Всеки българин, живеещ в чужбина и имащ приятели и познати чужденци, е трябвало поне веднъж да разказва за страната си. Често срещаните въпроси, от страна на чужденците, са относно туристическите забележителности, курортите, морето, планината, особеностите, обичаите, храната, хората, позитивите, негативите, с които сме познати от чуждестранната преса, корупцията, политиката, икономиката.
Когато един българин бъде помолен от чужденец да разкаже за страната си, той е изправен пред една трилема.
- Да похвали страната си и като истински патриот и родолюбец да допринесе зa изграждането на позитивния й облик (това е най-често срещано).
- Да се опита да бъде обективен (също често срещано). Защото едва ли вече е останал човек, който е убеден, че всичко в малката европейска държава е красиво и мило.
- Да си излее цялата ярост и ненавист от непрестанно повтарящите се абсурди в ежедневието на българина и така да разочарова завинаги нищо неподозиращите чужденци и потенциални туристи (това го правят малко хора).
Пътеводител на чужденеца в България
Моята история започва така:
“Между луксозни джипове и каручки, теглени от магарета, се намираме по пътищата на една европейска страна… едно пътешествие през България. Страна, в която се комбинират бедност с богата културна история, пост-социализъм с подбрана част от демократичните ценности на Европейския Съюз”.
На летището е слънчево, а кафето не е от най-евтините. Колата под наем е натоварена на максимум с багаж, желанието за изследване и опознаване на България е също на макс и… колата не може да запали!!! ОК, служителката от компанията за коли под наем, чието представителство се намира на летището, е редно да се погрижи за разрешаването на проблема. С отегчителна гримаса на лицето, тя се качва в автомобила, натиска копчето на ключодържателя, което деблокира системата за блокиране на мотора, вкарва ключa в стартера, завърта и… двигателят работи!!! Наивните чужденци не са се сетили, че без подобна система за сигурност нито една нова кола не излиза на българските пътища.
Това са първите часове от първия ден, началото на едноседмичната почивка в една държава, за която обикновено в чужбина не се знае повече от това, че преди е била част от източния комунистически блок, а днес е една от двете най-млади и бедни членки на Европейския Съюз.
По-добре от очакваното…
Снимка: Wikipedia,GNU Free Documentation License, Version 1.2
България е страна на великите изненади. Нашите чужденци виждат първата си изненада още в София. Много от старите и класически постройки са прилежно и внимателно реставрирани. Някои подлези са дори по-чисти от колкото тези в западна Европа. Дизайнерските бутици, луксозни заведения, скъпи коли. На туристите им минават мисли – “Като за източна Европа е доста по-добре от очакваното!!!”. Те отварят широко очи при вида на “софийските съкровища” - римските мозайки, 500 годишната джамия, синагогата и Александър Невски, чиито величествени стенописи ги оставят безмълвни.
С 150 по второкласните пътища
България е и винаги е била една земя между световете. В продължение на стотици години, точно тук са се срещали и преплитали Ориента и Окцидента. Днес страната се намира някъде между Евро-еуфорията и упадъка на пост-социализмa. Някъде между висящите отвсякъде европейски знамена, панелните блокове и безбройните луксозни джипове, фучащи покрай нашите чуждестранни туристи, изпреварвайки неправилно… със 150 километра в час.
“Корупция” е отговора на българите, когато ги попитат от къде тези хора имат пари за толкова скъпи коли.
Внимавайте за каруците
Снимка: Muzzy Sossa
Истинската България ще изживее само този, който тръгне по междуградските пътища. От София, та чак до морето. Затова и нашите лирични герои поемат натам. Важно да се избягват магистралите, за да не пропуснат ценни туристически гледки и изживявания. По пътя те трябва и да внимават, не само за необузданите новобогаташи, но и за каручките, теглени от магарета или коне, на които доста често се возят и цели фамилии… най-вече pоми, които обикновено са най-бедните от бедните в бедната България. С тях чужденците могат да се запознаят по-подробно във всеки български град, във всеки ромски квартал, както българите политически коректно наричат циганските махали. Тези махaли съществуват във всички градове без изключение, но дори чужденците да нямат за цел специално да ги посетят, без особено големи усилия могат да се докоснат до бита и културата на тази голяма и интересна част от българското общество.
Пране на пари в условията на… недовършени стpоежи и руини
Почти не е за вярване, че остават само няколко километра до внушителните хотели на черноморските курорти, където през лятото хиляди туристи от цял свят лежат по горещите пясъци и се напиват до припадък по многобройните кръчми. Понеже дейстието се развива в сегашно време, то в момента (7 дни преди официалното настъпване на пролетта) слънчевите и райски курорти по българското черноморие са меко казано необитаеми. Това дава възможност на туристите да се докоснат до невероятната природа на България. Само на няколко километра от огромните хотелски комплекси, те откриват едно още по-пусто място (по-пусто от опустелите хотели извън сезона). Точно там те откриват неописуемата красота на девствената черноморска природа, плажове, на които поне привидно не е стъпвал човешки крак. Необятни гори, чиито листа са нежно галени от морският бриз.
Снимка: Евгени Динев, Creative Commons Attribution 2.0
Героите ми са впечатлени, стоят безмълвно, покосени от величието и красотата на българската природа. И понеже вълнението е толкова голямо, те не могат да се наситят на емоциите от видяното и решават да продължат пеша – искат поне още малко да останат в обятията на природата. След половин час разходка, те стигат до едно хълмче, от което би трябвало да се вижда плажa и морето. Те започват да се катерят нагоре, защото не искат да се лишат от удоволствието на гледката. Когато най-после се намират на върха… усмивките им застиват. Пред тях се намират километри от полупостроени хотели, изглеждащи като руини сред девствената природа. Тази природа между другото я няма, дърветата са изкоренени, плажовете изкопани и вместо трева, навсякъде в радиус от километри са разхвърляни строителни материали. Най-тъжното е, че всичко това често се строи само с една цел – пране на пари!!!
На фона на тоновете бетон човек почти забравя, че България има 8000 години история и е една от малкото страни, където може да се видят девет ЮНЕСКО защитени културни обекти.
Фейсконтрол в гробницата
Чуждестранните ни приятели потеглят обратно към София. Но за да бъде пътуването им пълноценно, те решават да минат по заобиколен път.
Първата им спирка по пътя е величествената Тракийска гробница край Казънлък. Там те остават отново без думи от фреските описващи вътрешността на гробницата, които около 2400 години са оцелели почти непокътнати. За съжаление, оригиналът могат да видят само няколко човека от туристите ни, само тези, които успяха да минат през фейсконтрола на входа. Останалите трябваше да се задоволят с копието, което се намира точно до истинската гробница.
След вълнуващите преживявания в Казънлък, чужденците се отправят към последния етап на пътуването си. Целта е почти достигната – Рила!!! Земята е необятна, почвата е суха и човек има усещането, че прекосяват северноамериканска прерия. И ето, виждат се вековните склонове на планината. Обладани от спокойствието и изолираността на гората, моите герои се намират почти на края на своята приказка. А той е някъде там, някъде до Рилския Манастир – място, което от стотици години пази гордо тайните на балкана, място обединяващо животите на хиляди българи, място пазещо спомените от драматични периоди от историята, място днес превърнало се в една от най-големите туристически атракции.
Монах с модерни слънчеви очила
Снимка: Vladimira Rasheva,
Манастира се намира на не повече от два часа път с кола до София. Сякаш е част от един друг свят в неописуемите склонове на планината. Със своите дебели стени и невероятни архитектурни особености, съчетани с духовната религиозна атмосфера от църквата, която се намира в двора на манастира, той успява да накара чужденците да затаят отново дъх пред гордото културно наследство на България. Който има щастието да посети манастира през първите часове на утрото, той ще запази завинаги в себе си това несравнимо усещане, че времето сякаш е спряло.
Тази илюзия изчезва точно когато, един от монасите пресича двора на манастира, носейки модерни слънчеви очила и говорейки по мобилния си телефон. Той се запътва и влиза в луксозната германска лимузина, спряна на няколко метра от туристите.
Но дори и това някак си идеално пасва на обстановката, защото за пореден път потвърждава първото впечатление на нашите чужденци… България – една земя между светове и времена.
научих много