Снимка: ¡Que comunismo!
В неделя във Венецуела се проведе дългоочакваният референдум, чрез който народът имаше възможността да гласува за едно евентуално преизбиране на президента Чавес. След масивната кампания, проведена от противниците на управляващите, революционното настроение в опозиционната партия “UnnuevoTiempo” бе потушено. За опозицията на Уго Чавес в Рио де Жанейро остана само възможността да продължава да се упражнява в “елементарна математика”. Омар Барбоза, представител на опозиционната партия, обяви, че противниците на режима на Чавес са получили повече от 5 милиона гласа на референдума и това им дава надежда, че рано или късно ще настъпи и техният триумф, в който ще възстановят демокрацията в страната.
Въпросът обаче е, кога ще стане това и дали изобщо ще се случи до края на живота на Чавес. Президентът на Боливийската Република Венецуела успя да отстрани абсолютно всички препятствия, които му пречеха да бъде неограничено преизбиран. Не знам дали си спомняте, но Чавес загуби първия референдум, който се проведе преди 14 месеца. Това беше първата му загуба на “политически маратон” във Венецуела от избирането му за президент преди 10 години. Поражението явно не се отрази на самочувствието му, защото “ElComandante” успя буквално да “измете” всички критики и притеснения около задържането си на върха на републиката. Ключът към успеха се оказа демокрацията… или поне една хибридна форма на демокрация. Той остави народа да гласува толкова дълго, докато не му паснат резултатите.
Референдуми, гласувания и демократични избори в подкрепа на т.н. “Войници на Народа” се оказаха само етапи и механизми по пътя към изграждането на абсолютната “Чавес-държава”. Както той сам е обявил в неделя, ще му трябват още 10 години, за да утвърди революцията си. Интересно е, че той е първият латиноамерикански президент без автоматично изтичане и прекратяване на мандата след определен период от време. Като резултат може да се окаже, че венецуелците, родени през 1998 година, може да нямат друг президент до двадесетата или тридесетата си годишнина.
Тези необичайни обстоятелства пораждат и много тревожни въпроси:
Въпросите са много и изискват комплексен анализ. От една страна, подобни изказвания са преувеличени, защото дори и сега, едно евентуално преизбиране на Чавес, става на определен период от време чрез демократични избори. От друга страна, обаче, остава въпросът дали и в каква степен това е достатъчен критерий за измерване на демокрация?
Чавес – вечна институция???
Снимка: Photocapy
Контролът върху правителството, парламента и съдебната система е практически тотален. Освен това, Уго Чавес успя да развие паралелни структури на своята власт. Въоръженото цивилно население и професионалните войски, действащи като милиция, са неговите инструменти за допълнителен контрол. Самият “ElComandante” е и войник. Начинът му на мислене и действия са породени от военна логика и дисциплина, което обяснява спекулациите от страна на противниците му, че Чавес има за идол не друг, а Фидел Кастро. Самият Чавес се самоопределя като идеологически наследник на кубинците. Въпреки това, изгражда култа към собствената си персона, като “чужд” на управленческите стратегии на Кастро.
Президентът на Венецуела попада под класическия латиноамерикански образ. Неговите успехи се дължат на харизматичната му осанка и се базират на една сантиментална връзка с последователите му. Подобни ефекти се наблюдават и при аржентинския диктатор Хуан Доминго Перон или пък при бразилеца Гетулио Варгас. Не трябва обаче да забравяме, че и двамата използваха демокрацията до тогава, докато им беше удобна. Когато властта им беше застрашена, те безскрупулно разрушиха и реформираха системата в страните си.
Управлението
Управлението на Чавес може да се определи като слалум от “крайно ляво към крайно дясно”, обединяващ социалистически с фашистки идеологии. Известно е, че в началото на управлението си е ползвал консултантските услуги на аржентинския нео-фашист Норберто Цезероле, след което е прехвърлил тези функции на немския нео-марксист Хайнц Дийтрих. Най-интересното е, че моделът продължава да функционира и се радва на верни последователи.
Харизматичната връзка между Чавес и хората, които го подкрепят, не се характеризира само с множеството социални програми, а и с това, че той е покровител на бедните във Венецуела. Изявявайки се като “венецуелския Робин Худ”, той успява да печели сигурен електорат сред най-голямата социална група в страната, т.е бедните. Постоянните му критики срещу буржоазията само заздравяват връзките с гласоподавателите му. Възгласи от рода на “Ние те обичаме!”, са нещо обичайно, когато той говори от балкона на двореца си.
Интересно е, че никой от опозицията не е успял да спечели, толкова безусловно доверието на огромната маса от бедни венецуелци. Противниците му са предимно студенти, както и привърженици на традиционните партии или на т.н. “Ex-Chavistas”. На въпроса, дали ще успеят да спечелят народа на Венецуела до следващите избори през 2012, бих отговорил с лаконичното – “едва ли”.
Кризата
Във Венецуела повечето социални програми се финансират от касата на държавния нефтен концерн PDVSA. Що се отнася до икономическата обстановка в страната – паричната им единица (биливийската фуерта) е обезценена и инфлацията е над 30%. Освен това, Венецуела не произвежда почти нищо друго, освен нефт, което води до необходимостта, всички потребителски нужди на населението, да се задоволяват от импорт на стоки.
Добро стечение на обстоятелствата беше, че Чавес успя да прокара референдума в своя полза, преди кризата да е засегнала силно бедните в страната. Въпреки че през първите 10 години на управлението му, цената на венецуелският нефт се е увеличила с 8 пъти, което му даде възможност да профитира с пълни обороти от ситуацията, това сега, в условията на криза, му играе лоша шега, като предпоставя една неподготвеност за “лоши времена”.
Експертите предвиждат едно силно обезценяване на суровия нефт и тежка рецесия в страната. Дали “любовната” връзка между Чавес и последователите му ще преживее или преодолее задаващата се катастрофа, този път не зависи само от харизмата му, а основно от способностите му като мениджър във времена на криза.