Снимка: Александър Смолянитски
Преди извстно време имах възможността да присъствам на един дискусионен форум, организиран с цел да се насърчи диалога между Израел и Палестина от страна на Европейския Съюз. В ролята на основен гост беше г-н Илан Мор, който е заместник на посланникът на Израел в Берлин. От палестинска страна за съжаление нямаше официален представител, но за сметка на това присъстваха много палестински лекари, журналисти и интелектуалци.
Принципно беше планирано нещо съвсем друго от това което се получи. Преди няколко седмици, когато г-н Мор прие поканата за участие, неговото желание беше да говори за “Израел преди изборите”. Въпреки, че това е една много интересна и актуална тема за хора като мен, войната в Ивицата Газа засенчи всички разговори. Една негова доста често повтаряна фраза, която се и превърна в звучно заглавие в пресата беше “По дяволите, нека да живеем заедно!”.
Незнам как, но г-н Мор успя да проведе една доста успешна пропаганда в защита на Израел пред “Европа”, която от своя страна е само една малка част от цяла серия подобни стратегически, самоуверени и добре аргументирани речи с невероятен ефект.
“Хамас са тези, които насила ни накараха да воюваме. Да не си мислите, че ние с удоволствие правим това в Ивицата Газа!”, каза Илан Мор пред нас и го бетонираше все по-често и по-силно през цялото време. За мен беше много интересно неговото определение по повод на смразяващите картини на убитите деца като”неприятни”, което пък от своя страна предизвика подхилвания и коментари сред участниците. Особенно сред палестинците, които стояха в публиката и носеха черно-белите шалове около вратовете си, които вече покойният им президент Ясер Арафат направи известни в целия свят.
“Вярвайте ни, ние се опитваме да поддържаме минимален брой на жертвите сред цивилното население!”, твърдеше г-н Мор. Но в контраст с това, според него израелските нападения над Хамас са единственият правилен изход от ситуацията, така че, трябва да продължат до тогава, докато е необходимо. Тук той много убедително и добре аргументирано изрази своята теза, че Хамас иска да унищожи Израел и от опита който израелтяните са натрупали след Холокоста, знаят че трябва да се защитават. “Това трябва да го разбирате в Германия, нали?”, попита той реторично.
Интересно е, че въпреки своите ясни про-израелски позиции, че нито един палестинец няма да се върне в Израел, той не позволи положението да ескалира в дебатите с пресъствашите палестинци. Според мен обаче, той точно едно такова ескалиране очакваше, като се съди по масивното полицейско и security присъствие в сградата на дискусията. От самото начало г-н Мор искаше ясно да се разбере каква е неговата представа за бъдещето в Близкия Изток.
“Ние израелците и палестинците сме осъдени да живеем заедно!”, казваше той и допълваше “Всички решения и пътищата към тях водят единствено и само към съществуването на две страни, Израел и Палестина! Защото нито Израел, нито Палестина ще се откажат от съществуването си и нито израелците, нито палестинците ще напуснат територията на която се намират държавите им и ще тръгнат с керваните по света, да тарсят къде ще могат да си направят държава! Може би, някои ден ще бъде дори така, както е в Европа – отворени граници и мирно и щастливо съжителство. Ние сме една фамилия, ние сме братовчеди! Но реализацията на този единствен изход от кризата, а именно съществуването на Израел и Палестина като две суверенни държави, не може да се осъществи докато Хамас съществува. Хамас искат да ни унищожат и ние не можем да преговаряме с тях.”
Учудващо беше и колко често г-н Мор споменаваше покойният палестински президент Ясер Арафат, и то с чист позитивизъм. Разказваше разпалено как Арафат е признал правото на съществуване на Израел по време на Мирният Процес в Осло през 1993 и как с него Израел е можел да “говори”, но нито веднъж не спомена как правителството на Ариел Шарон, който между другото е от 2006 в кома, държеше Арафат блокиран в седалището си в Рамала. Дали това е забравена тема? Дали Израел с тъга копнее за отминалите дни, когато Арафат беше на власт? Защото въпреки масивната, и то с право критика, той беше харизматичният палестински водач, който е в състояние да печели за себе си хората в западна Йордания и Ивицата Газа, и така да ограничава влиянието на радикалистите от Хамас.
От гледна точка на Илан Мор президента Махмуд Аббас, чийто мандат изтече в началото на Януари, е един носител на надежда в омиротворителният процес. Когато говореше за него, имах чувството, че говори като за приятел. Според него с Аббас и неговото правителство може да се обсъждат всички важни теми засягащи региона – дали за бъдещият статус на Йерусалим или за правилното разпределение на водата между Израел и Палестина. Но на въпроса какво е направил Аббас конкретно за омиротворителният процес, той отговори “В момента се борим срещу техните врагове!” Дали това обаче засилва позициите на Аббас, остава под въпрос. Много палестинци вярват, дори тези в Йордания, че израелския президент е въвлякал умишлено страната си във войната, и така я е превърнал в жертва на собствените си интереси и амбиции за лични девиденти от конфликта в Газа.
С това резюме от форум-дискусията във Фрайбург искам да покажа колко е многолицев проблема и колко деликатно трябва да се търси решение на кризата. Може би, ако присъстваше и представител на властта от Палестина, щеше да е още по-ясна ситуацията. Това, че ние живеем в друг свят и сме в състояние само като наблюдатели да анализираме тези процеси и феномени е също ясно. Но като част от една добре смазана и работеща система, която без съмнение е световен актьор с който всички трябва да се съобразяват, а именно ЕС… то ние не можем да си позволим да останем безучастни. Дали след време пак няма да измират невинни хора в Газа, това може би е най-трудния въпрос по тематиката. Едно е ясно обаче, решението на конфликта не е и няма как да бъде военно, защото единственият изход е политическият диалог. Един добър пример за това колко труден може да бъде този диалог ще дам с още един цитат от речта на г-н Мор:
“Ако Израел се обезоръжи, тогава ще бъде унищожен. Но ако Палестина т.е Хамас се обезоръжи, тогава няма да има война.”
Това изказване със сигурност може да бъде от палестинците лесно перифразирано, и то единствено и само със смяна на местата на двете държави в изреченията.
Та това, че ЕС “обстрелва Хамас е една дългоочаквана реакция на международната сцена. Това обаче, че Луи Мишел толкова твърдо и открито на “тяхна” територия се обяви срещу радикалните Хамас, може би е резултат на една много добре подготвена и професионално изпълнена дипломация на най-високо ниво от страна на Израел.