Постоянно повтарящите се абсурди в българският политически живот се превърнаха във вицове за болезнената ситуация в страната. Защо ги наричам “вицове”? Защото този затворен и бавно прогресиращ (ако изобщо) процес на адаптация на политиката към новите обстоятелства, под които се намира станата ни от няколко години насам, се конфигурира от един добре познат цикъл “нова надежда – провал – нова надежда”, който системно пресъздавайки се на политическата сцена, успя да се етаблира не само като основна характеристика, но и като модел на работа във всяко правителство в последните 20 години. Този модел започва веднъж на всеки 4 години с невероятен успех и завършва точно след 4 години с провал.
Защо повтаряме все същите грешки? Нима не учим от историята си? Нямам за цел да коментирам доколко българите познават историята си и от там тяхната способност да се учат от нея. Основният проблем, според мен, се крие в апатията която обзе България, когато става въпрос за това “кой ще управлява”. Още в зората на раждането на тази апатия, различни политически структури и партии успяха да инструментализират този феномен и така да го превърнат в успешен модел в предизборните си кампании.
В този ред на мисли, бих си позволил да твърдя, че в последните 20 години страната ни страда от липса на успешно управление. Тук обаче трябва да призная, че е нужно доста внимателно да се подходи към аргументацията на подобна теза. Ако като критерии за успешно управление вземем преодоляването на множеството кризи, членството на страната ни в НАТО и ЕС, увеличаването на чуждестранни директни инвестиции и други множество успехи на българската политика в последните 20 години, то тогава това би било и база за аргумент, че въпреки всичко България води една успешна политика. Но аз не бих квалифицирал тези “успехи” като успехи, а по скоро като добри резултати, получени в резултат на контекстни фактори и обстоятелства.
Като критерий за успешна политика бих назовал степента на преодоляване на кризите, способността на правителствата да поддържат дълги безкризистни периоди, капацитета на правителствата в боравенето с обстоятелствата в европейски- и НАТО- Контекст, както и градуса на професионализъм в елиминирането на вътрешно-политически и социални проблеми, като корупция, свобода на словото, развитие на колективен идентичност, борба с престъпността (ефективност на съдебната система), интеграция и т.н. Ако трябва да бъдем обективни, то на базата на тези критерии няма да е и много трудно да поставим и под въпрос степента на “Демократизация” в страната ни. Ние политолозите много обичаме да се занимаваме с тази тематика, но да се върна към конкретният въпрос.
Доган
Снимка: www.dps.bg
Тук трябва да призная, че въпреки множестово критика към политическият елит като цяло, има и много “талантливи” сред тях. Един от тях се оказа Ахмет Доган, който доста добре се справя с задачата да задържи себе си и партията дългогодишно на политическата сцена на България. Талантът му да се възползва от удобни ситуации в комбинация със способността на екипът му да обединяват масите на малцинствата и да ги вкарват по време на избори в избирателните секции е неоспорима. За средствата които използва сега няма да говоря, защото и това е една много болна тема. Най-интересното е обаче, че неговите методики се копират и от други партии и политически лидери по време на кампаниите, въпреки че през другото време ги заклеймяват като незаконни. Това е още един феномен на родната ни политика, който може дълго да се дискутира. Истината е, че Доган за разлика от другите партии успява едновременно с мотивацията на малцинствата да гласуват (т.е на собственият си електорат), да засилва и апатията сред етническите българи, която ги насърчава да не гласуват. Така той винаги си държи своето централно резервирано място в политиката непокътнато и по този начин поддържа себе си и партията като фактор с които трябва другите да се съобразяват.
БСП
Снимка: www.bsp.bg
Друг интересен феномен е БСП. Тя за разлика от ДПС няма нито особено интересни предизборни кампании, нито следизборни методики за печелене на електорат. Но тук трябва да призная, че БСП въпреки това има стабилен електорат. Това са хора, които я обичат и безрезервно гласуват в подкрепа на “голямата си любов”. За разлика от новите, демократични и либерални партии, които се появиха в резултат на промените в началото на 90те, БСП е изпълнена със стари кадри от бившите комунистически редици. Тази особеност е ключовият отговор на въпроса, защо БСП е винаги сред първите по време на избори. БСП има традиция и тази традиция свързва една огромна маса от населението, които по една или друга причина са верни гласоподаватели на “червената дама”.
Сините
Що се отнася до “синия сектор” в българската политика, тук положението се влошава все повече. Докато европейските “сини” партии с общи идеологии се обединяват и коалират печелейки симпатизанти, то българските “сини” се разделят на все повече части. Това неимоверно води до объркване на гласоподавателите и като резултат наблюдаваме едно изпадащо от статистиките положение на вече многото “сини”. Проблемът тук е, че вече толкова много “сини” има, че хората не ги познават. Как да гласуват за нещо, което им е неизвестно? Разбира се, революционното сформиране на демократичните формации в България в началото на 90те успя да привлече и спечели много от младите, анти-комунистически настроени хора, да ги събуди и изкара на улицата за да сложат началото на “Нова България”. Така “сините” поставиха основите и определиха демократичното самосъзнание на много голяма част от младото население. По този начин демократичните партии в България, ако успеят да се обединят в една идея, която да бъде едновременно легитимна и репрезентативна, то те имат предпоставката и условията отново да бъдат основен играч на политическата сцена. Но до тогава ще трябва да се премерят, че заедно с НДСВ ще трябва да стоят на резервната скамейка… или поне до следващите избори през 2013.
Новите
Докато “сините” и “жълтите” са в търсене на новата успешна концепция, то ГЕРБ и АТАКА са готови с пълна сила и ясни цели да обединяват все повече гласоподаватели. Една много важна особеност на двете партии е, че не се концентрират само върху определени възрастови групи, а обхващат с идеологията си множество поколения. Докато АТАКА концентрира в себе си почти изцяло по-радикално настроената част от населението, ГЕРБ излиза със един съвсем нов концепт.
При АТАКА тази концентрация на радикализъм носи не само позитиви, защото отблъсква не-радикалните гласоподаватели. Въпреки, че много голяма част от населението по един или друг начин вътрешно подкрепят линията на партията, пред урните се замислят, дали не е прекалено крайно това мислене и като резултат гласуват за други партии.
Снимка: www.gerb.bg
ГЕРБ пък е новото “ново” в българската политика, а Бойко Борисов е българският Обама, които е носител на надеждата за промяна и евпопейзация на страната. И въпреки, че ГЕРБ никога не са били реално в парламента и по тази причина е трудно да се каже дали не са “същите маскари”, то те (подобно на НДСВ в началото) обединяват народа с една проста идея… “радикалната промяна”. Аз искрено се надявам ГЕРБ да не се отметнат от целите и идеите в предизборната си кампания, защото е ясно, че така или иначе ще влезнат в парламента и ще бъдат управляваща партия.
Изводите
От този кратък анализ на политическите партии в България, бих си позволил да направа и една необвързваща прогноза за Избори 2009. Според мен ГЕРБ ще получат около 40% от гласовете, следвани от БСП с малко под 20%. Около 15% ще получат ДПС, а около 10% от гласоподавателите ще гласуват за АТАКА. Така останалите проценти ще се разпределят по малко за всяка следваща партия. Мисля, че “сините” партии и НДСВ едва ли ще имат повече от 5-6%, както и множеството малки партийки, на които дори вече не им знам имената.
Лошото в тези избори е, че има голяма вероятност отново да не бъдат репрезентативни. Под нерепрезентативни разбирам избори, в които има по-малко от 60% избирателна активност. Тогава всички партии ще са така или иначе “случайно” в парламента и има голяма вероятност да се стигне до насилствено коалиране между най-силните. От тук, ако се съди по непреклонността на ГЕРБ да се коалира с БСП, то най-вероятно ще гласуваме 2 пъти. Общо взето всичко се свежда до това, доколко ГЕРБ ще отстоява принципите си и обещанията си. Ако покаже твърда позиция, то тогава наистина може и да сложи началото на “промяната”, ако ли не, то вероятно ще се наложи да почакаме още поне 4 години, докато не се появи нов “месия”, които най-накрая ще поведе България към така желаното “ново”.
Бъдещето
С приемането на страната ни в ЕС, България постави на изпитание Европа с поредния прецедент с който изненадахме “европейците”, а именно това, че сме единствената страна в ЕС в чието правителство има турска партия. Както всички знаем в Европейският Парламент има и 19 места за представители от България. Дали следващата стъпка в агендата на ДПС не е да прокарва про-турски настроения на европейско ниво, като се има предвид актуалността на дебатите за членството на Турция в ЕС… можем само да спекулираме!
В последно време забелязвам желание на народа да се събуди, макар и с известна несигурност, неувереност и неясни цели… но все пак желание. Това желание ми дава надежда, че може би този път сме тръгнали в нова посока. С това дали тази посока е “правилната” може също много да се спекулира. Но едно е ясно, ако искаме този (гореспоменатия) цикъл да бъде прекъснат, то хората трябва да гласуват. Няма значение за коя партия… просто да гласуват. Тогава и само тогава народа ще покаже, че вече е преодолял апатията и иска промяна, свежа мисъл, нова плът, професионализъм, политическа отговорност и ангажираност, не-фанатични идеологии, нещо различно… и то на всяка цена.
“Съществуват два пътя към политическия възход – човек или се противопоставя, или се напасва ” (Конрад Аденауер)
В политическата история на България от последните 20 години има само няколко ярки примера за истинско гражданско провипоставяне на съществуваваща система на управление (някои от примерите – протестите през 1989г., протестите от началото на 1997г. и др.) Но като цяло участието в политическия процес на България след 1989г. се характеризира с високи нива на обществен песимизъм. Резултат от това е така нареченият протестен вод, който се оказва решаващ при изборите до сега.
По време на целия преход се наблюдава нарасване на негативните очаквания за бъдещето, а готовността за участие в изборите постепенно намалява. Една от най-важните възможноссти, които предоставя демокрацията на гражданите – упражняване на вот – остава на заден план, забравена, зачеркната… Има различни причини за това: криза в политическите партии, недоверие в политиците, негативизъм и ниска политическа култура сред гласоподавателите. А когато гражданите трябва да излязат да гласуват, избират тези, които обещават нещо ново,което само и само да е по-различно от предишното, което е било обещано. Случи се, случва се, но се надявам да не се случи отново това, въпреки че все така е много възможно, с популистки обещание да се печелят избиратели. Защото популизмът е именно една нестройна система за разпределение на политически и социални ценности, която разчита главно на харизмата на лидерите, на движението и манипулацията на различни идеи и символи чрез медиите.
Разбира се, че е неизбежно да съществува една група на вечно недоволните, търсещи отдушник на своите идеи чрез популистки мотоди. Но като цяло по-голямата част от ситуацията е свързана с различни грешки в годините на прехода: недостатъчно гражданско и политическо просвещение, тъмен произход на част от капиталите, механично копиране на външни политически идентичности и т.н. Това обаче не е повод за песимизъм – свършеното е много и дори умерена доза национална гордост от приемането в ЕС е уместна(Тук няма да се спирам вурху санкциите и критиката спрямо България за свършеното от нач. на 2007г.) По сходни причини разбъркването на ценностите е проблем за голяма част от посткомунистическите страни. Трябва също да се има предвид, че размиването на ценностните ориентири е ефект и на глобализацията, на икономизацията на политиката в световен мащаб – проблеми с представителността и с легитимността на политическите елити днес се наблюдават и в “старите демокрации”, а също и в самите структури на Европейския съюз.
хубаво е да си направиш труда да провериш избирателната активност! Тя винаги е била над 60% което означава, че е голяма!
не мога да отрека, че Ахмед Доган държи в ръцете си няколко правителства вече, както и ‘избра’ последния президент, отново със сделка!!!
Определено ‘таланта’ му са сделките и за мен е по скоро добър търговец!!!
БСП си има твърд електорат заради носталгията по миналото! Всяка баба ще ти обясни, едно време, колко хубаво е било!!! НО никоя не може да осъзнае, че е било хубаво, защото са били млади!!! и никой не може да ги убеди, че БСП нема да им върне младостта!
За тая партия гласуват, бабите, кариеристите и всякви други загубеняци!
Жалко за десните, разцепиха ги яко! Нещо има слухове за обединение, но едва ли ще съберат гласове!
Много над 4% са избирателите им! Според мои наблюдения са близо 20% ама никой нема да си пусне ‘гласа’ за губеща кауза!
Това им е основния проблем, да накарат хората да повярват, че ще минат 4% бариера!
Да сравняваш ББ с Обама е пълен ташак!!!
Не се наемам да давам прогнози за изборите! Ще изчакам да минат още няколко убийства и политически промени
Господина преди мен, незнам дали сам е разбрал, какво е искал да каже!