелката.

Снимка: Dude Crush, CC Attribution-Noncommercial-No Derivative Works 2.0 Generic

В Сват-Тал е и абсолютно забранено присъствието на жени по пазарите и обществените тържища. Радикалните ислямисти са безкомпромисни и не правят изкючения, дори когато става въпрос за живот или смърт.

Друга участничка в интервюто е една 35 годишна медицинска сестра, която споделя, че дори и при спешни случаи, една жена има право да отиде в болница само ако е придружена от мъж. Ако случайно жена реши да отиде сама в болница, то тогава тя трябва да се примири, че животът й ще бъде като игра на карти. Затова младата медицинска сестра мечтае да се махне някъде далече от Сват-Тал. Най-близката възможност за това е съседният Пешавар или още по-добре в столицата Ислямабад, но за съжаление няма финансовата възможност за това.

Последната интервюирана е една ученичка, която също желае да говори за ежедневието си в Сват-Тал. Когато я питат за името й, тя подскача и искрещява параноично:

“Да не си луд!!! Как бих могла да ти кажа името си?”

Тя отдавна е забравила и оставила някъде в миналото детската си мечта да бъде лекарка, защото е сигурна, че талибаните рано или късно ще я принудят да напусне училище.

Със сълзи на очи тя пита журналистите:

“Кажете ми, моля ви, към кого би трябвало да се обръщат жените, когато имат здравословни проблеми? Трябва ли да са длъжни да ползват услугите само на мъжете лекари? Как, при положение, че няма добре образовани жени, е възможно да има лекари жени?”.

В Корана пише ясно, че както мъжете, така и жените е необходимо да получат добро образование, но защо тогава “талибаните разрушиха училищата ни!?”

Родителите й я подкрепят. Те разбират жаждата и необходимостта й за знания и образование, но проблемът е, че младото момиче вътрешно е вече развалина от пропаднали надежди и разбити мечти.

Тази статия е обобщение на интервю с жени от пакистанската провинция Сват-Тал, което е побликувано на 27.03.2009 в Tagesspiegel