Снимка: The Official White House Photostream's photostream, CC Attribution 2.0 Generic
В източната зала на Белия Дом, където тежки кристални полюлеи, скъпи пастелни картини и златни орнаменти допринесоха за това, атмосферата да не е типична за една пресконференция. Точно в 20 часа Обама влезе в залата и интерсното е, че през следващите 50 минути, като че ли никой от близо 160-те присъстващи журналисти не гореше от желание да му зададе въпрос.
За 65-те дни, откакто Обама е официално президент на САЩ, той вече за втори път даде възможност за дискусия с журналисти. От друга страна, мaтериал за дискусии има достатъчно. Финансовата криза продължава да е най-актуалната тема, надеждите за стабилизация са все още теоритични. Освен това, републиканците оказват силна опозиция срещу програмите за подпомагане, които президентът предлага и се опитва да проведе, докато той на свой ред не пропуска да напомни за огромните дефицити, породени от управлението на Буш. От друга страна, народът е отвратен от бонусите за мениджъри, чийто фирми бяха подпомогнати с милиарди долари от джоба на данъкоплатците.
Целта на пресконференцията беше, Обама да изложи ясно целите си, затова той излезе пред камерите през най-гледаното време. Въпреки, че въпросите бяха доста критични, той не отговори кратко и лаконично, а напротив, възприе ги като опорни точки, върху които разви кратки теми, като един професор. Встъпителната му реч, която продължи около 7 минути, той прочете от огромен монитор пред себе си. Коментаторите в CNN харесаха стилa му и подчертаха, че това е много уместен ход, като се има предвид сложната ситуация. Това бил мъдър ход, чрез който, в нестабилната икономическа ситуация, той внимава за всяка своя дума и по този начин избягва рискът да бъде разбран погрешно, както би се случило в една свободна реч.
Обама каза, че кризата не е дошла за една вечер и затова не бива да се очаква и някакво феноменално решение на проблемите, което също от днес за утре да ги елиминира. Той помоли за търпение, защото спасителните програми имат нужда от време, за да се видят ефектите от тях. Неговото правителство прие данъчни облекчения за 95% от населението, които би трябвало да стабилизират пазара на недвижими имоти и така да поставят основите на това, банките отново да могат да отпускат кредити.
Президентът на САЩ изяви желание да осигури доверие на гражданите, както и да редуцира гневa им, без да ги обременява с популиски обещания.
“Само когато сме заедно като нация, тогава ще можем и да си помогнем!”.
Той не спести разочарованието си от бонусите за мениджърите, които докараха фирмите си до фалит. По този въпрос той обяви, че заради този провал обаче, човек не трябва да демонизира всеки инвеститор или банкер.
Защо гражданите трябва да се доверят на новият план за спасение на банките? Защо не иска хората да се чувстват като жертви на кризата? Какво ще направи, ако конгресът не приеме или драстично измени бюджетa в неговият план? Дали не се отмята от предизборното си обещание да не застрашава времената на идващите поколения, като покачва вероятността за задължения чрез програмата си за парични премии, които също се покачват драстично?
При всички положения, Обама аргументирано “рекламира” своята политика като поставя и ясните цели и приоритети на правителството си. Следващият му ход е посещение в конгреса, където да се бори за бюджета. Той не вижда алтернатива, освен своят план, когато става въпрос за инвестициите в здравеопазването, образованието и енергетиката. Разходите за здравеопазване заемат огромна част от бюджета и ако не се регулират, според него, няма тенденция за балансиране на бюджета. От друга страна, ако Америка не инвестира в образование, тогава ще загуби борбата с конкуренцията от Китай и Индия. И без новата енергийна политика, не може да се очаква икономически разтеж в страната, от който САЩ спешно се нуждае, за да елиминира задълженията по необходимите инвестиции.
“Моите републикански критици имат много кратка памет!”.
В крайна сметка, кризата започна от управлението на Буш, твърдеше той. Той добре аргументира тази си теза, в срaвнение с пресконференциите на други политици, твърдящи същото. Освен това, той го направи за два пъти по кратко време от всички останали.
За своя спасителен пакет, той не се чувства сам в битката. Австралия, Великобритания и други страни го подкрепят безрезервно. По тази причина дори се покачи цената на долара, което показва едно доверие на света в икономическата сила на Америка и капацитета й да стабилизира политическата си система.
На последния въпрос от пресконференцията, относно шансовете за мир в Близкия Изток след установяването на новото дясно правителство в Израел, той отговори типично в негов стил.
“Няма да е лесно, но аз вярвам в силата на упоритостта… независимо дали се отнася за Близкия Изток или за вътрешната политика на САЩ!”