Интелектуална собственост – що е то?

Тази статия беше провокирана от един спор, на който бях пряк свидетел. Направи ми впечатление, че доста хора не правят голяма разлика между “право на свободно разпространение на културни продукти” и “интелектуална собственост” като термини. На пръв поглед звучи нелепо, но в действителност е учудващо голям броят на хората, които преплитат терминологичността на двете понятия и пречупвайки я през собствената си призма, получават като резултат съвсем нов продукт.

Мисля, че доста хора разбират погрешно правото на свободно разпространяване на културни продукти, като част от принципите на Европейския съюз. Това право, е правото човек ако създаде нещо, не само да може свободно да го разпространява, но и всеки, който има желание да го купи, да не бъде ограничаван да го направи.

Но аз искам да се концентрирам върху Директивата на Европейската Комисия към Артикел 2 от Правилник 2004/48/ЕС на Европейския Парламент и Съвет за изпълнението на правата върху интелектуалната собственост.

Въпреки че, „интелектуална собственост” звучи като сложна концепция, тя всъщност може да бъде обяснена доста простичко. Може да бъде разделена на две области:

1) “индустриална собственост”, която може да бъде всичко – от определен производствен процес до специфични планове за проект или химическа формула, и

2) “авторски права”, които включват литературни и художествени произведения, като романи, филми и музикални творби.

Освен това съществуват различни области на интелектуалната собственост в четири категории:

1) патент – означава, че никой друг освен теб не може да произвежда даден продукт за определен период от време. Европеиската Комисия искаше на последната Конференция на високо равнище върху Плагиатството и Пиратството на продукти, която се проведе на 13.05.2008 в Брюксел, да увеличи този период от 50 на 95 години. Дали е прието не мога да ви кажа в момента.

2) търговска марка – име, фраза, звук или символ, които се асоциират с определен продукт

3) авторски права – закони, които защитават писмени творби или други произведения на изкуството

4) търговски тайни – формула, мостра или средство, което ти дава предимство пред конкурентите.

Европейските закони, отнасящи се до защитата на интелектуалната собственост, са пряко свързани с доброто функциониране на Единния европейски пазар. В областта на защитата на интелектуалната собственост съществуват голям брой международни спогодби. Ключовите действащи лица са “Световната организация за интелектуална собственост” (WIPO) и “World Trade Organisation” (WTO).

Освен това ЕС е създал допълнителни закони с цел да постигне по-ефективна защита на интелектуалната собственост.

1.) Търговските марки са защитени чрез създаването на валидни в целия ЕС търговски марки, както и хармонизирането на законите за националните търговски марки. Собственикът на търговска марка има правото да популяризира своите продукти навсякъде в Общността. Специален орган е OHIM. Подобен подход е възприет и при дизайна. Националните закони са хармонизирани и се въвежда т. нар. Общностен дизайн.

2.) В областта на патентите и авторското право две спогодби са от най-голяма важност. Първата, Мюнхенската спогодба за европейския патент, датира от 1973 г. и дава възможност патентите да бъдат получавани с обикновена молба до Европейската патентна служба. Втората, Люксембургската спогодба от 1975 г. и променена през 1989 г. С нея се цели еднакъв ефект върху европейските патенти навсякъде в Общността. През 2000 г. бе прието предложение за нов закон, целящ създаването на общностен патент. Надеждата е, че чрез подходяща правна рамка, включително единен патент за цялата общност.

3.) В областта на авторското право и сродните му права първи действия са предприети през 1986 г. с приемането на директива, която се занимава само с няколко технически продукта. Оттогава усилията и решенията са фокусирани главно върху правната защита на компютърни програми и бази данни, сателитни емисии и кабелно излъчване, права за отдаване и вземане под наем и др.

Все пак през 2001 г. се приема важната Директива за авторското право и сродните му права в информационното общество. Целта на директивата беше да се адаптира законодателството в областта на авторското право и сродните му права, така че да отрази технологичното развитие в „информационното общество”, основно в трите най-значими области: право на възпроизвеждане, право на комуникация и право на разпространение.

С развитието на информационното общество, пиратството и фалшифицирането стават все по-често явление. ЕС полага значителни усилия в тази област, за да намали нарушенията, с надеждата да се справи с проблема. Последната инициатива е Директивата относно изпълнението на правата върху интелектуалната собственост от 2004. Която преследва и осъжда всички, които нерегламентирано (т.е не са си платили на притежателите на правата) разпространяват всякакви интелектуални продукти. Най- масовите нарушения са именно, разпространението на филми и музика в интернет.